Направо към съдържанието

Нов български университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нов български университет
Universitas Novi Bulgarica
Откриване на академичната 2015/16 година
Откриване на академичната 2015/16 година
Девиз„Да не се боим от разнообразието“ (на латински: Ne varietatem timeamus)
Основан18 септември 1991 г.
Видчастен
Ректорпроф. Пламен Дойнов
Президентпроф. Веселин Методиев
Студенти10 000
МестоположениеСофия, Република България
Цветове  Тъмносиньо
  Златно
ЧленствоERUA
Адресул. „Монтевидео“ 21
Сайтwww.nbu.bg
42.6775° с. ш. 23.2531° и. д.
Местоположение в София
Нов български университет в Общомедия
Главен вход на Нов български университет, 2021
Радио-телевизионен център на НБУ, 2021

Нов български университет (съкратено НБУ) е български частен университет. Основната му база е разположена в София, в няколко корпуса, като притежава и други академични бази из страната, а също и собствена университетска библиотека в София – Библиотека на НБУ. Университетът разполага със собствено издателство.[1] В Нов български университет се обучават годишно около 10 000 студенти в над 50 бакалавърски, около 100 магистърски и 35 докторски програми, обновявани всяка година според изискванията на пазара на труда и академичните търсения на общността на НБУ.

Образователната философия на НБУ се основава на либералната идея за образование, свързващо придобиването на знания и професионалното специализиране с общото духовно развитие и етични стойности.

Мисията на Нов български университет е:

    • ориентиран към своите студенти като изгражда цялостни, независими, предприемчиви, и социално отговорни личности, чрез споделено лидерство между студенти и преподаватели;
    • иновативен и предприемчив в развитието на университетското образование, научните изследвания и творчеството чрез общо класическо, интердисциплинарно и специализирано обучение, и научни изследвания и творческа дейност в отворени международни мрежи;
    • развиващ университетската общност като разпознава, уважава и насърчава талантите и приносите на студентите, преподавателите и администрацията;
    • отворен към външната среда със своя академичен потенциал и реагиращ на социалните и икономическите промени като участва в тях със свои проекти.

Девизът на университета е Ne varietatem timeamus („Да не се боим от разнообразието“).

История

[редактиране | редактиране на кода]
Вътрешният двор на Нов български университет в снега, ноември 2021

Авторът на идеята за Нов български университет е проф. Богдан Богданов. Той е създател на университета като продължение на Дружеството за нов български университет, заедно с организационен комитет от учени, изследователи и предприемачи, като „Целта на дружеството е да проучва, разработва и прилага нови образователни подходи и програми, на основата на които да бъде създадена нова и алтернативна образователна институция, адекватна на демократичните промени в България след 1989“.[2] Проф. Богданов е председател на Настоятелството и изпълняващ длъжността ректор на НБУ от основаването му до 1995 г.

Университетът е учреден на 18 септември 1991 година с Решение на Седмото велико народно събрание.

НБУ получава институционална акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация за максималния период в три поредни акредитации – през 2001 г., през 2006 г. и през 2013 г. През 2004 година университетът е акредитиран и от The Open University във Великобритания.

Нов български университет въвежда за първи път в България кредитната система; обучението по образователните степени специалист, бакалавър и магистър; дистанционното и продължаващото обучение; електронното обучение.

Личности със световна известност са почетни доктори и почетни професори на НБУ, сред които: Александър Фол, Вера Мутафчиева, Жан-Пиер Вернан, Жил Липовецки, Милчо Левиев, Ричард Рорти, Робърт Йънг, Райна Кабаиванска, лорд Ралф Дарендорф, Волфганг Изер, Томас Сибиък, Стив Форбс и др.[3][4]

През 2014 г. режисьорът Атанас Киряков посвещава документалния си филм „Остров на надеждата“ на Нов български университет.

Ректори

[редактиране | редактиране на кода]
№ Име Период
1. проф. Богдан Богданов, д.н. 1991 – 1995
2. проф. Иванка Апостолова 1995 – 2002
3. доц. Сергей Игнатов, д.н. 2002 – 2009[5]
4. доц. Людмил Георгиев 2009 – 2012[6]
5. проф. Пламен Бочков 2012 – 2020[7]
6. проф. Пламен Дойнов, д.н. от 2020[8]

Университетска структура

[редактиране | редактиране на кода]

