Направо към съдържанието

Портал:История на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
редактиране 

История на България

Българска икона
Българска икона

Историята на България може да бъде условно разделена на четири големи периода: Древност, Средновековие, период на османско управление и Трета българска държава.

Поради географското си положение територията на днешна България е сред районите в Европа, които са най-рано заселени от хора. През 3 хилядолетие пр.н.е. тя е заета от траките, индоевропейски народ, за който се предполага, че е дошъл на Балканите от североизток. Те създават свои държави, които достигат разцвет през елинистичния период. В средата на 1 век пр.н.е. траките са подчинени от Древен Рим.

редактиране 

Избрана статия

"Преминаване на Сръбско-българската граница"; Антони Пиотровски
"Преминаване на Сръбско-българската граница"; Антони Пиотровски

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. не е добре прието от съседните балкански държави, тъй като появата на удвоена българска държава се превръща в заплаха за техните експанзионистични планове на полуострова.

След Съединението Гърция извършва незабавна мобилизация. Правителството ѝ заплашва Русия, Османската империя и западните Велики сили, че ще нахлуе в турската територия, за да присъедини части от Македония, като компенсация за териториалното разширение на България, тъй като няма обща граница с България и не може да иска преки компенсации от нея. още »

редактиране 

Избрана личност

Атанас Буров
Атанас Буров

Атанас Димитров Буров е български банкер и политик. Той е сред ръководителите на Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Буров е народен представител в X (1899-1900), XI (1901), XV (1911-1913), XVII (1914-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923), XX (1923-1927), XXII (1927-1931) и XXIII (1931-1934) Обикновено народно събрание и в V (1911) Велико народно събрание.

През 1950 е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор от т. нар. Народен съд. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира на 15 май 1954.Още...

редактиране 

Знаете ли...

редактиране 

Задачи

редактиране 

Избрана картинка

Марга Горанова, съпруга на водача на Баташкото въстание през 1876 г. Никола Горанов. С кости е изписано отстрани - „Останки от 1876 година” (детайлна снимка)

редактиране 

Избран цитат

че и ний сме дали нещо на светът
и на вси Словене книга да четът;

Иван Вазов; из Паисий; Епопея на забравените

редактиране 

Категории