Сергей Игнатов

Сергей Игнатов
български политик и историк
Роден	6 август 1960 г. Видин, България
Учил в	Санктпетербургски държавен университет
Работил	египтолог • политик
Политика
Партия	ГЕРБ (2009 – 2013)
Министър на образованието и науката
19 ноември 2009 – 6 февруари 2013
Сергей Игнатов в Общомедия

Сергей Симеонов Игнатов е български историк-египтолог и политик.

Основател на египтологията в България. От 19 ноември 2009 г. до 6 февруари 2013 г. е министър на образованието, младежта и науката в правителството на Бойко Борисов. Проф. Игнатов е първият българин, избран за ректор на европейски университет – Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс от 1 март 2018 г.

Понастоящем е Ректор на EHU, професор по египтология в Нов български университет и ръководител на Български институт по египтология. Специалист по ориенталистика (странознание на Азия и Африка), води и курс „Идеята за държавност“ в департамент Национална и международна сигурност на НБУ.

Член на Friends of Europe, член на Настоятелството на South-East European Research Centre (SEERC), член на Настоятелството на Нов български университет.

Биография

Произход и образование

Сергей Игнатов е роден на 6 август 1960 г. във Видин в семейството на адвокат и стоматолог. Баща му Симеон Игнатов е дългогодишен ръководител на Книгоразпространение, член на БКП, по-късно активист на БСП и на председател на Българския антифашистки съюз. Дядо му Игнат Николов е потомък на капитан Йордан Стоянов, роден в село Долна Вереница, който е внук на прославения войвода дядо Цеко Петков. Семейството на Цеко Петков произхожда от рода на Тодор Терзията Комитата, участник в Чипровското въстание от 1688 г.

Завършва 35 ГРЕ в София (1978) и специалност „Египтология“ в Ленинградския държавен университет, Факултет по изтокознание (1985). Защитава докторска степен по история в същия университет (вече преименуван в Санктпетербургски държавен университет). През 1993 г. и 1995 г. специализира в All Souls College, Оксфорд.

През юни 2009 г. става доктор на историческите науки пред ВАК.

Владее руски, английски, френски език, преподава и провежда изследвания на древноегипетски и коптски, ползва асиро-вавилонски (акадски) и старогръцки.

Научна кариера

Софийски университет „Климент Охридски“

• 1985 – лектор по египтология
• 1991 – асистент, Факултет по класически и нови филологии
• 1997 – доцент по семитско-хамитски езици (египтология) , ФКНФ

Нов български университет

• 1994 – лектор по египтология
• 1998 – ръководител на Департамент „Средиземноморски и източни изследвания“
• 1998 – декан на Бакалавърския факултет
• 2000 – доцент, ръководител на департамент „Средиземноморски и източни изследвания“
• 2002 – ректор
• 2010 – професор на НБУ

Българска академия на науките

В периода 2002 г. – 2009 г. е старши научен сътрудник в Института по тракология на БАН.

Работа в European Humanities University

• 2018 – ректор

Членство в научни организации

• International Associassion of Egyptologists (от 1985)
• Egypt Exploration Society, Great Britain (от 1993)
• Русско-германское общество по изучению культурного наследия древнего мира, Санкт Петербург (от 1989)
• International Association for Ancient Oriental studies (вицепрезидент)
• Създател и директор на Български институт по египтология към НБУ от 2006 г..

Политическа кариера

• През май 2006 г. за предстоящите през октомври 2006 президентски избори е предложен от ВМРО за кандидат за президент на десните, по-късно за десен кандидат е избран Неделчо Беронов , който получава 10%.
• От август 2009 г. е заместник-министър на образованието, младежта и науката.
• На 19 ноември 2009 г. след избирането на Йорданка Фандъкова за кмет на Столичната община, тя е освободена от поста министър на образованието, младежта и науката, а на нейно място за министър е избран Сергей Игнатов.
• На 28 януари 2013 г. премиерът Бойко Борисов му поисква оставката във връзка с извършената от Главния инспекторат на МС проверка във Фонд „Научни изследвания“ и свързаните с нея констатации и препоръки за подобряване на работата на фонда. Игнатов депозира молбата си за напускане на поста и тя е приета веднага.

