Васил Кънчов

Васил Кънчов Василъ Кѫнчовъ
български географ и общественик
Роден	Васил Кънчов 26 юли 1862 г. Враца, Османска империя
Починал	6 февруари 1902 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Научна дейност
Област	Етнография, география, история
Работил в	Българска академия на науките
Политика
Депутат
X ОНС   XI ОНС
Семейство
Съпруга	Христина Кънчова
Васил Кънчов в Общомедия

Васил Иванов Кънчов (изписване до 1945 година: Василъ Ивановъ Кѫнчовъ) е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония. Привърженик на Прогресивнолибералната партия, в продължение на месец той е министър на народното просвещение в първото правителство на Стоян Данев (1902).

Използва псевдоними като Бродник, Вардарец, В. Шарка, Иван Иванов и други.

Биография

Васил Кънчов е роден на 26 юли (14 юли стар стил) 1862 година във Враца в семейството на бъчвар. След като завършва четирикласното училище в родния си град, през 1880 година заминава със стипендия от общината да учи в Ломската гимназия. През 1884 година завършва с отличие и през следващата учебна година е главен учител на врачанското четирикласно училище.

През 1885 година Кънчов получава държавна стипендия и заминава да учи химия в Харков, където се запознава с Марин Дринов, но малко по-късно прекъсва образованието си, за да участва като доброволец в Сръбско-българската война. След войната учи химическа технология – три семестъра в Мюнхен и два в Щутгарт. В началото на 1888 година заболява от ревматизъм, отива на лечение в Тирол, но губи стипендията си и трябва да се върне в България, без да се е дипломирал.

Портрет на Кънчов

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888 – 1889 учебна година. Васил Кънчов е седмият седнал от ляво надясно.

След като няколко месеца е учител в железарското училище в София, Васил Кънчов заминава за Солун, който по това време е още под османско управление. От септември 1888 година той е учител по химия в Солунската българска мъжка гимназия, през 1891 година става директор на българските училища в Сярско, а през 1892 – 1893 година е директор на Солунската гимназия. В Солун се жени за Христина Балтаджиева (1867 – 1893), учителка в Солунската девическа гимназия.

През този период Българската екзархия развива активна дейност в Македония, основавайки множество нови училища в цялата област. Кънчов често пътува в различни части на Македония, събирайки етнографски, исторически и географски сведения за посещаваните места. Работата му е забелязана от екзарх Йосиф, който през март 1894 година го назначава за главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония, за да му създаде по-добри условия да продължи проучванията си. Докато изпълнява тази длъжност, през юни 1897 година в Цариград е направен неуспешен опит за убийството му, вероятно организиран от полицията.

Пътуванията на Кънчов му позволяват да изработи първата цялостна българска статистика на населението в областта Македония – „Македония. Етнография и статистика“. За него Иван Хаджиниколов казва:

„

Васил Кънчов беше много словоохотлив и между другото в приказките си каза, че той е дошъл учител в Солун да побългари Македония. Много и силно казано. Възразих му, че така не трябва да се говори и себе си да надценява, тъй като Македония отдавна е българска и че македонските българи отдавна водят борба с рутината, ней ѝ трябва просвета, каквато всички учители и духовници понастоящем трябва да пръскат.

“

През ноември 1897 година Васил Кънчов напуска поста си в Екзархията с намерението да продължи работата си в България. Прибирайки се в страната през Сърбия, той е задържан за кратко в Ристовац, където полицията се опитва да намери у него компрометиращи материали, с които да го злепостави пред османските власти.

След кратък престой във Враца, от 1898 година Кънчов се установява окончателно в София, където живее на улица „Неофит Рилски“ №80. От 1898 е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките, като през периода 1898 – 1901 г. е деловодител и секретар на Историко-филологическия клон към него. През 1899 и 1901 година е избиран за народен представител от Враца като кандидат на Прогресивнолибералната партия, а през 1901 година става и подпредседател на Народното събрание. В началото на 1902 година става министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев.

