Направо към съдържанието

Кил (град)

(пренасочване от Кийл (град))
Вижте пояснителната страница за други значения на Кил.

Кил
Kiel
— град —
Знаме
      
Герб
Панорамен изглед от Кил
Панорамен изглед от Кил
Германия
54.3233° с. ш. 10.1394° и. д.
Кил
Шлезвиг-Холщайн
54.3233° с. ш. 10.1394° и. д.
Кил
Страна Германия
ПровинцияШлезвиг-Холщайн
Площ118,65 km²
Надм. височина5 m
Население247 441 души (2016)
2085 души/km²
Пощенски код24103 – 24159
Телефонен код0431
МПС кодKL
Официален сайтwww.kiel.de
Кил в Общомедия

Кил (на немски: Kiel)[1], неправилно Кийл[2], е пристанищен град в Германия, център на провинция Шлезвиг-Холщайн. Основна туристическа атракция на града е т. нар. Килска седмица (Kieler Woche) – ветроходна регата, провеждана традиционно в края на юни. Градът е известен със своя отбор по хандбал на клуб ТХВ Кил. Там се намира Килският университет, открит през 1665 г.

Разположен е в малък залив в югозападната част на Балтийско море. Поради разположението си градът се профилира като корабостроителен център. От морското му пристанище започва Килският канал, който има стратегическо значение за града.

Площта на Кил е 118,65 км², населението – 247 441 души към 31 декември 2016 г., а гъстотата на населението – 2019 д/км².[3] Брутният вътрешен продукт на глава от населението в Кил е 35 618 €, което е над средното за Германия и 159 % спрямо средното за Европейския съюз.

Килският фиорд първо е бил заселен от норманите или викингите, които колонизират територията чрез внезапни нападения в течение на много години през техния престой в германските селища. Това се вижда от географията и архитектурата на фиорда.

Градът е основан от граф Адолф фон Холщайн между 1233 и 1242 г. Кил, столицата на провинция Холщайн, е член на Лигата на Ханзата от 1284 до 1518 г.

Килският университет е открит от Кристиян Алберт на 29 септември 1665 г. Множество прочути учени, сред които Теодор Момзен и Макс Планк, са учили или преподавали в него.

От 1773 до 1864 г. градът принадлежи на краля на Дания.

Родени в Кил
Други, свързани с Кил

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Михаил Данилевски. „Географски речник на задграничните страни“, ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1987, стр. 275
  2. Наредба № 6, чл. 39, т. 1: „не се отразява дължината на гласните, отбелязвана графически в немски език по различни начини“.
  3. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.