Цариградска българска духовна семинария

Цариградска българска духовна семинария
Информация
Седалище	Цариград, Османска империя
Основаване	1891 г.
Основател	Българска екзархия
Закриване	1912 г.
Вид	семинария
Директор	пръв Методий Кусев

Учители и ученици от българската семинария в Цариград (1908-1909)

Цариградска българска духовна семинария е средно духовно училище (семинария), създадено от Българската екзархия, през учебната 1892-1893 година, след преместването на свещеническото училище от Одрин в Цариград.

Дейност

По идея на екзарх Йосиф I през учебната 1883-1884 е открито българско свещеническо училище в Одрин. През следващата учебна година такова училище е открито и в Прилеп, но то просъществува само една година и е преместено и слято с Одринското. След упорити настоявания от страна на Екзархията то е преместено в Цариград, като е открито официално на 22 септември 1891 година в квартал Фенер, при църквата “Свети Стефан”. В началото на учебната 1892 - 1893 година духовното училище е отделено от четирикласното и става самостоятелно. За пръв негов ректор е назначен архимандрит Методий Кусев. През учебната 1895-1896 година семинарията става пълна, шесткласнаи в нея се изучават 31 предмета. В нея постъпват за обучение главно млади българи от Македония и Одринско и много малка част от свободна България. Почти всички семинаристи са пълни степендианти на Екзархията и в продължение на шест години се учат, хранят и обличат за нейна сметка.

С ескалирането на военните действия по време на Балканската война, през ноември 1912 година започва евакуацията на семинаристите с руски кораби за Бургас и Варна, а с австрийски – за Пирея и оттам за родните им места в Македония. По-късно цариградските семинаристи довършват образованието си в Софийската семинария или в Бачковското свещеническо училище, открито през 1910 година. На 27 ноември 1913 година последният ректор на семинарията – архимандрит Инокентий Софийски е принуден да напусне Цариград. Като отговарящ за семинарското имущество е оставен йеромонах Ириней.

За периода 1900 – 1913 година около 200 младежи завършват семинарията и стават учители, свещеници, монаси, служители в екзархийската и митрополитските канцеларии. Някои от тях продължават образованието си главно в руски духовни академии. Измежду възпитаниците на Цариградска духовна семинария изпъкват имената на редица български църковни и просветни дейци. От 1891 до 1912 година Цариградска българска духовна семинария дава двадесет випуска.

Преподаватели и възпитаници

Ректори

• Методий Кусев (1892 – 1894)
• Станимир Станимиров (1894 – 1897)
• Георги Кандиларов (1897 – 1899)
• Неофит Николов (септември 1900 – 1905)
• Константин Самарджиев (1905 – 1908)
• Иларион Арабаджиев (1908 – 1910)
• Инокентий Софийски (1911 – 1913)

Преподаватели

• Георги Стоянов
• Кирил Рилски
• Коста Николов
• Методий Охридски
• Стефан I
• Стоян Тилков
• Христо Караманджуков
• Христо Попов

Възпитаници на Цариградска българска духовна семинария

Сред по-известните възпитаници са:

• Антим Ловчански, български митрополит
• Борис Неврокопски, български митрополит
• Георги Попбогданов, български революционер
• Горазд, български архимандрит
• Евлогий Светиев, български архимандрит
• Евтимий Сапунджиев, български богослов, архимандрит и професор
• Иван Марковски, български богослов, професор
• Иван Снегаров, български историк, академик
• Иларион Нишавски, български епископ
• Йосиф Чешмеджиев, български композитор и фолклорист
• Климент Кьосев, български архимандрит
• Миле Попйорданов, български революционер
• Михаил Монев, български революционер
• Неофит Видински, български митрополит
• Паисий Врачански, български митрополит
• Панарет Брегалнишки, български епископ
• Софроний Великотърновски, български митрополит
• Харитон Драговитийски, български епископ
• Христо Шалдев, български революционер и общественик

Вижте също

• Пловдивска духовна семинария