Христо Филипов

Христо Филипов
	Христо Филипов
български общественик и свещеник
	Филипов като семинарист в Цариград. Фото Николас Андриоменос
Роден	19 февруари 1880 г. Петрич, Османска империя
Починал	28 юли 1964 г. (84 г.) София, Народна република България
Учил в	Сярско българско педагогическо училище; Цариградска българска духовна семинария; Софийски университет
	Христо Филипов в Общомедия

Христо Георгиев Филипов е български общественик, просветен деец, революционер и свещеник, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Биография

Христо Филипов е роден през 1880 година в Петрич, тогава в Османската империя. Завършва последователно Сярското педагогическо училище и Българската духовна семинария в Цариград.^[1]

От 1903 година Филипов преподава в класното училище в Петрич. Присъединява се към ВМОРО и е избран в ръководството на местния комитет на организацията. През 1907 година е арестуван и прекарва заедно с баща си 6 месеца в затвора Еди куле в Солун.^[1]

След освобождаването си заминава за Сан Франциско, САЩ. Тук записва философия в университета. През 1911 година се завръща в родния си град и отново става учител. През Балканската война е секретар и преводач на Фредерик Палмър, кореспондент на вестник „Ню Йорк Таймс“. В годините 1913 - 1914 е кмет на Петрич. През 1914 година е сред основателите на местното читалище „Братя Миладинови“ и член на първото му настоятелство.^[2] От 1914 до 1919 година е член на Окръжната постоянна комисия в Струмица.^[1]

След войните за национално обединение Филипов пак учителства. В 1928 година завършва философия в Софийския университет. Развива широка обществена дейност - основава школа за изучаване на чужди езици, включва се активно в дейността на Червенокръстката здравна организация, създава ученически лагер в местността Вършилото в Беласица.^[1]

През 1931 година е ръкоположен за свещеник в църквата „Свети Николай“ в Петрич, където служи до 1946 година.^[3] В последните години от живота се установява в София, където служи в храм „Свети Седмочисленици“.

Христо Филипов умира през 1964 година в София.^[1]^[4]^[5].

Външни препратки

60 години от смъртта на свещеник Христо Георгиев Филипов, petrichhistorymuseum.bg

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 360.
↑ Народно читалище „Братя Миладинови - 1914“ Петрич.
↑ Освобождението на Петрич // Исторически музей Петрич. Архивиран от оригинала на 2021-03-01. Посетен на 8 февруари 2018.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 487.
↑ Сандански, Борис, „Поборници от Пиринско“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 – 3.8.10 г., стр.10

Анастас Антикаджиев

→

Кмет на Петрич
(1 октомври 1913 – 20 февруари 1914)

→

Георги Чапразов

[ЕПК-1] а ^б ^в ^г ^д ^е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 360.

[2] Народно читалище „Братя Миладинови - 1914“ Петрич.

[Музей-3] Освобождението на Петрич // Исторически музей Петрич. Архивиран от оригинала на 2021-03-01. Посетен на 8 февруари 2018.

[4] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 487.

[5] Сандански, Борис, „Поборници от Пиринско“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 – 3.8.10 г., стр.10

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]