Академия за обществени науки и социално управление

Академията за обществени науки и социално управление, известна и със съкращението АОНСУ, е бивша научна академия и висше училище в областта на обществените науки и управление със седалище в София, България през 1970-те и 1980-те години.

Подготвяла е висши управленски кадри за държавната и местната администрация, стопанството, БКП и обществени организации в България, както и за чужбина. Научните изследвания са били съсредоточени в институтите на Академията. Обучението е организирано в двегодишни редовни и тригодишни задочни курсове (за лица с висше образование и поне 2 години трудов стаж), специализирани годишни курсове, краткосрочни курсове (от 10 дни до 6 месеца).

История

Води началото си от Висшата партийна школа (ВПШ) на ЦК на БКП, създадена (1945) като Централна партийна школа и преименувана на Висша партийна школа „Станке Димитров“ (1957). ВПШ е преобразувана в Академия за обществени науки и социално управление през 1969 г.^[1] Академията е закрита през 1990 г.

От януари 1986 до януари 1990 г. ректор на Академията е известният деец на БКП Станиш Бонев^[2]^[3].

Структура

В състава си АОНСУ е включвала:

Институт по марксизъм-ленинизъм – директор проф. Асен Кътов
Център по икономика – директор проф. Васил Мишев
Център по партийно строителство – директор проф. Рачко Рачков
Център по идеология – директор проф. Васил Момов
Център за управление на ръководни кадри
Център за теория и управление на идеологическия процес^[4]
Институт по история на БКП – директор Давид Елазар
Институт за съвременни социални теории – директор проф. Александър Лилов
Институт за социално управление – директори доц. Емил Христов, доц. Огнян Панов
Междуокръжна партийна школа

Сграден фонд

За нуждите на Академията е изграден учебно-научен комплекс (с общежитие и заведения за хранене) в столичния квартал Овча купел, с филиали и поделения в областни и по-малки градове. След радикалните политически промени в страната в края на 1980-те години сградният фонд е разпределен за ползване от стари и нови академични учреждения:

в София – Нов български университет, Франкофонски институт по администрация и управление,
в Пловдив – Филиал на Техническия университет в София,
във Варна – Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“,
в Русе – Русенски университет „Ангел Кънчев“,
в Бургас – Бургаски свободен университет и др.

Печатни издания

Източници

↑ Венелина Ангелова, Мария Петрова, „И съвременните политици разчитат на АОНСУ“, в. „Сега“, 6 декември 2011 г.
↑ Петър Иванов, „Проф. Станиш Бонев посреща своя 80-и юбилей“, в. „Дума“, бр. 261, 15 ноември 2011 г.
↑ Станиш Бонев. „Времето, в което живях, и хората, с които работих. В академията за обществени науки и социално управление“, 2001
↑ Списък на съкращенията // Нов български университет. Архивиран от оригинала на 2012-10-03. Посетен на 18 септември 2012. (мъртъв линк)

[1] Венелина Ангелова, Мария Петрова, „И съвременните политици разчитат на АОНСУ“, в. „Сега“, 6 декември 2011 г.

[2] Петър Иванов, „Проф. Станиш Бонев посреща своя 80-и юбилей“, в. „Дума“, бр. 261, 15 ноември 2011 г.

[3] Станиш Бонев. „Времето, в което живях, и хората, с които работих. В академията за обществени науки и социално управление“, 2001

[4] Списък на съкращенията // Нов български университет. Архивиран от оригинала на 2012-10-03. Посетен на 18 септември 2012. (мъртъв линк)

[1]

[2]

[3]

[4]