Университет

Университет (от латински: universitas – цяло) е място, средище за висше образование за обучение на студенти и научни изследвания, което предоставя обучение в различни научни области и при завършването му образователни и научни степени, като първоначалната е бакалавърска степен и магистърска степен, както и следдипломно обучение.

Думата „университет“ произлиза от латинския израз „universitas magistrorum et scholarium“, което означава „общо (общност от) учители и учени“.^[1]

Понятие

В днешно време по степен на образование университетът е висше училище, съставено от основни учебни звена (факултети) и техни подразделения (катедри), със спомагателни учебни и научноизследователски звена (институти, департаменти и др.) от различни клонове на науката. Ръководи се от ректор (или президент), в който преподавателите (хабилитирани – професори и доценти, и нехабилитирани – техните асистенти) обучават чрез лекции, семинари и изследователска работа студентите по различни академични дисциплини – фундаментални (водещи началото си от средновековното богословие и каноничното право; от средновековната медицина и фармация и от средновековните седем свободни изкуства – граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия и теория на музиката) и специални.

История

Началото на университета е поставено в древногръцкия и римския период, когато е имало някои организации за образование и обучение, първата институция, която формира основата за днешните университети, е Академията, основана от древногръцкия философ Платон през IV век пр. н. е. Няма точна информация за датата на създаване на това училище и как то функционира. Започва около 387 г. пр. н. е. с редовни срещи в него на група хора, които се интересуват от философия, наука, история и изкуство, на земя, собственост на Платон, близо до гимназията в района, наречен „Академия“ извън древния град Атина. ^[2] Академията, която не е имала отличия между ученици и учители, не е имала конкретна учебна програма или ограничение на предмета и поне не е застъпвала определена доктрина по времето на Платон, вероятно е била мястото, където поставените проблеми са били обсъждани и решавани заедно. ^[3] Въпреки че това училище продължава да работи на едно и също място поне три века, характерът му се променя с течение на времето и през това време тук са били много философи като ученика на Платон Аристотел.

През 425 г. в Константинопол е създадено висше учебно заведение. Основано е от 24-годишния император Флавий Теодосий Млади за обучение на млади хора по медицина, философия, риторика и право. През 849 г. Варда, регент и вуйчо на малолетния император Михаил III, разширява школата, наричана Магнаурска школа, и тя се превръща в първия европейски университет, тъй като това по-късно става Константинополски университет.

Книжовни школи в България са Търновската, Преславската и Охридската, като най-силно влияние има Търновската книжовна школа, днес Великотърновският университет.

Първите университети в Африка са основани в Тунис и Мароко. През 703 г. в днешния град Тунис е създаден университетът Зетуна, а през 859 г. в град Фес (Мароко) – университетът Карауин. ^[4] В днешния смисъл първите университети в Азия се намират в Багдад през периода на Абасидите.

В Европа университетите възникват през Средновековието като католически средни или висши училища под властта на католическата църква (основни университетски средища са в Париж, в Англия, Оксфорд и други, в южна Европа, например университетът в Болоня), появили се вследствие от развитието на катедралните, манастирските и частните средновековни училища.

За първи съвременен университет в България се счита Софийският университет „Свети Климент Охридски“ в София, основан през 1888 г. и прераснал в университет през 1904 г.

Най-стари университети

№	Година	Град (държава)	Бележка	№	Година	Град (държава)	Бележка
1.	849	Константинопол	Магнаурска школа (не се признава в някои класации)	16.	1240	Сиена (Италия)	не се признава в някои класации
2.	859	Фес (Мароко)	Ал-Карауин (в някои класации се счита за най-стария университет)	17.	1257	Париж Сорбона	в някои класации не се приема за новосъздаден университет
3.	885	Велики Преслав	Преславска книжовна школа (не се признава в някои класации)	18.	1289	Монпелие (Франция)	не се признава в някои класации
4.	886	Охрид	Охридска книжовна школа (не се признава в някои класации)	19.	1290	Коимбра (Португалия)	първоначално базиран в Лисабон до 1308 г., отново връщан в столицата между 1338 и 1354 г., и между 1377 и 1537 г.
5.	988	Кайро (Египет)	Ал-Азхар (не се признава в някои класации)	20.	1303	Рим
6.	10 век	Салерно (Италия)	Салернска лекарска школа, до 1861 г. (не се признава в някои класации)	21.	1308	Перуджа (Италия)
7.	1088	Болоня (Италия)	в някои класации се определя за най-стария университет в Европа	22.	1321	Флоренция (Италия)	не се признава в някои класации
8.	1100	Париж	по-късно се обединява със Сорбоната	23.	1339	Гренобъл (Франция)	не се признава в някои класации
9.	1167	Оксфорд (Англия)	Оксфордски университет (обучението започва през 1096 г.)	24.	1343	Пиза (Италия)
10.	1175	Модена (Италия)	не се признава в някои класации	25.	1346	Валядолид (Испания)
11.	1209	Кеймбридж (Англия)	Кеймбриджки университет	26.	1348	Прага (Чехия)	Карлов университет
12.	1218	Саламанка (Испания)		27.	1361	Павия (Италия)
13.	1222	Падуа (Италия)	закриван е 3 пъти	28.	1364	Краков (Полша)	Ягелонски университет (след няколко години закрит и възстановен през 1400 г.)
14.	1224	Неапол (Италия)	закриван е многократно	29.	1365	Виена (Австрия)
15.	1229	Тулуза (Франция)	закрит през 1793 г., отново открит в края на 19 век	30.	1367	Печ (Унгария)	не се признава в някои класации

Галерия

Юнивърсити колидж в Оксфорд, Обединеното кралство
Хайделбергски университет, Германия
Лекция по математика в Техническия университет в Хелзинки, Финландия
Церемония по награждаването в Оксфордския университет. Ректорът е облечен с пелерина и качулка като магистър, проктор в официална пелерина и новите доктори по философия с изцяло червени пелерини. Зад тях е глашатай, доктор, бакалаври на изкуствата и завършилите медицина

Вижте също

Висши училища в България

Източници

↑ "Universities". Encyclopædia Britannica (11th ed.). 1911
↑ D. Nails, The Life of Plato of Athens, in H. Benson (ed.), A Companion to Plato, Blackwell Publishing 2006.
↑ J. Barnes, Academy, E. Craig (Ed.), Routledge Encyclopedia of Philosophy, Routledge 1998
↑ Карауин – най-старият университет в света – Красен Стефанов Архив на оригинала от 2020-10-26 в Wayback Machine., София прес, 14.02.2018.

Външни препратки

Веселин Методиев, Христо П. Тодоров, Университет, Университетски речник на Нов български университет

[1] "Universities". Encyclopædia Britannica (11th ed.). 1911

[2] D. Nails, The Life of Plato of Athens, in H. Benson (ed.), A Companion to Plato, Blackwell Publishing 2006.

[3] J. Barnes, Academy, E. Craig (Ed.), Routledge Encyclopedia of Philosophy, Routledge 1998

[4] Карауин – най-старият университет в света – Красен Стефанов Архив на оригинала от 2020-10-26 в Wayback Machine., София прес, 14.02.2018.

[1]

[2]

[3]

[4]