Направо към съдържанието

Стоян Ганев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Ганев.

Стоян Ганев
министър на външните работи
Мандат8 ноември 1991 – 30 декември 1992
Назначен отXXXVI народно събрание
Министър-председател
1991 – 1992Филип Димитров
ПредшественикВиктор Вълков
НаследникЛюбен Беров
заместник министър-председател
Мандат8 ноември 1991 – 30 декември 1992 г.
Назначен отXXXVI народно събрание
Министър-председател
1991 – 1992Филип Димитров
Лична информация
Роден
23 юли 1955 г.(1955-07-23)
Починал
1 юли 2013 г. (на 57 г.)
Националностбългарин
Полит. партияСДС (1991 – 1992)
ОбразованиеСофийски университет
Професияюристполитик

Стоян Димитров Ганев (1955 – 2013) е български юрист и политик.

Той е партиен лидер на Обединения демократичен център (преименуван в Обединен християндемократически съюз) и сред водачите на Съюза на демократичните сили в началото на 1990-те, вицепремиер и външен министър (1991 – 1992), народен представител в VII велико народно събрание и в XXXVI народно събрание. Като председател (1992 – 1993) на Общото събрание на ООН той е българинът, заемал най-висока длъжност в Организацията на обединените нации.

Стоян Ганев е роден на 23 юли 1955 година в Пазарджик. Завършва математическа гимназия (1973) и право в Софийския университет „Климент Охридски“ (1979), защитава дисертация в Московския държавен университет „М. Ломоносов“ (1985).

Преподавател е до 1989 година по конституционно право в Софийския университет[1] и във Висшата специална школа „Г. Димитров“ (днешната Академия на МВР). Лектор е по „Международна политика и право“ във Фондация Конрад Аденауер и в Rotary International.[2]

От април 1990 г. е съпредседател на Обединения демократичен център, който е член на СДС.[3] Избран е за говорител на СДС (6 юли 1990). От 18 октомври 1992 г. до 16 май 1993 г. е председател на Обединения християндемократически съюз (бивш ОДЦ). При съставянето на правителството на Филип Димитров става заместник-председател на Министерския съвет (8 ноември 1991 – 20 май 1992) и министър на външните работи (до 30 декември 1992).[1]

През 1992 г. Стоян Ганев оглавява делегацията на България на 47-ата сесия на Общото събрание на ООН. Пада се на ротационен принцип Източноевропейската група да излъчи председател и той е избран (25 юли 1992) и поема председателството на сесията (15 септември 1992).[1] Остава на този пост и след падането на кабинета на Ф. Димитров (30 декември 1992). На 15 юни 1993 г. Конституционният съд решава (макар че мандатът му на председател на Общото събрание на ООН от 1 година е към края си), че длъжността му е несъвместима с поста народен представител и мандатът му в българския парламент е прекратен.[4]

След работата в ООН Стоян Ганев остава в САЩ. Според сведения от пресата той е член на Международния консултантски съвет (на английски: International Advisory Board) – ръководен орган на Муунисткото движение[5]. В началото на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски е началник на кабинета на премиера (21 август 2001 – 4 март 2002), след което се връща в САЩ.[6]. От 1996 г. е професор в Университета на Бриджпорт, Кънектикът и в Нюйоркския университет.[7]

В края на юни 2013 г. се разпространява новината, че е починал, но по-късно се разбира, че е в тежко състояние в болница след получен мозъчен кръвоизлив.[8] Умира на 1 юли 2013 г.[9]

  • Държавно право на социалистическите страни. 1986. (съавтор)
  • Златен медал за мир на ООН за заслугите му за запазване на мира и сигурността на планетата, (1992)
  • Голям почетен кръст, на Асоциацията за единство на Латинска Америка (1992)