Направо към съдържанието

Александър Огнянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Огнянов
български политик
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Семейство
БащаПетър Огнянов
Братя/сестриСава Огнянов
Иван Огнянов
Други родниниКарл Огнянов (племенник)
Ана Трънка-Огнянова (снаха)

Александър Петров Огнянов е български политик.

Роден е в 1884 г. в семейството на председателя на Кюстендженската българска община Петър Савов (Събев) Огнянов Чакмака. Брат е на актьора Сава Огнянов. През 1909 година завършва средното си образование в Кюстенджа, след това учи право в Софийския университет и завършва в Берн и Женева с титлата „лисансие“.[1] От 1910 година е прокурор в Кюстенджа, а от 1913 е член на българо-гръцката гранична комисия. В периода 1915-1918 г. е помощник-началник на военнополицейската секция при щаба на Действащата армия.[2] От 1919 до 1923 година е адвокат в София и председател на Висшия адвокатски съюз. През 1923 става директор на Софийската полиция. Между 1937 и 1938 година е министър на правосъдието.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мина Горанова
(? – 1884)
 
 
 
Петър Огнянов
(1845 – 1933)
 
 
 
Мария Пенакова
 
Стефан Пенаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сава Огнянов
(1876 – 1933)
 
Богдан Огнянов
(1877 – ?)
 
Иван Огнянов
(1878 – 1929)
 
Ана Трънка-Огнянова
(1881 – 1921)
 
Александър Огнянов
(1884 – 1953)
 
Анастасия
Огнянова
 
Богдан Огнянов
 
Иван Пенаков}
(1883 – 1971)
 
Васил Огнянов
(1882 – 1955)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангелина Василева
(1914 – 1993)
 
Карл Огнянов
(1916 – 1987)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Огнянов
(1910 – 1987)
 
 
  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 195, ISBN 954-528-790-X
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 330.