Мюнхен
Мюнхен München | |
— град — | |
Страна | Германия |
---|---|
Провинция | Бавария |
Площ | 310,71 km²[1][2] |
Надм. височина | 519 m |
Население | 1 510 378 души (31 декември 2023 г.) |
Кмет | Дитер Райтер |
Основаване | 1158 г.[3][4] |
Първо споменаване | 14 юни 1158 г.[5] |
Пощенски код | 80331–81929, 85540 |
Телефонен код | 089 |
МПС код | M, MUC |
Официален сайт | www.muenchen.de |
Мюнхен в Общомедия |
Мюнхен (на немски: München, произношение ['mʏnçən], на баварски диалект: Minga, на латински: Monacum, Monachium) е център на германската провинция Бавария. С население от 1 450 381 души (2015) той е третият по големина град в страната след Берлин и Хамбург (вж. Списък на градовете в Германия).[6] Намира се на река Изар.[7]
Фигурата на герба на Мюнхен е т. нар. „мюнхенското детенце“ (Münchner Kindl), което в действителност е фигура на монах.[7]
Мюнхен е вторият по промишлена сила град в Германия и важен културен метрополис. Той е на първо място по важност в сферата на информационните технологии в Европа и на второ в сферата на издателската дейност и медиите в света след Ню Йорк.[7]
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположен е на 519 метра надморска височина на Баварското плато.
Климатът в Мюнхен е умереноконтинентален. Най-високата средногодишна температура е през юли, а най-ниската – през януари. Количеството на валежите е най-високо през късната пролет и лятото. Средното количество на валежите е най-голямо през юни и най-малко през февруари. Голямата надморска височина и близостта до Алпите оказва съществена роля върху климата в Мюнхен, предизвиквайки повече валежи и снеговалежи в сравнение с други части на Германия. Алпите оказват влияние на климата и по друг начин, предизвиквайки образуването на топлия вятър фьон, който предизвиква рязко повишаване на температурата, дори и през зимата.
Климатични данни за Мюнхен | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Абсолютни максимални температури (°C) | 17,2 | 21,1 | 23,3 | 26,6 | 30,0 | 33,8 | 36,1 | 37,1 | 30,0 | 26,1 | 18,8 | 20,5 | 37,1 |
Средни максимални температури (°C) | 1,1 | 3,5 | 8,4 | 13,3 | 18,0 | 21,4 | 23,8 | 22,9 | 19,4 | 13,6 | 6,5 | 2,3 | 12,8 |
Средни температури (°C) | −2,2 | −0,4 | 3,4 | 7,6 | 12,2 | 15,4 | 17,3 | 16,6 | 13,4 | 8,2 | 2,8 | −0,9 | 7,8 |
Средни минимални температури (°C) | −5 | −3,7 | 0,4 | 2,9 | 7,1 | 10,4 | 12,0 | 11,7 | 8,8 | 4,5 | 0,2 | −3,5 | 3,8 |
Абсолютни минимални температури (°C) | −30,5 | −22,7 | −15,5 | −6,1 | −2,7 | −2,7 | 3,8 | 3,8 | 0 | −6,1 | −14,4 | −21,1 | −26,6 |
Средни месечни валежи (mm) | 54 | 45 | 60 | 70 | 93 | 123 | 117 | 114 | 90 | 69 | 71 | 58 | 967 |
Източник: Световна метеорологична организация[8] Climate Munich – Bavaria // Архивиран от оригинала на 2012-03-23. Посетен на 2013-10-31. |
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1154 г. Ото Фрайзингски установява контрол над търговията със сол, добивана в Райхенхал, тъй като мостът на река Изар при Оберфьоринг (Oberföring, днес в Мюнхен) е под негово управление. Вследствие на конфликт с херцога на Бавария Хайнрих Лъв, мостът е подпален, а Хайнрих Лъв построява нов мост по-надолу по течението на реката, който търговците са задължени да ползват.[9] Така през 1158 г. Мюнхен е основан от Хайнрих Лъв.[7] През 1210 г. придобива статута на град (civitas).[10] През 1327 г. е опожарен. През 1632 г. е превзет от Швеция по време на 30-годишната война. Хабсбургите си го връщат през 1705 г. През 1806 г. става столица на новата държава Кралство Бавария. През 1882 г. градът е електрифициран.
След Първата световна война за половин година (1918 – 1919 г.) просъществува Мюнхенската съветска република.
През 1923 г. в Мюнхен се провежда Бирения пуч – неуспешен опит за преврат срещу Ваймарската република. От 1933 г. в града се намира щабът на Националсоциалистическата работническа партия.
През 1972 г. в Мюнхен се провеждат XX. летни олимпийски игри, по време на които група израелски атлети са убити от палестински терористи.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Настоящият кмет на Мюнхен, Дитер Райтер, е от Социалдемократическата партия.[11]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Мюнхен е един от новите икономически центрове в Германия. Промишлености на бъдещето като биотехнологии и интернет са силно представени в Мюнхен, известен още като „световен град със сърце“ (Weltstadt mit Herz). Градът е дом на много от централите на големи застрахователни компании като Allianz и Münchener Rück, на автопроизводителите BMW, фирмите за електроника Siemens AG и Infineon Technologies, както и на немските централи на McDonald’s и Microsoft. Освен това Мюнхен е вторият град с най-много издателски къщи в света, като пред него е само Ню Йорк. Мюнхен се счита за столица на информационните технологии в страната.