Министър на образованието, младежта и науката

Възгледи за реформите в образованието

• Застъпва се за англосаксонски тип на образователната система, в съответствие с Болонските договорености, вместо недостатъчно гъвкавия хумболтовски тип университет ;
• Застъпва се за електронно обучение в университетите и училищата;
• Счита, че обсъждането на отпадане на пълния член е „несериозно“. Според него в училище трябва да се повишава грамотността на учениците по привлекателен за тях начин и при бъдещо развитие на България грамотните ще имат по-добро положение.;
• Застъпва се за реформиране на системата за израстване в академичната кариера, определяна от него като „сталинистка“ от времето на СИВ и водеща до „професори от оперетен тип“ (странстващи). Постига децентрализация на процедурите по заемане на академични длъжности и научни звания, закрива висшата атестационна комисия, съществуваща от времето на социалистическото управление (ВАК) и постига академична автономност като дава възможност на висшите училища сами да формират политиката за своето кадрово развитие . Проф. Игнатов е бил член на специализиран научен съвет (СНС) на ВАК и доктор на историческите науки на ВАК.
• Като министър през 2013 г. успява да договори най-високия брутен бюджет за образование в изминалите 5 календарни години, в размер на 2 млрд. 920 млн. лв.

Критика на дейността му като министър

Срещу неговия законопроект „За развитие на академичния състав“ се обявяват някои представители на БАН и на Съюза на учените в България. Гражданското движение за защита на науката и образованието, основано през 2007 г. от учени от БАН, инициира подписка, подписана от повече от 800 души, много от тях български учени, академици, член-кореспонденти, както и над 40 български учени, работещи в чужбина. Академичната общност в България се състои от около 18 хиляди преподаватели, повечето от които в крайна сметка подкрепят реформата. Една от основните критики към ЗРАС е въвеждането на изискване авторефератът на кандидатите за докторантура да се публикува в интернет на български и английски език. Изискването за английски вариант отпада след вето на Президента Първанов и законът влиза в сила, въвеждайки нови правила за прозрачност на избора, пренасяйки отговорността за развитие на преподавателската и изследователска дейност в ръцете на ректорите и на академичната общност, а не на Министерски съвет. Закриването на висшата атестационна комисия (ВАК) доведе до значително снижаване на контрола върху процедурите за хабилитиране на преподаватели с всички отрицателни последствия от това.

Общото събрание на БАН на 1 февруари 2010 иска оставката на министър Игнатов, затова че е „дезинформирал и подвел българската общественост“.

След конкурсната сесия на Фонд „Научни изследвания“, завършила на 15 ноември 2012 , той защитава решенията на Фонда.. Провокираното от действията му възмущение довежда група български учени до протест.

Закрива със своя заповед №РД-14-126 от 10 август 2010 г. най-старото учебно заведение за средно техническо образование на Балканския полуостров – Образцовия механотехникум в София (при закриването вече е нефункциониращата Софийска техническа гимназия), създадено през 1883 г. с указ на княз Батенберг и дало живот на разроилите се от него през десетилетията практически всички механо- и електротехнически техникуми в София, и го прехвърля съм Софийски университет „Св. Климент Охридски". Мащабната сграда е обсъждана като една от възможностите за преместване на Класическата гимназия обратно в центъра на София, но в крайна сметка СУ я разменят срещу сградата на Шипка 6, която остава за ползване на културните дейци и художниците в София.

Библиография

Книги

• Sergei Ignatov, The Body of God, Lakov Press, Sofia, 1999, 128 р. ISBN 954-483-036-7
• Сергей Игнатов, Египет на фараоните, ИК „Изток-Запад“, София, 2004, 232 с. ISBN 954-321-037-3
• Сергей Игнатов, Папирусът не расте на скала. (трето преработено и допълнено издание). С., 2004
• Сергей Игнатов (съст.), Мъдростта на древните египтяни, ИК „Изток-Запад“, София, 2006, ISBN 954-321-111-6
• Сергей Игнатов, Мъдростта на древните египтяни (второ преработено и допълнено издание), С., 2009
• Сергей Игнатов, Морфология на класическия Египет, Издателство на НБУ, София, 2012, с. 272. ISBN 978-954-535-721-3
• Ignatov, S. 2016, The Body of God. Word and Image in Ancient Egypt. New Bulgarian University Publishing House, Sofia
• Ignatov, S. 2017, The Ancient Egyptian Story of the Shipwrecked Sailor. Morphology of Classical Egypt. New Bulgarian University Publishing House, Sofia

