Ягелонски университет

Ягелонски университет
	Ягелонски университет
Uniwersytet Jagielloński; Universitas Iagellonica Cracoviensis
Девиз	Plus ratio quam vis; Нека разумът превъзхожда силата
Основан	1364
Вид	държавен
Ректор	Войчех Новак
Преподаватели	2885
Студенти	43 405 (2017)
Местоположение	Краков, Полша
Членство	Europaeum, Утрехтска мрежа
Сдружения	Асоциация на европейските университети
Сайт	www.uj.edu.pl
	Разположение в Краков
	Ягелонски университет в Общомедия

Ягелонският университет (на полски: Uniwersytet Jagielloński) е университет в Краков, Полша.

Създаден е през 1364 г. от полския крал Кажимеж III Велики. Наречен е в чест на кралската династия Ягело. Член е на университетските обединения Europaeum и Утрехтска мрежа.

Сред историческите фигури, свързани с университета, са Николай Коперник (астроном), Станислав Лем (писател), Зенон Косидовски (писател), папа Йоан Павел II, Кшищоф Зануси (филмов режисьор).

Ягелонският университет е алма матер и за ректора на Софийския университет в периода 1999 – 2007 г. проф. Боян Биолчев.

Ягелонският университет има 14 факултета и със своите 46 012 студенти бакалаври е сред най-големите университети в Полша.

История

Основаване и най-ранен период

Краковският университет е най-старото висше учебно заведение в Полша. Актът за учредяването му е издаден на 12 май 1364 г. от крал Кажимеж III Велики. Първоначално има три факултета: право, медицина и свободни изкуства. Създаден е по образеца на италианските университети. След смъртта на владетеля университетът престава да съществува. Възобновен е от крал Владислав Ягело на 26 юли 1400 г. Активна роля във възстановяването на учебното заведение изиграва кралица Ядвига, която завещава значителни средства за развитието на университета и издейства от папа Бонифаций IX разкриването на богословска катедра през 1397 г.

Златният век на Ренесанса

През XV век Ягелонският университет преживява разцвет. Става известен в цяла Европа с оригиналната си научна мисъл и привлича студенти от чужбина (Русия, Литва, Германия, Чехия, Швейцария, Англия, Франция, Италия, Испания). Отличава се с религиозна толерантност. В началото на столетието е създаден факултетът по математика и астрономия, единствен по това време в Централна Европа. Бурно се развиват социалните и правните науки. Засилва се интересът към родния език – издаден е първият полско-латински речник.

Научната мисъл в Полша преживява криза във връзка с контрареформаторското течение. Въпреки това Ягелонският университет, известен от края на XVI в. като Краковска академия, запазва високия си социален и морален авторитет. Продължава да поддържа връзки с научни центрове в чужбина, да разкрива нови катедри и да разширява обхвата на научните изследвания. Водещи фигури стават йезуитите, които изграждат широка мрежа от училища, свързани с Краковската академия.

В периода на Просвещението е осъществена мащабна образователна реформа. Създава се Комисия за националното образование, а Хуго Колонтай е натоварен да преструктурира университета в Краков, наричан по това време Главна школа на короната. Целта е университетът да се превърне в институция с централно значение, която да подготвя преподаватели и да осъществява контрол върху образователния процес в цялата страна.

Години на упадък

След третата подялба на Полша върху Ягелонския университет са наложени редица ограничения. Достъпът до поляци от Прусия и Русия до него е ограничен. След присъединяването на Краков към Австрийската империя през 1846 г. немският език става задължителен в учебния процес. Преподаването на полски език е възстановено през втората половина на XIX в., след като Галиция придобива статута на автономна провинция. Ягелонският университет отново се превръща в център на научната мисъл, а негови преподаватели играят значима роля в политическия живот. Той започва да привлича поляци от всички части на разделената държава, както и студенти от чужбина, включително нобеловият лауреат Иво Андрич. През 1873 г. създаденото от ректора на Ягелонския университет Валенти Литвински през 1816 г. Краковско научно дружество е преобразувано в Академия на науките^[1].

При възстановяването на полската независимост през 1918 г. Ягелонският университет е едно от трите действащи висши учебни заведения на територията на страната (наред с Варшавския и Лвовския). В периода между двете световни войни той продължава да се развива. През 1939 г. е построена сградата на университетската библиотека.

По време на германската окупация през Втората световна война университетът е затворен, около 180 преподаватели и научни работници са изпратени в концентрационни лагери. От 1942 г. действа нелегален университет, който обучава около 800 студенти. Сред тях е и Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II.

Съвременно състояние

След 1945 г. университетът претърпява различни рестрикции и сътресения. Той приема редица преподаватели от университетите във Вилнюс и Лвов. В периода на сталинските репресии видни учени, сред които Роман Ингарден, губят своята възможност за развитие на научна дейност. Част от тях са реабилитирани след 1956 г. През 1968 г. и 1981 г. студентите на Ягелонския университет активно участват в демонстрации срещу режима. Въпреки всичко той остава един от най-важните научни и образователни центрове в Полша, традиционно водещ в областта на полската филология, правото, историята, езикознанието, астрономията, молекулярната биология и математиката.

В наши дни Ягелонският университет има над 540 професори, 730 хабилитирани преподаватели, около 50 хиляди студенти и докторанти. Той привлича редица чуждестранни студенти, както от Европейския съюз, така и от Източна Европа, Азия и Африка. Материалната база и качеството на учебния процес и научните изследвания се подобряват благодарение на проекти на Министерство на науката и висшето образование, Европейския съюз, общинския съвет на Краков, Гражданския комитет за защита на паметниците на културата в Краков^[2].