Иван Башев
| Иван Башев | |
| български политик и общественик | |
 Паметник на лобното място на Башев до хижа „Алеко“ | |
| Роден |
11 февруари 1916 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 13 декември 1971 г.
София, България |
| Учил в | Исторически факултет на Софийския университет Софийски университет |
| Политика | |
| Партия | БКП |
| Депутат | |
| IV НС V НС VI НС | |
| министър на външните работи | |
| Правителство на Тодор Живков 1 | |
Иван Христов Башев е български политик от Българската комунистическа партия. Той е външен министър на България в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров (1962 – 1971). Баща е на поетесата Миряна Башева.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Башев е роден на 24 февруари/11 февруари 1916 г. в София. Семейството е на месаря Христо Башев, преселник от Прилеп и Мария Башева. Завършва средно образование в Немското училище в София (1936). Учи право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се дипломира през 1943 г. През студентските си години в прокомунистическия Български общ народен студентски съюз. През 1943 г. е арестуван и прекарва известно време в лагера Еникьой.[1]
Непосредствено след Деветосептемврийския преврат през 1944 година е сред свързаните с новото правителство общественици, които формират ръководството на новосъздадения футболен клуб „Чавдар“ – един от предшествениците на ЦСКА.
Член на БКП (1946) и на Централния комитет на Съюза на народната младеж и секретар на Световната федерация на демократичната младеж в Париж (1948 – 1951).
Главен редактор на в. „Народна младеж“ (1951 – 1952). Секретар на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (1951 – 1956).[1]
От 1957 до 1961 г. е служител в Министерството на просветата и културата, като достига до поста първи заместник-министър. През 1961 – 1962 г. е заместник-министър на външните работи. През 1962 г. става член на Централния комитет на БКП и министър на външните работи, като остава на тази длъжност до смъртта си.
Умира на 13 декември 1971 г. при инцидент на Витоша.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 46 – 47.
| |||||||||||||||
|
