Направо към съдържанието

Сярско българско педагогическо училище

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сярско българско педагогическо училище
Ученици и преподаватели от Сярското българско педагогическо училище. Иван Гарванов (4-ти седнал), Христо Матов (7-и седнал)
Ученици и преподаватели от Сярското българско педагогическо училище. Иван Гарванов (4-ти седнал), Христо Матов (7-и седнал)
Информация
СедалищеСяр, Османска империя
Основаване1895 година
ОснователБългарска екзархия
Закриване1913 година
Видгимназия
ДиректорФилип Манолов (последен)
Сярско българско педагогическо училище в Общомедия
Свидетелство на Ангел Атанасов от Крушево, Демирхисарско, за завършване на трети клас в Българското мъжко четирикласно училище в Сяр, 1897 г.

Българското педагогическо училище е учебно заведение, съществувало в град Сяр, Османската империя от 1895 до 1913 година, имащо за цел да подготвя учители за българските училища в Източна Македония.[1] Сред учителите в педагогическото училище са Иван Снегаров, Атанас Наумов, Георги Фотев, Димитър Трендафилов, Благой Калеичев, Михаил Сарафов.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Начално и класно училище

[редактиране | редактиране на кода]

Учебното заведение е наследник на българското класно мъжко училище в Сяр.[2] Още със създаването на Българската екзархия в 1871 година в Сяр е изпратен като български учител Стефан Салгънджиев. Откритото от него българско училище работи до 1878 година, когато е закрито поради Руско-турската война. След войната, в 1882 година Екзархията назначава за учители в Сяр Петър Сарафов и Димитър Мавродиев. В училището учат около 35 ученици в отделенията и в[3] първи клас. В учебната 1886/1887 година училището става третокласно, а в 1888/1889 година четвъртокласно и към него е открит пансион.[4]

Директор на училището в 1888/1889 и 1889/1890 е Константин Брадински, а в него преподава Георги Стрезов. В 1890/1891 година директор е Георги Кандиларов, в 1891/1892 година - Васил Кънчов, в 1892/1893 година Иван Благоев, в 1893/1894 година Христо Матов, а в 1894/1895 година Димитър Страшимиров.[4]

Брой на учениците в четвъртокласното училище
№ Учебна година I клас II клас III клас IV клас Всичко
1. 1888/1889 13 8 16 8 45
2. 1889/1890 14 16 8 13 51
3. 1890/1891 22 20 17 13 72
4. 1891/1892 25 23 17 13 78
5. 1892/1893 34 32 34 9 109
6. 1893/1894 19 39 23 22 103
7. 1894/1895 28 27 23 18 96
8. 1895/1896 29 39 27 21 116[4]

Откриване на педагогическото училище

[редактиране | редактиране на кода]

През учебната 1895/1896 година едновременно със закриването на двугодишните Педагогически курсове към Солунската българска мъжка гимназия (открити в 1887/1888 година), Българската екзархия открива две педагогически училища - Сярското и Скопското.[5] Така в Сяр IV клас става временен педагогически курс с 21 ученици, а през следващата 1896/1897 учебна година вече има редовен I педагогически курс 32 ученици.[6][7] Първият випуск завършва в 1899/1900 година.[7]

1900 – 1901 г.

[редактиране | редактиране на кода]
Писмо на директора на Сярското българско педагогическо училище Сребро Данов до екзарх Йосиф I Български, 6 номври 1900 година
Свидетелство на Борис Гайгуров за завършване на Сярското българско педагогическо училище, 1900

В учебната 1900 – 1901 година в третокласното мъжко има 54 ученици, а в педагогическото училище има 65 курсисти – 7 от Сяр, 16 от Сярско, 16 от Неврокопско, 13 от Разлога, 16 от Мелнишко, 15 от Демирхисарско, 7 от Драмско, 6 от Зъхна и останалите от Костурско, Дебърско, Скопско, Одринско. Учителите са 13.[8] Повечето ученици живеят при много добри условия в пансиона – общо 95 деца, като от тях със стипендии от Екзархията са 48, а останалите заплащат различни такси от 2 до 10 лири.