Избрани публикации в научната периодика

• Древноегипетското учение за контрола над сърцето. – сп. Анали, 2000, с. 26 – 30.
• „Изоставеният цар…“ в египетската литература. – В: Мит, изкуство, фолклор 7. Сборник в чест на акад. Д. Раевски. С., 2001, с. 452 – 463.
• Източната пустиня и мореплаването в Червено море в епохата на Средното царство. – Годишник на Департамент Средиземноморски и източни изследвания, 2004, т. 2, с. 249 – 255.
• Името на змея в древноегипетската приказка за корабокрушенеца. – В: EYMPOEION или Античност и хуманитаристика. С., 2001, с. 383 – 386.
• Морфология на Класическия Египет. – Дисертация за присъждане на научната степен „доктор на историческите науки“, С., 2009.
• Обреченият царски син. – В: Непознатият Изток. С., 2001, с. 133 – 137.
• Предговор към: Леков, Т. Литанията на Ре. С., 2004, с. 7 – 8.
• Предисловие към: Кролл, А. А. Египет первых фараонов. М., 2005, с. 5 – 9.
• Рамсес ІІ Велики. – сп. Ето, С., 2007, с. 15 – 33.
• Слово и изображение в Древен Египет. – Култура и религия, 2001, № 1, с. 16 – 19.
• Фокнър, Р. О. (съст.) Кратък средноегипетски речник. (ред. и конс. С. Игнатов) С., 2008.
• Червеният ред в древноегипетската приказка за корабокрушенеца. – Годишник на Департамент Средиземноморски и източни изследвания, 2002, т. 1, с. 52 – 55.
• Сказка о потерпевшем кораблекрушение в контексте истории и культуры Древнего Египта эпохи Среднего царства. – Дисертация за присъждане на научната степен „доктор“. Санкт Петербург, 1994.
• Dramatical Differences between Sinuhe and The Story of the Shipwrecked Sailor. – Сборник в чест на проф. А. Белова. М., 2009. (под печат)
• El estado y la sociedad en el Egypto antiguo y su reflejo en los valores europeos. – Perspectivas sobre Oriente y Occidente. Universidade De Santiago de Compostela. 2008, p. 15 – 24.
• Literature and Politics in the Time of Ramses II & the Kadesh Inscriptions. – Literatur und Politik im pharaonischen und ptolemaischen Agypten. Herausgegeben von Jan Assmann und Elke Blementhal. Institut Francais D’Archeologie Oriental, Le Caire, 1999, pp. 87 – 89.
• The Name of the Serpent in the Ancient Egyptian Story of the Shipwrecked Sailor. – Gottinger Miszellen, 2005, Heft 206, pp. 33 – 37.
• The Red Line in the Ancient Egyptian Story of the Shipwrecked Sailor. ‒ Journal of Egyptological Studies, 2005, No 2, pp. 5 – 9.
• The sun Religion of Akhenaten. VIth International Melammu Conference. Sofia, Sept. 2008 (под печат)
• Word and Image in Ancient Egypt. – Journal of Egyptological Studies, 2004, No 1, pp. 9 – 32.
• Exploring the Morphology of Classical Egypt (based on pHermitage 1115 – The Story of the Shipwrecked Sailor) – Journal of Egyptological Studies, 2010, No 3, pp. 5 – 43
• ((en)) Sergei Ignatov (1999) Literature and Politics in the Time of Ramesses II: the Kadesh Inscriptions (pdf) Архив на оригинала от 2014-08-12 в Wayback Machine. In: Literatur und Politik im pharaonischen und ptolemäischen Ägypten: Vorträge der Tagung zum Gedenken an Georges Posener, 5.-10. September 1996 in Leipzig. Bibliothèque d'Étude (127). Institut Français d'Archéologie Orientale, (Le Caire), pp. 87 – 89.
• ((en)) Sergei Ignatov (2004). Word and Image in Ancient Egypt (pdf). The Journal of Egyptological Studies (1). ISSN 1312 – 4307

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Сергей Игнатов
• От и за Сергей Игнатов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Биография на Сергей Игнатов на сайта на Министерство на образованието, младежта и науката
• „Проф. Сергей Игнатов: Фалитът на университети е оздравителен“, интервю на Павлина Живкова, в. „Труд“, 13 август 2016