Първан Драганов

Първан Драганов
	Първан Драганов
български политик, офицер и дипломат
Роден	23 януари 1890 г. (стар стил) Лом, България
Починал	1 февруари 1945 г. (55 г.) София, България
Учил в	Национален военен университет

Вижте пояснителната страница за други личности с името Драганов.

Първан Драганов Драганов е български офицер, дипломат и политик.

Близък сътрудник на цар Борис III, той е посланик в Германия при влизането на България във Втората световна война, а през лятото на 1944 г. за кратко е външен министър в правителството на Иван Багрянов.

Екзекутиран от комунистическия режим на 1 февруари 1945 г.

Биография

Първан Драганов е роден на 4 февруари (23 януари стар стил) 1890 г. в Лом.^[1] Завършва Военното училище в София през 1909 г.,^[1] а след това и военна академия в Германия.

По време на Балканските войни (1912 – 1913) Драганов е командир на батарея в 4^-ти артилерийски, след което служи в 1^-ви артилерийски, а през Първата световна война (1915 – 1918) е командир на батарея и отделение в 11^-и артилерийски полкове. След края на войната е назначен на служба в Двореца като офицер от свитата на цар Борис III, като от 1920 до 1932 г. е негов флигеладютант. От 1932 до 1934 г. е военен аташе в Берлин. След завръщането си в България за кратко е началник-щаб на Четвърта военноинспекционна област (1934) и началник на Учебния отдел в Щаба на войската (1934 – 1935).^[1]

През 1935 г. Драганов се уволнява от армията и за кратко е съветник в българската легация в Париж.^[1] След това е пълномощен министър във Виена (1936 – 1938) и Берлин (1938 – 1942).^[1] През този период България се присъединява към Тристранния пакт и обявява война на Съединените щати и Великобритания.^[1] Въпреки това самият Драганов остава резервиран към свързването на България с Германия.^[2] От 1942 г. до 1 юни 1944 г. Първан Драганов е пълномощен министър в Мадрид, след което е включен в кабинета на Иван Багрянов като министър на външните работи и изповеданията, на който пост остава до 2 септември същата година.^[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е осъден на смърт от Народния съд и е екзекутиран на 1 февруари 1945 г. Присъдата е отменена през 1996 г. с Решение №172 на Върховния съд.^[1] Негови спомени, документи и снимки се пазят в Централен държавен архив – Ф. 416к, 1 опис, 134 а.е.

Военни звания

Подпоручик (22 септември 1909)
Поручик (22 септември 1912)
Капитан (1 октомври 1915)
Майор (1 април 1919)
Подполковник (6 май 1923)
Полковник (15 май 1930)

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 128.

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
БургасГайд – Календар на събитията^{[неработеща препратка]}
Министерство на външните работи Архив на оригинала от 2005-11-10 в Wayback Machine.

Портал „Военна история на България“

[tt-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

[везенков-2] Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 128.

[1]

[2]