Учители в 1900 – 1901 година
Номер Име Възраст Месторождение Образование
1. Христо Данов 33 Загоричани филология в Германия, докторат в София
2. Марин Шаранков 34 Лясковец
3. Христо Попвасилев 30 Конче химия в София, 1893 г.
4. Павел Ковачев 29 Свиленград педагогически курсове, 1894 г. и педагогика в Унгария, 1896 г.
5. Йордан Самарджиев 25 Прилеп литература в Лозана, 1896 г. и в Нанси, 1897 г.
6. Димитър Галев 29 Велес педагогика, етика, психология, 1893 г.
7. Георги Трайчев 31 Прилеп Солунска българска мъжка гимназия, 1889 г.
8. Петър Попов 30 Скопие II курс история в София, 1896 г., I курс в Прага, 1890 г.
9. Димитър Трендафилов 23 Горно Броди Духовна семинария, 1900 г.
10. Стефан Иванов 30 Битоля Педагогически курсове в Солун, 1890 г.
11. Никола Цицов 30 Куманичево Педагогически курсове в Солун, 1890 г.
12. Тодор Апостолов 37 Воден IV класно гръцко училище, 1878 г.
13. Саади ефенди 30 Битоля Духовно училище в Цариград[8]

Годишните изпити в педагогическото училище са проведени от 19 до 30 май 1901 година и са по български език, география, всемирна история, педагогика, математика, естествена история, черковна история, физика, френски език и турски език.[8] На тях се явяват 13 ученици, като успешно завършват 10. Бюджетът на училището е 2137,55 лири, от които 1047 за учителския състав и 90,55 за прислуга, наем, отопление и други. В отчета на училището се казва, че зданието, в което то се намира не е подходящо за целта, но че трудно ще се намери по-подходящо в града.[9]

Явили се на изпит в 1900 – 1901 година
Номер Име Месторождение Бележка
1. Георги Апостолов Враня отказал се
2. Атанас Иванов Долна Сингартия отказал се
3. Георги Брадешки Якоруда
4. Костадин Георгиев Белотинци
5. Благой Попгеоргиев Зарово
6. Иван Попгеоргиев Белотинци
7. Никола Калиманов Бобища
8. Христо Попниколов Миравци
9. Георги Пъдарев Дупница
10. Тръпче Попов Владово
11. Атанас Спасов Враня
12. Иван Тилков Кърчово
13. Георги Попфотев Гявато[9]

1901 – 1902 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Поради отличното развитие на училището Екзархията увеличава бюджета на училището и предвидения щат за учители, но поради оставки в 1901 – 1902 година остават десет учители.[10]

Учители в 1901 – 1902 година
Номер Име Възраст Месторождение Семейно положение Образование
1. Евтим Наков 33 Кочани женен Физикоматематически факултет на Софийското висше училище, 1896 г.
2. Христо Д. Секулов 27 Щип женен Историко-филолигически факултет в София, 190 г.
3. Васил Попов 28 Малко Търново ерген Историко-филологически факултет, клон философия и педагогика
4. Илия Ращанов 24 Велес ерген Физикоматематическия факултет, химия
5. Димитър Нашев 25 Свиленград женен Педагогическо училище
6. Петър Попов 34 Скопие ерген II курс в Историко-философски факултет и 2 години Музикална академия
7. Драган Тъпков 21 Прилеп ерген френски колеж
8. Янаки Гелев 34 Бобища женен Юридически факултет в Цариград, 1895
9. Харалампи Самарджиев 28 Охрид I клас на Солунското двукласно училище
10. Тодорка Янчева 22 Киречкьой Солунска българска девическа гимназия, 1898 г.[11]

Училището разполага с библиотека с 413 книги и снабдени с препарирани животни и растения кабинети по зоология и ботиника. Общо учениците са 109 – 53 в класното и 56 в педагогическото училище, като само 4 отпадат от класовете.[11] Учениците са 8 от Сяр, 18 от Сярско, 16 от Демирхисарско, 18 от Неврокопско, 5 от Мелнишко, 10 от Разложко, 11 от Драмско, 7 от Зъхненско, 3 от Костурско, по 2 от Солунско, Малкотърновско и България и по 1 от Кукушко и Дойранско.[12] Училището тържествено отбелязва 11 май – деня на Светите братя Кирил и Методий, а учебната година завършва с годишен акт на 9 юни 1902 година, на който присъства солунският валия Хасан Фехми паша. Бюджетът на училището е 1110 лири – 1035 за заплати и 75 за прислужник, наем и канцеларски разноски.[13]

1905 – 1913 г.

[редактиране | редактиране на кода]
Учители в 1905 – 1906 година
Номер Име
1. Йордан Николов
2. Цветан Петров
3. Иван Палазов
4. Антон Попстоилов (директор)
5. Олга Маджарова
6. Олга Атанасова
7. Вера Димитрова
8. Лазар Читкушев
9. Иван Караджов
10. Панче Хаджиздравев
11. Никола Попикономов
12. Ангел Букорещлиев
13. Паскал Горчилов
14. Илия Хижов[14]

