Направо към съдържанието

Теодор Теодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Теодор Теодоров
български политик
Роден
Починал
4 август 1924 г. (65 г.)
Националност България
Учил вОдески национален университет
Национална Априловска гимназия
Работилполитик
Политика
ПартияНародна партия
Народен представител в:
VIII ОНС   IX ОНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   XIV ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   
19-и министър-председател на България
28 ноември 1918 – 6 октомври 1919
Семейство
Братя/сестриПетко Теодоров
СъпругаРада Теодорова
Деца2
Теодор Теодоров в Общомедия

Теодор Иванов Теодоров е български политик, водач на Народната партия. Той е министър-председател на България в 38-ото и 39-ото правителство (1918 – 1919 г.). По образование е юрист.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Завършва прочутото Еленско трикласно училище,[1] учи последователно в Априловската гимназия в Габрово и в Николаев, дн. Украйна. Възпитаник на Южнославянския пансион на Т. Минков.[2] През 1883 г. завършва Юридическия факултет на Новорусийския университет[3] в Одеса.[4]

След завръщането си в България има просперираща адвокатска и политическа кариера.

От 1894 до 1896 г. е председател на VIII обикновено народно събрание. Като такъв води делегацията, изпратена по решение на Народното събрание за помирение с Русия (1895 г.). До 1923 г. е многократно избиран за народен представител. От 1896 до 1897 г. е министър на правосъдието, а през 1897 – 1899 г. е министър на финансите в кабинетите на Константин Стоилов. През 1911 – 1913 г. е министър на финансите в кабинетите на Иван Евстратиев Гешов и Стоян Данев. През 1918 г. е министър на външните работи и изповеданията в правителството на Александър Малинов.

През 1918 – 1919 г. е министър-председател и министър на външните дела и изповеданията в два поредни коалиционни кабинета. Ръководи делегацията на България при преговорите на Парижката конференция, но подава оставка като министър-председател, отказвайки да подпише Ньойския договор. През 1922 г. е арестуван и подведен под отговорност като виновник за националната катастрофа от правителството на БЗНС. Лежи в Шуменския затвор[1] заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат през 1923 г. е освободен и се присъединява към Демократическия сговор. С разклатено здраве, той умира на следващата година.

През 1910 г. Теодор Теодоров построява в София внушителната си къща на ул. „Славянска“ №4, създадена по проект (включително и на интериора) на арх. Георги Фингов. След Деветосептемврийския преврат тя е национализирана, предадена на съветските военни, след това превърната в ресторант „Крим“, т. нар. „Руски клуб“.[5]

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Теодоров има пет сестри, омъжени за видни обществени фигури, свързани с Народната партия – Мария (съпруга на политика Михаил Маджаров), Екатерина (съпруга на политика Стефан Бобчев) и Станка (съпруга на банкера Георги Губиделников), Иваничка (съпруга на Стефан Огнянов, който е общественик[6] и кмет на Русе[7]), Роза (съпруга на известния русенски банкер Никола (Нико) Буров). Брат му Петко Теодоров е минен инженер, деец на Народната партия, кмет на София, член на управителните съвети на редица стопански предприятия и съосновател на БИАД.[8] Самият Теодор Теодоров е женен за Рада Теодорова, дъщеря на Найден Геров и Мария Пулиева (първа братовчедка на Евлоги и Христо Георгиеви). Имат дъщеря и син: Анна-Мария и Иван.[9]

Зет (съпруг на Анна-Мария) му е д-р Николай Николаев[1] – известен български политик през 30-те и 40-те години на XX век, министър и посланик. След Деветосептемврийския преврат, който го заварва като посланик в Швеция, е осъден задочно на смърт и остава със семейството си в чужбина.[9]

Синът на Теодор Теодоров, Иван, дипломиран в Париж, след преврата през 1944 г. е лишен от правото да упражнява професията си и се прехранва като суфльор в операта, стенограф и преводач, плащайки наем за позволението да обитава малко от бащиния си дом.[9]

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

На Теодор Теодоров е наречена улица в квартал „Люлин“ в София (Карта).

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Гамза, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, стр. 24 – 52. ISSN 0204 – 8906
  • Димитрова, М., Йорданов, С. Лицата на Русе от I до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник. Русе: Авангард принт, 2011, с. 262 – 263. ISBN 978-954-337-128-0
  • Николова, В., Стоянова, Р. Еленският род на Иван х. Тодоров и неговите наследници. Алманах за историята на Русе. 2016, Т. 16, с. 196 – 224
  • Николова, В., Стоянова, Р. Политиката като отговорност и изпитание. Теодор Иванов Теодоров 1859 – 1924. Кореспонденция, речи, спомени на съвременници. София: ИК „Петко Венедиков“, 2014. ISBN 978-954-9870-68-8.
  • Прищепа, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 222 – 228. ISSN 0204 – 8906
  • Танчев, И. Руският принос в подготовката на българска интелигенция с висше и професионално образование (1878 – 1912). Известия на Държавните архиви, 2013, №105, с. 34 – 140. ISSN 0323 – 9780.
  • Ташев, Т. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9
  • Теодоров, И. Балканските войни (1912 – 1913). Исторически, дипломатически и стратегически очерк. Теодор Теодоров – парламентарният лъв. Предг. Н. Ив. Теодорова. Съст. В. Николова. София, 2007. ISBN 978-954-9800-57-9
  • Цонев, Мл. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2001, с. 195 – 196. ISBN 954-430-799-0

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Николова, В., Стоянова, Р. Политиката като отговорност и изпитание. Теодор Иванов Теодоров 1859 – 1924. Кореспонденция, речи, спомени на съвременници. София: ИК „Петко Венедиков“, 2014, с. 381. ISBN 978-954-9870-68-8
  2. ↑ Гамза, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, стр. 48. ISSN 0204 – 8906
  3. ↑ Танчев, И. Руският принос в подготовката на българска интелигенция с висше и професионално образование (1878 – 1912). Известия на Държавните архиви, 2013, № 105, стр. 34 – 60
  4. ↑ Прищепа, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, стр. 226. ISSN 0204 – 8906
  5. ↑ Екимова-Мелнишка, Мариана. Къщите говорят. София, Нов български университет, 2016. ISBN 978-954-535-942-2. с. 74 – 76.
  6. ↑ Димитрова, М., Йорданов, С. Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник. Русе: Авангард принт, 2011, с. 262 – 263. ISBN 978-954-337-128-0
  7. ↑ Радков, И., Златев, Л. Русенските кметове 1878 – 2005. Русе: Изд. „Държавен архив – Русе“, 2005, с. 65 – 68. ISBN 954-8339-26-9
  8. ↑ Цонев, Мл. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2001, с. 195 – 196. ISBN 954-430-799-0
  9. ↑ а б в Екимова-Мелнишка, Мариана. Къщите говорят. София, Нов български университет, 2016. ISBN 978-954-535-942-2. с. 75.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Иван Евстратиев Гешов → Министър на финансите (7 септември 1897 – 30 януари 1899) → Михаил Тенев
Андрей Ляпчев → Министър на финансите (29 март 1911 – 17 юли 1913) → Димитър Тончев
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Теодор_Теодоров&oldid=12486780“.