Горазд (архимандрит)

Горазд
български църковен деец
Йеромонах Горазд в центъра с ръководството на Петричката българска община през 1908 година
Роден	14 октомври 1872 г. Цариград, Османска империя
Починал	22 октомври 1935 г. София, Царство България
Религия	православие
Учил в	Цариградска българска духовна семинария

Горазд е български църковен деец, архимандрит.

Биография

Писмо до протосингела на Пелагонийската екзархийска митрополия Горазд

Писмо от Пелагонийската българска митрополия до екзарх Йосиф I във връзка със заплатите на главните учители в Битоля и Прилеп - Георги Попхристов и Христо Шалдев, подписано от протосингела архимандрит Горазд, 12 юли 1910 г.

Горазд е роден през 1872 година в османската столица Цариград. Завършва образованието си в Цариградска българска духовна семинария. Служи като дякон в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград и е чиновник в Българската екзархия.

От 1904 до 1908 година е председател на българската църковна община в Петрич. Тук той обединява петричкия район в единна автономна духовна област, укрепва учебното дело и дава отпор на гръцката духовна пропаганда. През 1906 година съдейства за превръщането на петричкото българско училище от двукласно в трикласно. Неколкократно е задържан от местните турски власти и изпращан в затворите в Петрич, Сяр и Солун.

От 1908 до 1913 година е протосингел и управляващ на Пелагонийската българска митрополия. На 17 юни 1913 година, заедно с митрополит Авксентий е задържан и арестуван от сръбските власти, а на 25 юни същата година под усилена стража е екстрадиран в Солун и от там в Цариград. През 1912 година е цензор при Министерството на войната в София, а по-късно - председател на българската църковна община в Ксанти.

През 1921 година постъпва като ефимерий и изповедник в Рилския манастир. От 1929 до 1933 година е член на манастирския събор. Към 1934 година напуска манастира и се заселва в София, където почива през 1935 година.

Бележки

?

→

председател на Петричката българска община (1904 – 1908)

→

Иван Антонов