През учебната 1907 – 1908 година преподавател е завършилият Букурещката консерватория Стефан Чернев от Тутракан, който съставя ученически духов и струнен оркестър, в който „почти всички ученици от курсовете и с малки изключения от класовете свирят на цигулка, китара, мандолина и др.“. Участието на оркестъра в годишния акт на 15 юни 1908 г. прави голямо впечатление и на чуждестранните гости: английския вицеконсул Ерскин, началника на френска мисия полковник Боман и френските офицери, почетния австрийски вицеконсул, представителя на турските власти и другите длъжностни лица. През великденската ваканция на 1910 година оркестърът отива до Солун. Атанас Разбойников отбелязва: „Серският училищен оркестър беше прочут и единствен в Македония“.[15]

В своята дейност Сярското педагогическото училище не само подготвя бъдещи просветни кадри, но работи и за повишаване квалификацията на действащите. През лятото на 1909 година, от 6 юли до 6 август, тук функционира едномесечен летен курс за учители от основните училища. Тази инициатива продължава и през зимата. На 22 февруари същата година в училището се открива неделно училище с три курса – за неграмотни, за дърводелци и зидари, и за железари. Тук целта е да се ограмотят българските работници и занаятчии.[16]

През 1912 – 1913 година училището има 200 випускници и 13 души персонал, начело с директора Филип Манолов и учители Йордан Кусев, Владимир Цървенков, Йордан Атанасов, секретар Димитър Илиев и иконом Георги Стойков. В прогимназиалното училище преподават Щерьо Нашков и Тодор Шумкаров, а главен инспектор на училищата е Методи Янчулев.[17]

През времето на своето съществуване, за период от 18 години, Сярското българско педагогическо училище дава 13 пълни випуска с над 200 души завършили пълния му курс и стотици други завършили само първи, втори и трети курс. Училището изпълнява напълно своята цел - да подготви местни педагогически кадри за българските основни училища в Македония и Одринско.[18]

Директори, преподаватели и възпитаници

[редактиране | редактиране на кода]

Директори

[редактиране | редактиране на кода]

Преподаватели в Сярско българско педагогическо училище

[редактиране | редактиране на кода]
Учители и ученици в Четвъртокласното българско мъжко училище в Сяр през учебната 1890/1891 година.
Празнуване на деня на „Св. св. Кирил и Методий“ в Сяр през 1898 година, заедно с директора Атанас Наумов, българския търговски агент Петър Иванов и помощника на мютесарифина Стоян Джансъзов
Учители в Сярското педагогическо училище. Прав в центъра Георги Баждаров, 28 април 1904 г.
Ученици от Сярското педагогическо училище през 1903 година.

Възпитаници на Сярско българско педагогическо училище

[редактиране | редактиране на кода]

Сред по-известните са:

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Георги, Тренчев. Серското българско мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г. // Македонски преглед XLXXX (1). София, 2020. ISSN 0861-2277. с. 99 - 134.
  2. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 159 – 160.
  3. ↑ Георги, Тренчев. Серското българско мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г. // Македонски преглед XLXXX (1). София, 2020. ISSN 0861-2277. с. 104.
  4. ↑ а б в Георги, Тренчев. Серското българско мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г. // Македонски преглед XLXXX (1). София, 2020. ISSN 0861-2277. с. 105.
  5. ↑ Георги, Тренчев. Серското българско мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г. // Македонски преглед XLXXX (1). София, 2020. ISSN 0861-2277. с. 101.
  6. ↑ Тренчев, Георги. Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887 – 1896 г.) // Исторически преглед (1 – 2). София, 2004. с. 55.
  7. ↑ а б Георги, Тренчев. Серското българско мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г. // Македонски преглед XLXXX (1). София, 2020. ISSN 0861-2277. с. 106.
  8. ↑ а б в Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 118.
  9. ↑ а б Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 119.
  10. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 120.
  11. ↑ а б Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 121.
  12. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 122.
  13. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 124.
  14. ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 495.
  15. ↑ а б Георги Тренчев. Серското българско мъжко педагогическо училище и подготовката на учителите в Разложко // Миналото на Разлог в анализи и документи. Годишник на Исторически музей – гр. Разлог. Том трети. Благоевград, РИК „Ирин-Пирин“, 2023. с. 38 – 39.
  16. ↑ Тренчев, Георги. Учителите в Серското българско мъжко педагогическо училище, 1895 – 1913 г. "30 години Македонски научен институт - Филиал Благоевград. Сборник изследвания". София, 2024 година, стр. 146.
  17. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37.
  18. ↑ Георги, Тренчев. Серското българско мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г. // Македонски преглед XLXXX (1). София, 2020. ISSN 0861-2277. с. 119.
  19. ↑ Георги, Тренчев. Серското българско мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г. // Македонски преглед XLXXX (1). София, 2020. ISSN 0861-2277. с. 121.
  20. ↑ Янкуловъ, Ев. Бивши учители в Сѣръ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сярско_българско_педагогическо_училище&oldid=12463198“.