Между 2005 и 2013 г. градската управа провежда проект, посредством който всички нейни компютри преминават към операционната система GNU/Linux. По този начин градът спестява над 10 млн. евро.[12]
Брутният вътрешен продукт за 2008 г. е 73 милиарда евро. Броят на плащащите социални осигуровки е 686 734 души.[13]
Население
[редактиране | редактиране на кода]През 2010 г. в Мюнхен живеят 1 353 186 души.[6]
През 2009 г. има 748 678 домакинства, 51,4% от населението са жени. 16,9% от населението са младежи под 20-годишна възраст. Чужденците са 315 924.[13]
През 2009 г. в Мюнхен живеят 5982 българи.[14]
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]След административната реформа през 1992 г. броят на районите в Мюнхен е редуциран от 41 на 26. Те са:[15]
|
Образование и наука
[редактиране | редактиране на кода]В Мюнхен има 13 висши учебни заведения с общо 88 165 студенти. 41 776 от тях учат в университета „Лудвиг-Максимилиан“, 22 760 в Техническия университет. 47,5% от студентите са жени.[13] Университетът „Лудвиг-Максимилиан“ е вторият по големина в Германия.[7]
Туризъм
[редактиране | редактиране на кода]Мюнхен е популярна туристическа дестинация. През 2009 г. е посетен от 4 983 632 туристи.[16] През 2011 г. в града има леглова база от около 57 000 легла.[17]
Най-посещаваното събитие в Мюнхен е двуседмичния панаир Октоберфест. За първи път се провежда на 12 октомври 1810 г. в чест на сватбата на принц Лудвиг I и принцеса Тереза фон Сакс-Хилдбургхаузен. Празненствата приключват с конни състезания и в следващите години били продължени и доразвити в бирения фест, познат днес.[7]
Има ред важни музеи и галерии, сред които са трите пинакотеки: Старата, Новата и Пинакотеката на модерното изкуство.[7] Преди Първата световна война той е средище на художниците от групата Синият конник (Der Blaue Reiter).[18]
Други известни туристически атракции са Английската градина[7] – парк в центъра с красиви трасета за джогинг, езера, кафенета, място за сърфиране и нудистки площи, Техническият музей,[7] площадът Мариенплац,[7] намиращ се в центъра на града, богато украсеният часовник с движещи се фигури на фасадата на Новото кметство. Мариенплац е най-красивият площад в Мюнхен, наречен на името на Божията майка. В близост до него са разположени Старото и Новото кметство, центърът за туристическа информация, една от основните търговски улици на града с много магазини, барове и ресторанти. В центъра на площада се издига колона на Дева Мария (Mariensäule) – позлатена статуя, открита на 8 ноември 1638 г., поръчана от Максимилиан I.[19] Мариенплац е традиционно място за срещи и провеждани на мероприятия на национално или градско равнище.
Други известни сгради в Мюнхен са Фрауенкирхе (Катедралата „Св. Богородица“) и Олимпийската кула, радио- и телевизионно съоръжение, разположено в Олимпийския парк. Фрауенкирхе е една от най-впечатляващите сгради в центъра[7] – Веднага се разпознава по двете си куполни кули, завършващи подобно на минарета, едната малко по-висока от другата.
Сградата на Централата на BMW с овалния музей, също е построена за Летните олимпийски игри през 1972 г.
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]В Мюнхен се провеждат XX. Летни олимпийски игри през 1972 г. Градът има два големи футболни отбора – ФК Байерн Мюнхен и ТШФ Мюнхен 1860.
Мачове от Световното първенството по футбол през 1974 г. и първенството през 2006 г. са играни в Мюнхен. През 2006 г. в Мюнхен е изиграна първата среща от Мондиала. През 1974 г. срещите се провеждат на олимпийския стадион, а през 2006 г. – на новия „Алианц Арена“.
През 2021 и 2024 г. се провеждат мачовете от Европейското първенство.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Мюнхенското международно летище е наречено на името на Франц Йозеф Щраус. То е седмото по големина пътническо летище в Европейския съюз с преминали през него 28,5 милиона пътници през 2005 г.[20] Мюнхен има голяма транспортна система, включваща метро, влакове от предградията, трамваи и автобуси. Местният транспорт се наблюдава от Мюнхенската транспортна и тарифна организация (Münchner Verkehrsgesellschaft mbH, MVG).
