Ганчо Ганев

Ганчо Ганев
	Ганчо Ганев
български математик и политик
Роден	15 ноември 1919 г. (105 г.) София, Царство България
Учил в	Софийски университет
	Народен представител в:; V НС

Ганчо Костадинов Ганев е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), министър на народната просвета през 1962 – 1968 година.

Биография

Роден е на 15 ноември 1919 г. в София.^[1] През 1937 г. става член на Работническия младежки съюз, а година по-късно завършва Първа софийска мъжка гимназия.

През 1942 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност математика. През 1944 г. става член на БКП и започва работа като асистент във Висшия икономически институт във Варна. Между 1946 и 1951 г. работи в Института по метерология и хидрология.^[1]

През 1951 – 1954 г. Ганчо Ганев е секретар на Благоевския районен комитет на БКП в София, а през 1954 – 1957 г. е заместник-завеждащ отдел „Наука и образование“ при Централния комитет (ЦК) на БКП. От 1957 до 1962 г. е заместник министър на просветата и културата (III правителство на А. Югов), от 1962 до 1963 г. – министър на просветата и културата (I правителство на Т. Живков), от 1963 до 1968 г. – министър на народната просвета (I и II правителство на Т. Живков).^[1]

От 1962 до 1990 г. е член на ЦК на БКП,^[2] а през 1969 – 1986 година е ректор на Висшата партийна школа и на Академията за обществени науки и социално управление.^[1] През 1989 г. получава званието „Герой на социалистическия труд“.^[1]

Памет

На Ганчо Ганев е наречена улица в София (Карта).

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 105-106.
↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 284, ISBN 954-528-790-X

[ташев-1] а ^б ^в ^г ^д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 105-106.

[2] Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 284, ISBN 954-528-790-X

[1]

[2]