Учебен процес

[редактиране | редактиране на кода]
Студенти от департамент „Дизайн“, ноември 2021
Доц. д-р Галина Сачанска, ръководител на департамент „Природни науки“, със студенти от бакалавърска програма „Клетъчна биология и вирусология“, ноември 2021
Тонрежисьорско студио, Радио-телевизионен център на НБУ, 2020

Обучението в НБУ се организира от факултети и центрове за продължаващо обучение. Факултетите предоставят образователните степени. Те осигуряват свързването на изследователската научна дейност с нейната практическа реализация. Центровете за продължаващо обучение предоставят система от академични лекции, курсове, учебни програми и майсторски класове и осигуряват обучение за учащи от различни възрасти и професии. Основните учебни звена са следните:

Изследвания и творческа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Изследователската и творческата дейност се организират от департаментите и изследователските центрове. Департаментите обединяват преподаватели и изследователи от едно научно направление и свързват НБУ с извънуниверситетски дейности, организации и др. Те работят по национални и международни проекти, предлагат нови учебни програми и се грижат за тяхното развитие, привличат нови преподаватели и следят за качеството на обучението.

Департаменти
Центрове

Програми

[редактиране | редактиране на кода]

Бакалавърски

[редактиране | редактиране на кода]

Всички бакалавърски програми на Нов български университет се обявяват в електронния каталог на университета.

  • Администрация и управление
  • Англицистика
  • Анимационно кино
  • Антропология
  • Арабистика
  • Биология – обща и приложна
  • Българистика
  • Българска културна история и музеи
  • Връзки с обществеността
  • Германистика
  • Гражданска и корпоративна сигурност
  • Графичен дизайн
  • Египтология
  • Екология и опазване на околната среда
  • Журналистика
  • Изкуствознание и артмениджмънт
  • Интериорен дизайн
  • Информатика
  • Информационни технологии
  • Испанистика
  • История и археология
  • Италианистика
  • Кино и телевизия
  • Класически езици, антична култура и литература
  • Логопедия
  • Маркетинг
  • Международна политика ((fr))
  • Мениджмънт на хотелиерството и ресторантьорството
  • Мода
  • Мрежови технологии ((en))
  • Музика
  • Мултимедия и компютърна графика
  • Неоелинистика
  • Пластични изкуства
  • Политиката и обществото ((en))
  • Политически науки
  • Приложни чужди езици (за администрация и управление)
  • Психология
  • Психология ((en))
  • Реклама
  • Романистика
  • Русистика
  • Социална работа
  • Социология
  • Счетоводство и одит
  • Театър
  • Телекомуникации
  • Туризъм
  • Управление на бизнеса и предприемачество
  • Философия
  • Финанси
  • Фотография

Магистърски

[редактиране | редактиране на кода]

Всички магистърски програми на Нов български университет се обявяват в електронния каталог на университета.

Докторски

[редактиране | редактиране на кода]

Всички програми на Нов български университет се обявяват в електронния каталог на университета.

Рейтинг

[редактиране | редактиране на кода]

Към октомври 2014 г. изследване на испанския Висш съвет за научни изследвания поставя Нов български университет на 2078-о място в света по качество, като той изпреварва всички български университети с изключение на Софийския университет.[9] В изданието на Рейтинговата система на висшите училища през 2014 г. НБУ е в ТОП 5 на всички направления, в които обучава студенти. През 2014 г. университетът се изкачва още веднъж и вече е в ТОП 4 на всички направления, в които обучава студенти. Това го поставя в лидерска позиция в страната, в сравнение с тясно специализирани висши училища или университети с над 100-годишна история и събирани с десетилетия библиотеки. НБУ е най-динамично развиващият се университет в България, който изгражда и нови корпуси и разкрива нови филиали и центрове.

Алианс на реформаторските университети (ERUA)

[редактиране | редактиране на кода]

Нов български университет е член на международния университетски консорциум „Алианс на реформаторските университети“ – ERUA (European Reform University Alliance) заедно с още четири млади европейски реформаторски висши училища – Университета Париж-VIII Сен-Дени (Франция), Университета Констанц (Германия), Университета Роскилде (Дания) и Егейския университет (Гърция).[10] Петте университета са известни с програмите си в областта на социалните науки.[11]

Инициативата „Европейски университети“, част от която е ERUA, е подкрепена от Европейската комисия и предвижда обединяване на висшите учебни заведения в Европейския съюз.[12]

Библиотека на НБУ

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Библиотека на Нов български университет

Библиотеката на Нов български университет е създадена през 1995 г. Тя разполага със съвременни технологични съоръжения и достъп до 26 световни електронни бази данни.

