Стоян Данев
Стоян Данев | |
български политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Парижки университет Хайделбергски университет |
Право | |
Работил в | Висше училище в София Свободен университет в София |
Политика | |
Партия | Прогресивнолиберална партия |
Народен представител в: VIII ОНС X ОНС XI ОНС XII ОНС XIII ОНС XIV ОНС V ВНС XV ОНС XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС | |
13-и министър-председател на България | |
22 декември 1901 – 2 ноември 1902 4 ноември 1902 – 18 март 1903 18 март – 19 май 1903 14 юни – 17 юли 1913 | |
Семейство | |
Съпруга | Рада Данева |
Деца | Владимир Данев Тодор Данев Ивайло Данев |
Стоян Данев в Общомедия |
Стоян Петров Данев е български юрист и политик, дългогодишен водач на Прогресивнолибералната партия. Той е министър-председател на България в 23-тото (1901 – 1902), 24-тото (1902 – 1903), 25-ото (1903) и 33-тото (1913) правителство. Председател е на V велико народно събрание (1911) и XV обикновено народно събрание (1911 – 1913).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стоян Данев е роден през 1858 година в Шумен. Учи в родния си град, а след това с финансова помощ от Евлоги Георгиев – в гимназия в Прага. През 1876 година участва като доброволец в четата на Филип Тотьо по време на Сръбско-турската война. През 1878 година завършва гимназия в Прага, след което учи право в Цюрих и Лайпциг и завършва в Хайделберг през 1881 година, а през 1883 година завършва и политически науки в Париж.[1][2]
След завръщането си в България е чиновник в министерството на финансите, а от 1884 година е адвокат в София.[2] От 1894 до 1898 година преподава международно право във Висшето училище.[3] Активен деятел на Прогресивнолибералната партия, той става неин водач след оттеглянето на Драган Цанков през 1897 г.[1][2]
В началото на 1901 година Стоян Данев се включва в правителството на Петко Каравелов, коалиция с Демократическата партия, а от 1901[4] до 1903 година оглавява три самостоятелни правителства на Прогресивнолибералната партия. През този период е подписана българо-руска военна конвенция (1902).[1]
През по-голямата част от управлението на коалицията на Прогресивнолибералната и Народната партия (1911 – 1913) Стоян Данев е председател на Народното събрание, като изпълнява и някои дипломатически мисии. Той е делегат при подписването на примирието при Чаталджа през 1912 и ръководи българската делегация, подписала Лондонския мирен договор (1913). Обвиняван е за приемането на Петербургския арбитраж, отстъпил Силистра на неутрална Румъния, в национално предателство, като се появява народна песен със стих "Попитай Данев министра защо продаде Силистра?", а в свой стих комунистическия поет Христо Смирненски го нарича "...прост ратай; отдал се от рождение под наем; на цезар Николай".[5] По време на Междусъюзническата война той отново оглавява правителството.[1]
През следващите години Стоян Данев преподава дипломатическа история в Свободния университет, днешен УНСС (1916 – 1934). След Първата световна война участва в коалиционните правителства на Теодор Теодоров и Александър Стамболийски (1918 – 1920).[2] През 1922, както и други водачи на опозицията, е арестуван от земеделското правителство, като е освободен чак след Деветоюнския преврат. От 1924 до 1939 е председател на Българския червен кръст. Стоян Данев е и член на Арбитражния съд в Хага.[1][2]
Стоян Данев умира на 30 юли 1949 година в София.
Част от архивите му се съхраняват във фонд №15 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[6]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Стоян Данев е женен за Рада Тодорова Бурмова (1868 – 1952), дъщеря на Тодор Бурмов, имат трима сина:
- Ивайло Данев (1890 – 1979)
- Тодор Данев (1890 – 1894)
- Владимир Данев (1893 – 1969), съпруг на пианистката Теофана Хаджикалчева
През 1914 година семейството се установява в новопостроена къща на улица „Врабча“ №7 в София, която в наши дни е общинска детска градина.
Дълголетие
[редактиране | редактиране на кода]Стоян Данев умира на 30 юли 1949 г. на 91-годишна възраст и е най-дълго живелият министър-председател на България.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- България в международно отношение (1900; лекции)
- Очерк на дипломатическата история на Балканските държави (1922)
- Чехословашко (1923)
- Германските репарации (1924; в съавторство)
- Международно частно право (1927)
- Най-нова дипломатическа история (1935)
- Мемоари (1992)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 138 – 140.
- ↑ а б в г д Калинов, Марин. Десетте шуменци на ХХ век. 1999. ISBN 954-8901-40-4.
- ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. стр. 409 – 10.
- ↑ Известник – вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.
- ↑ Д-р Данев из Силистра
- ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения от и за Стоян Данев Архив на оригинала от 2016-03-16 в Wayback Machine. в библиотеки (WorldCat Catalog)
- Произведения от и за Стоян Данев Архив на оригинала от 2016-03-14 в Wayback Machine. в библиотеки (WorldCat Catalog)
|
|
|
|
|
|
Андрей Ляпчев | → | Министър на финансите (28 ноември 1918 – 16 април 1920) | → | Райко Даскалов |
|
- Български политици (1878 – 1918)
- Български политици (1918 – 1945)
- Председатели на Народното събрание на България
- Министър-председатели на България
- Министри на финансите на България
- Министри на външните работи на България
- Преподаватели в Софийския университет
- Преподаватели в УНСС
- Български юристи
- Членове на Българското географско дружество
- Дейци на Българския червен кръст
- Български революционери
- Доброволци в Сръбско-турската война (1876)
- Възпитаници на Парижкия университет
- Хайделбергски университет
- Родени в Шумен
- Починали в София