Към 15 часа на 6 февруари (24 януари стар стил) 1902 година Васил Кънчов е застрелян в кабинета си в Министерството на народното просвещение от Тома Каранджулов, който се самоубива непосредствено след това. Каранджулов, родом от Прилеп, е бивш учител, уволнен поради непригодност, който в продължение на няколко години прави постъпки пред различни министри да бъде върнат на работа, като често прибягва до заплахи.

Памет

Ученикът му Иван Крайничанец пише за него:

„

Неговата културна и научна дейност остави неизгладими следи във възраждането на Македония.

“

Във Враца има средно училище, което носи името на Васил Кънчов. На 5 декември 2012 година в родния му град е открит негов паметник, чийто автор е скулпторът Цено Ценов.

На Васил Кънчов е наречена улица в София (Карта), Петрич и в Сандански.

Внучка на Кънчов е видната френска изкуствоведка и византоложка Таня Велманс.

Галерия

• 
  Съпругата на Кънчов, Христина Балтаджиева
• 
  Кънчов с дъщеря си Невена
• 
  Зрелостното свидетество на Кънчов от гимназията в Лом, 7 юни 1884 година
• 
  Грамота за награждаване на Кънчов с ордена За гражданска заслуга, 18 май 1898 година
• 
  Политика на Турското правителство спроти българите в Македония, брошура на Кънчов от 1896 година

Библиография

Корица на „Македония. Етнография и статистика“.

• „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“ (1891)
• „Сегашното и недавното минало на град Велес“ (1892)
• „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“ (1894 – 1896)
• „Отечествена география“ (1895)
• „Положението на българите в Македония“ (1895)
• „Политиката на турското правителство спроти българите в Македония“ (1896)
• „География на Балканския полуостров“ (1897)
• „Пътни бележки в Македония“ (1898)
• „Пътни съобщения в Македония“ (1898)
• „Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало“ (1898)
• „Света гора“ (1896)
• „Македония. Етнография и статистика“ (1900)
• „Турция и българите“ (1906)
• „Орохидрография на Македония“ (1911)

Литература

„Отечествоведение“ на Кънчов, издадена в Солун от Коне Самарджиев.

• Наумов, Н. Пълен списък на съчиненията на Васил Кънчов, списание „Мисъл“, София, 1902, кн.3
• Васил Кънчов, Летопис на БАН, 3, 1903, с. 75 – 83
• Секулов, Боян. Васил Кънчов. Биография, София, 1909, второ издание Враца 1927
• Възпоменателен сборник за Васил Кънчов. По случай 25-годишнината от смъртта му, Враца 1927
• Христов, Христо. Васил Кънчов – живот, обществена дейност и научно творчество, В: Кънчов, Васил. Избрани произведения, т.1, С. 1970, с. 7 – 27
• Научна сесия за Васил Кънчов (съставител Величко Георгиев), Враца 1992
• Николова, Веска. Васил Кънчов. Географ, етнограф и статистик на Македония, С. 1994, 44 с.
• Aarbake V Архив на оригинала от 2005-04-19 в Wayback Machine., Ethnic Rivalry and the Quest for Macedonia, 1870 – 1913, East European Monographs, New York, 2003, ISBN 0-88033-527-0

Бележки

Цитирана литература

• Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4.
• Петров, Тодор и др. ВМОРО през погледа на нейните основатели. София, Военно издателство, 2002.
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

Външни препратки

• Маргарита Василева, „Македония в книжовното наследство на Васил Кънчов“, сп. „Македонски преглед“, 1998, кн. 1

Георги Кандиларов	→	директор на Сярското мъжко българско училище (1891 – 1892)	→	Иван Благоев
Димитър Хаджииванов	→	директор на Солунската българска мъжка гимназия (1892 – 1893)	→	Михаил Сарафов