Удостоена е с национална награда „Христо Г. Данов“ в категория „Библиотеки и библиотечно дело“ (2007).[13]

Университетски театър

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Театър на голия охлюв
Вход към новата зала на Университетския театър на Нов български университет

Университетът има собствен театър, наречен „Университетски театър на НБУ“, по-рано известен като „Театър на голия охлюв“. Създаден е през 2000 г. като самостоятелна структурна единица в рамките на Нов български университет.

Театърът има за цел да представя разработки на преподаватели и студенти от Нов български университет, както и да създава творчески партньорства в национален и международен контекст.

Театърът разработва следните направления:

  • Научноизследователски проекти;
  • Собствени продукции и копродукции;
  • Представяне на учебни продукти в публични пространства;
  • Тренингови и семинарни сесии в областта на съвременните театрални теории и практики.

Носител на различни национални и международни награди за професионално и студентско творчество.

През февруари 2010 г. официално е открита Университетската театрална база, която приютява странстващата практика на Театъра на голия охлюв. Залата е полифункционална, с възможности за представяне на театрални спектакли, кинопрожекции, концерти, лекции, дебати и т.н. Капацитетът ѝ е 120 места, разположени амфитеатрално. Осветителната, аудио- и мултимедийната система имат възможност да се преконфигурират – в зависимост от разположението на публиката и от игралното пространство. Аудиосистемата е снабдена с Dolby surround, което позволява прожектирането на филми с качествен звук. В залата е изградена високотехнологична климатична инсталация, прокаран е жичен и безжичен интернет.[14]

Галерия УниАрт

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Галерия УниАрт

Галерия УниАрт на Нов български университет е открита на 19 май 2012 г. в Нощта на музеите в София. По-голямата част от изложените експонати са дарение от семейството на Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара и член на Настоятелството на НБУ.[15]

Радио-телевизионен център

[редактиране | редактиране на кода]

Университетът разполага със собствен Радио-телевизионен център, който се администрира от Бакалавърския факултет. Центърът е открит на 1 октомври 2020 г.[16] Звеното работи активно и по външни проекти.[17]

Спортна база на НБУ

[редактиране | редактиране на кода]
Игрище на Нов български университет

Университетът разполага с игрище на открито за мини футбол с изградени спортни съоръжения за волейбол, бадминтон и хандбал. Настилката му е от изкуствена трева Edel grass. Има осветление.[18]

Академични цветове

[редактиране | редактиране на кода]

Академичните цветове на НБУ са тъмносиньо и златно.[19]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Издателство на Нов български университет, сайт на НБУ.
  2. ↑ Биография, личен сайт на проф. Богдан Богданов
  3. ↑ Почетни доктори на Нов български университет, сайт на НБУ.
  4. ↑ Почетни професори на Нов български университет Архив на оригинала от 2017-07-14 в Wayback Machine., сайт на НБУ.
  5. ↑ „Преизбраха Сергей Игнатов за ректор на НБУ“, monitor.bg, 8 декември 2006 г.
  6. ↑ „Доц. д-р Людмил Георгиев е новият ректор на НБУ“, mediapool.bg, 21 август 2009 г.
  7. ↑ „Доц. д-р Пламен Бочков е новият ректор на НБУ“, 24chasa.bg, 21 февруари 2012 г.
  8. ↑ Пламен Дойнов стана ректор на Нов български университет, Екип 7, 4 юли 2020.
  9. ↑ New Bulgarian University / Нов български университет, Webometrics.
  10. ↑ Сайт на ERUA.
  11. ↑ Дарина Григорова, „Университети на бъдещето ще предлагат нови форми на обучение“, БНР, 2 декември 2021.
  12. ↑ „НБУ организира среща на „Алианс на европейските реформаторски университети“, БТА, 26 ноември 2021.
  13. ↑ „Национална награда Христо Г. Данов 2007 – номинации и наградени“, в. „Култура“, бр. 24 (2463), 22 юни 2007.
  14. ↑ Университетски театър, сайт на НБУ.
  15. ↑ История на галерия УниАрт, сайт на галерията.
  16. ↑ НБУ откри учебната година с нов Радио-ТВ център, Mediapool.bg, 1 октомври 2020.
  17. ↑ Радио-телевизионен център, сайт на НБУ.
  18. ↑ Спортна база на открито, сайт на НБУ.
  19. ↑ Академични цветове и символи на НБУ // nbu.bg. Посетен на 15.12.2019 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Образование“         Портал „Образование“          Портал „София“         Портал „София“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нов_български_университет&oldid=12179135“.