Венелин Ганев
| Венелин Ганев | |
| български юрист и политик | |
.jpg) проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.). Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | Венелин Йорданов Ганев
16 февруари 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Женевски университет Лайпцигски университет |
| Право | |
| Работил в | Софийски университет Университет за национално и световно стопанство |
| Политика | |
| Партия | Радикалдемократическа партия Демократически сговор ОФ |
| Депутат | |
| XXI ОНС [1] | |
| Венелин Ганев в Общомедия | |
Венелин Йорданов Ганев е български юрист, дипломат, политик и академик. Той е водещ авторитет в областта на търговското право и общата теория на правото, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, е един от регентите на малолетния цар Симеон II.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 година в Русе.[2] Учи в Лайпциг и Женева, където негов състудент е Симеон Радев, завършва философия, право и музика.[2] В Женева в 1900 – 1901 година двамата с Радев редактират революционния вестник на Върховния македоно-одрински комитет „Ефор“. След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като преподава обща теория на правото (1908 – 1918) и търговско право (1918 – 1947), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, международно право и конституционно право,[3][4] води и лекционни курсове в Свободния университет за политически и стопански науки, познат днес като УНСС.[5]
През 1908 година Венелин Ганев се включва в Радикалдемократическата партия. През 1919 година е министър на правосъдието във второто правителство на Теодор Теодоров и участва в българската делегация за мирните преговори в Париж, довели до сключването на Ньойския договор.[6] След това е посланик на България в Париж (1920 – 1922).[2]
През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания Демократически сговор, но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава Лига за защита на правата на човека.[2]
През 1941 година Ганев се отказва от избора си за член на Българската академия на науките в знак на протест срещу ангажирането на България във Втората световна война.[7] По-късно се включва като независим участник в Отечествения фронт и влиза в неговото ръководство, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски, става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на монархията на 18 септември 1946.[2]
Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на Българската комунистическа партия и се присъединява към опозицията.[2] На 17 октомври 1947 година той е уволнен от Софийския университет и е интерниран в Дряново,[8] а през 1948 година е изключен от Българската академия на науките.[2]
Венелин Ганев умира на 25 март 1966 година в София.[2]
Погребан е в парцел 48 на Централните софийски гробища.[9]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- „Шопен“ (1919)
- „Историческото развитие на търговското право“ (1921)
- Ганев, Венелин. Държавата като колективна същност // Годишник на Софийския университет; Annuaire de L'Universite de Sophia 18. 1923. с. 1-30.
- Ганев, Венелин. Научна и правна синтеза // Годишник на Софийския университет; Annuaire de L'Universite de Sophia 20. 1925. с. 1-30.
- „Курс по обща теория на правото. Увод. Методология на правото“ (1921 – 1932, 1946)
- „Курс по търговско право“ (1923)
- „Курс по обща теория на правото. Правно явление“ (1925)
- „Систематически курс по несъстоятелността, т. I“ (1926)
- „Учебник по обща теория на правото“ (1932 – 1938 – в два тома, 1944 – второ, допълнено издание)
- „Стопанска действителност. Опит за една социологическа синтеза“ (1945)
- Духовна и социологическа действителност: Взаимни поделения и съотношения общество, държава и народност // Годишник на Софийския университет. Юридически факултет; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte de droit 40. 1945. с. 1-180.
- „Демокрация“ (1946)
- „Закон соудный людьмъ. Правно-исторически и правно-аналитични проучвания“ (1959)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Списък на депутати на Радикалдемократическата партия
- ↑ а б в г д е ж з Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 104 – 105.
- ↑ В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.
- ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. стр. 406 – 407.
- ↑ www.unwe.bg
- ↑ Ганев, Венелин. Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор. Синева, 2005.
- ↑ Недев 2007, с. 621.
- ↑ Недев 2007, с. 769.
- ↑ ПАРЦЕЛ 3 - СОФИЯ ПОМНИ // SofiaPomni.com. Посетен на 28 юли 2021.
- Цитирани източници
- Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
| |||||||||||||||
|
- Български юристи
- Български политици (1918 – 1945)
- Преподаватели в Софийския университет
- Преподаватели в УНСС
- Академици на БАН
- Регенти на България
- Дейци на ВМОК
- Български революционери
- Демократически сговор
- Посланици на България във Франция
- Репресирани от комунистическия режим в България
- Министри на правосъдието на България
- Възпитаници на Женевския университет
- Погребани в Централните софийски гробища
- Преподаватели в Юридическия факултет на Софийския университет
- Родени в Русе
- Починали в София