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]Мюнхен е побратимен град и партньор със следните градове:
- Бордо, Франция от 30 май 1964
- Верона, Италия от 17 март 1960
- Единбург, Шотландия от 1954
- Киев, Украйна от 6 октомври 1989
- Сапоро, Япония от 28 август 1972
- Синсинати, Охайо, САЩ от 18 септември 1989
- Тюмен, Русия от 8 юни 2002
- Хараре, Зимбабве от 1996
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Мюнхен
- Франц Бекенбауер (р. 1945), футболист и треньор
- Шарл де Костер (1827 – 1879), белгийски писател
- Рудолф Мьосбауер (р. 1929), физик
- Мари-Луиз фон Франц (1915 – 1998), швейцарска психоложка
- Хайнрих Химлер (1900 – 1945), политик
- Елизабет Баварска (Сиси) (1837 – 1898), императрица на Австрия и кралица на Унгария
- Карл-Теодор цу Гутенберг (р. 1971), политик и министър на отбраната
- Маркус Бабел (р. 1972), футболист и треньор
- Бриана Банкс, порноактриса
- Медисън Айви, порноактриса
- Починали в Мюнхен
- Оскар Андерсон (1887 – 1960), статистик
- Ханс Бертрам (1906 – 1993), авиатор и режисьор
- Луйо Брентано (1844 – 1931), икономист
- Ерих Кестнер (1899 – 1974), писател
- Юстус фон Либих (1803 – 1873), химик
- Херман Обрист (1862 – 1927), швейцарски художник
- Георг Ом (1789 – 1854), физик
- Вилхелм Рьонтген (1845 – 1923), физик
- Паул фон Хайзе (1830 – 1914), писател, поет и драматург
- Вернер Хайзенберг (1901 – 1976), физик
- Макс Шрек (1879 – 1936), актьор
- Други личности, свързани с Мюнхен
- Стоян Брънчев (1860 – 1940), български лесовъд, завършва лесовъдство през 1889
- Емил Костадинов (р.1967), български футболист, играе в Байерн Мюнхен в периода 1995 – 1996
- Емануил Иванов (1857 – 1925), български математик, завършва математика и физика през 1883
- Паул Клее (1879 – 1940), художник, живее в града през 1898 – 1931
- Васил Кънчов (1862 – 1902), български учен, учи химия през 1880-те
- Чавдар Мутафов (1889 – 1954), български писател, завършва машинно инженерство през 1912 и архитектура през 1925
- Александър Стамболийски (1879 – 1923), български политик, учи агрономство в началото на 20 век
- Александър Станишев (1886 – 1945), български лекар и политик, завършва медицина през 1910
- Фьодор Тютчев (1803 – 1873), руски поет, живее в града през 1822 – 1837 и 1840 – 1844
- Александър Цанков (1879 – 1959), български политик, учи икономика в началото на 20 век
- Васил Карагьозов (1856 – 1938), български учител, индустриалец, политик, общественик, дарител, почетен немски вицеконсул, секретар на Зографски манастир, Света гора, Атон, следва инженерно-технически науки (1878 – 1881)
Мултимедия
[редактиране | редактиране на кода]Фотогалерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Статуя на Бавария
-
Фелдхернхале заедно с Театинеркирхе.
-
Базиликата Св. Павел
-
Небостъргачът „Uptown Munich“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.destatis.de
- ↑ Alle politisch selbständigen Gemeinden mit ausgewählten Merkmalen am 31.12.2018 (4. Quartal) // Федерална статистическа служба. Архивиран от оригинала на 10 март 2019 г. Посетен на 10 март 2019 г.
- ↑ Maximilian Burkhart. Stadtgründung München: Brannte die Brücke? // 4 април 2012 г. Посетен на 9 януари 2020 г. (на немски)
- ↑ 4127793-4 // Колективен нормативен архив. Посетен на 26 ноември 2022 г. (на немски)
- ↑ München in Zahlen // Посетен на 9 януари 2020 г. (на немски)
- ↑ а б Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Stadtportait // staedtestatistik.de. Der KOSIS-Verbund, Der Verband Deutscher Städtestatistiker. Архивиран от оригинала на 2010-11-05. Посетен на 9 април 2012. (на немски)
- ↑ World Weather Information Service – Munich // June 2011. Архивиран от оригинала на 2010-02-11. Посетен на 2013-10-31.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 14 – 15.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 19.
- ↑ www.muenchen.de. Посетен на 7 септември 2018 г.
- ↑ Linux in München: Über 10 Millionen Euro gespart, статия в heise.de от 22 ноември 2012 г.
- ↑ а б в ((de)) München in Zahlen – статистика от сайта на общината
- ↑ Die ausländische Bevölkerung nach der Staatsangehörigkeit (pdf) // Landeshauptstadt München. Архивиран от оригинала на 2012-01-07. Посетен на 24 юли 2011. (на немски)
- ↑ muenchen.de
- ↑ Статистика за броя на туристите от сайта на общината
- ↑ Bettenauslastung und Bettenzahl 2011, информация от официалния сайт на града, посетен на 25 март 2012
- ↑ Der Blaue Reiter // moma.org. The Museum of Modern Art, Ню Йорк. Посетен на 10 декември 2012. (на английски)
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 60.
- ↑ European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 349.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Мюнхен
- Интерактивна карта на Мюнхен
- Информация за градската транспортна мрежа
- „Материали по история“ – исторически обекти в Мюнхен (на български език)
|
|
|