По време на Балканската война през 1912 – 1913 г. Мидилев служи в щаба на Трета пехотна дивизия. През Първата световна война (1915 – 1918) г. първоначално е началник-щаб на Втора пехотна дивизия, а през 1917 г. е повишен в полковник, след което командва 58-и пехотен полк и ръководи оперативното отделение в щаба на Първа българска армия. След войните е началник е на Военното училище (29 октомври 1918 г. – 7 ноември 1919 г.), главен интендант на армията (1919 – 1920) и началник-щаб на армията (септември-декември 1920 г.). Мидилев е член на Военния съюз и е уволнен от армията на 3 декември 1920 година при опитите на министър-председателя и военен министър Александър Стамболийски да ликвидира съюза.[2]
Петър Мидилев е активен участник в Съюза на запасните офицери и е негов подпредседател от 1924 г. до 1934 г. Председател е на Масонската ложа.
[3] През 1930 г. е повишен в генерал-майор от запаса. Участва в подготовката на държавния преврат на 19 май 1934 г.[4] и след успеха му става министър на вътрешните работи и народното здраве (1934 – 1935 г.). Като такъв, Мидилев осъществява идеята на Анастас Иширков за най-масовото селищно преименуване в България. От август до декември 1934 г. с девет негови заповеди са променени имената на 1875 населени места, което възлиза на 32,6 % от всички български селища.[5]
Генерал-майор Петър Мидилев умира на 22 март 1939 г. в София.
Рапорт на секретаря на Княжеското българско търговско агентство в Битоля Мидилев до началника на Щаба на армията генерал-майор Назлъмов за настроенията на турските офицери против война с България и за политически съюз между двете страни. 24 януари 1909 г.
↑Проданов, Николай. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално освобождение (1912 – 1918), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 1, с. 23.
Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 244.
