Борис Йоцов

Борис Йоцов
	Борис Йоцов
български филолог и политик
	Портретна снимка на Борис Йоцов като министър на народната просвета. Източник: ДА „Архиви“
Роден	8 февруари 1894 г. (стар стил) Враца, България
Починал	1 февруари 1945 г. (50 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Софийски университет; Народен театър „Иван Вазов“; Министерство на образованието и науката
	Борис Йоцов в Общомедия

Борис Иванов Йо̀цов е български учен, политик, славист, юрист, литературен историк и критик, член-кореспондент на Българска академия на науките. Убит е от комунистическите власти през 1945, които установяват тоталитарен режим на управление в България след деветосептемврийския преврат от 1944.^[1]

Дългогодишен преподавател по литература и професор в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, той е министър на народното просвещение през 1942-1944 г., за което е осъден на смърт от Първи върховен състав на „народния съд“ след Деветосептемврийския преврат от 1944 г.^[1]^[2]

Биография

Борис Йоцов е роден във Враца на 21 февруари (8 февруари стар стил) 1894 г.^[1] Баща му е доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г., единият му чичо е опълченец, а другият участва в националноосвободителното движение преди 1878 година. Брат на Борис Йоцов е художникът Николай Йоцов.^[3]

През 1913 – 1916 г. учи славянска филология, а от 1918 до 1920 г. право в Софийския университет. Работи като гимназиален учител от 1920 до 1923 г., след което, от 1923 до 1925 г. специализира славянска филология Прага, завършва с докторат. През 1926 – 1927 г. специализира във Варшава и Виена.^[1]

През 1926 г. започва работа в Софийския университет, първоначално като асистент. През 1929 г. е избран за доцент, а от 1935 г. е професор. През периода 1935-1944 г. завежда Катедрата по българска и славянска литература, а през 1935-1936 г. е декан на Историко-филологическия факултет. Директор е на Народния театър в София за периода 1936 – 1937 г. Проф. Борис Йоцов е дописен член на Българската академия на науките и на Славянския институт в Прага. Член е на Чешкото кралско общество на науките и на Словашката академия на науките.^[1] От 1942 г. е почетен член на Върховния читалищен съюз^[4], почетен член на общостудентската организация „Васил Левски“.^[5]

През 1940-1942 г. Борис Йоцов е главен секретар на Министерството на народното просвещение, а от 11 април 1942 до 1 юни 1944 г. е министър в кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов.^[1]

След Деветосептемврийския преврат е арестуван. На 1 февруари 1945 г. е осъден е на смърт^[1], да заплати 5 милиона лева глоба и присъждане в полза на държавното съкровище на целия му имот от т. нар. Народен съд. Присъдата не подлежи на обжалване. Екзекутиран е чрез разстрел в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. в района на Централните софийски гробища. Тялото му е захвърлено в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и е зарито със сгурия.^[2] С Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996 г. присъдата е отменена.

Памет

На професор Борис Йоцов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Личният архив на Борис Йоцов се съхранява в Централен държавен архив. Състои се от 349 архивни единици от периода 1875 – 1944 г.^[6]

Библиография

Професор Йоцов е автор на многобройни изследвания върху Българското възраждане, новата и най-новата българска литература, славянските литератури, връзките между България и славянския свят. Автор е на книгите:^[1]

„Йосиф Добровски в България“ (1931)
„Братя Миладинови в Чехия“ (1934)
„Български страдания и борби за свобода в славянската поезия“ (1935)
„Паисий Хилендарски“ (1937)
„Записките на Захари Стоянов“ (1940)
„Славянството и Европа“ (посмъртно, 1992)

Източници

Агенция Фокус от 8 февруари 2006 г.
ЛитерНет: Борис Йоцов
Библиотека на Софийски унивреситет за Борис Йоцов Архив на оригинала от 2004-10-26 в Wayback Machine.
Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2176.
↑ ^а ^б Борис Иванов Йоцов // pametbg.com. Посетен на 29 януари 2016.
↑ Бръзицов, Христо. Един час при..., т. ІІ, София 1943, с. 68 – 69.
↑ ЦДА, ф. 202К, оп. 1, а.е. 1
↑ ЦДА, ф. 202К, оп. 1, а.е. 2
↑ Борис Йоцов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 29 януари 2016.

[геб-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2176.

[pametbg.com-2] а ^б Борис Иванов Йоцов // pametbg.com. Посетен на 29 януари 2016.

[3] Бръзицов, Христо. Един час при..., т. ІІ, София 1943, с. 68 – 69.

[4] ЦДА, ф. 202К, оп. 1, а.е. 1

[5] ЦДА, ф. 202К, оп. 1, а.е. 2

[6] Борис Йоцов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 29 януари 2016.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]