Петричка българска община
| Петричка българска община | |
 Печат на общината с надпис „Опщина Петричка каза“ от 1872 година | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | 1868 година, Османска империя |
| Закрита | 1912 година, Царство България |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Петрич |
| Езици | български |
| Петричка българска община в Общомедия | |
Петричката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти, създадено в 1868 година в град Петрич, тогава в Османската империя.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]По времето на Възраждането Петрич се изправя за нов живот. В него се разгаря упорита борба срещу гърцизма за налагане на българския език в училището църквата. През 1857 година с труда и средствата на цялото християнско население от града се изгражда църквата „Света Богородица“. В храма се въвежда богослужение на гръцки език, а в двора му се разкрива гръцко училище. През 1868 година завършва строежът на първата българска църква „Свети Николай“, която се превръща в център на борбите на българското население срещу гръцката пропаганда. През същата година в Петрич е основана и първата българска църковна община, която се утвърждава в главен обединителен център на българите в Петричко.[2] Първоначално тя е градска и обслужва главно българското население в града. През 1872 година тя прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Петричка каза. През 1870 и 1872 година общината предприема две мащабни акции за присъединяване на Петричко към Българската екзархия.
С нейно съдействие в 1873 година се открива първото новобългарско училище от йеродякон Агапий Войнов от Кюстендил. След него до 1876 година, като учители в града работят Ефтим Поптраянов от Пехчево и Димитър Филипов от Радовиш.[3] В 1876 година след Априлското въстание българското училище е затворено, а гръцкият силогос изпраща в Петрич безплатен гръцки учител.[4]
По силата на Санстефанския мирен договор от 1878 година градът влиза в пределите на освободена България. На 20 май 1878 година Петричката българска община се присъединява към Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония до Великите сили с искане за влизане в сила на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към България, с подписите на Стоян Георгиев и Георги Урумов.[5] Съгласно клаузите на Берлинския договор Петрич е върнат обратно на Османската империя, където остава до 1912 година.
В 1881 година Урумов от Радовиш прави неуспешен опит да отвори отново българското училище. Училището е отворено от Лазар Теофанов от Мелник, но скоро той е изпратен от властите с белезници на ръце в Сяр. Едва на следната 1882 година училището отворя врати, като главен учител в града става Кочо Мавродиев с помощник Димитър Филипов.[4] Мавродиев има големи заслуги за развитието на българското културно и просветно дело в Петрич и Петричко. Той е основоположник на класното и девическото училище в града. По негова инициатива на 11 май 1889 година за първи път се празнува празникът на славянската писменост.[6]
С писмо от 28 юни 1885 година, общината уведомява екзарх Йосиф, че някои от петричките първенци имат намерение да приемат унията, за да запазят българското училище, чийто съществуване е застрашено от гръцкия владика. Те дори влизат във връзка с българския униатски владика Лазар Младенов. Екзархът увещава общината да не допуска унията да проникне в града, защото правителството няма да позволи затварянето на училището.[7]
През 1892 година мнозинството от българите в Петричко преминават под ведомството на Българската екзархия. С телеграма на великия везир от 19 януари 1892 година на населението на Серския санджак, признаващо върховенството на Екзархията се разрешава свободно да изрази волята си. През април същата година е избрана първата официално призната от османските власти екзархийска община под председателството на иконом Христо Поптрендафилов. Към нея е създадено училищно настоятелство, което поема грижите за поддържането и развитието на просветното дело в града и региона.[8]
В 1901 година учители в града са Стоян Трушков (главен учител), Христо Динев, Иван Кьосев, Филипа Димитрова.[9] През периода 1899 – 1902 година просветният деец Христо Телятинов председателства Петричката българска община, където полага големи усилия за укрепване на екзархийското църковно и училищно дело.
Особено плодотворен за общината е периодът 1904 – 1908 година, когато начело с йеромонах Горазд тя постига забележителни резултати. Общинското ръководство полага големи грижи за напредъка на просветното дело в града и околията. През 1906 година петричкото класно училище се превръща от двукласно в трикласно.[10]
На 2 юли 1908 година е избран за председател на Петричката българска община българският революционер и духовник Иван Антонов. Като председател на община Антонов полага усилия за утвърждаване на екзархийското дело в Петричко.[11] Последен председател на общината до установяването на българско гражданско управление в града е йеромонах Климент Кьосев.[12]
- Председатели на общината
| Име | Години |
|---|---|
| Христо Поптрендафилов | 1892 – 1895 |
| Николай Шкутов | 1895 – 1897 |
| ? | 1897 – 1898 |
| Христо Телятинов | 1898 – 1902 |
| Александър Захариев | 1902 – 1903 |
| Георги Шуманов | 1903 – 1904 |
| Горазд | 1904 – 1908 |
| Иван Антонов | 1908 – 1910 |
| Никола Коцев | 1910 – 1911 |
| Климент Кьосев | 1911 – 1913 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 109 - 110.
- ↑ Тараков, Тодор. Българската църковна община в Петрич (1868-1878). - В: „Пирински край. Краеведски изследвания“. Благоевград, 1996, стр. 35-40.
- ↑ Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането. София, Наука и изкуство, 1982. с. 84.
- ↑ а б Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 160 – 161.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 659.
- ↑ Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край, София, 1987, стр 111.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, София, 1970, стр. 505.
- ↑ Бисерков, М., Попов Н. Просвета и култура в Петрич (1873 – 1912). Списание „Македонски преглед“, 2000, кн. 1, стр. 96.
- ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 525 л. 210-211. Ведомост за заплатите на учителите при трикласното и основно училише в Петрич от 1 март до 1 юни 1901 год.
- ↑ Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 145-146.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 26.
- ↑ Освобождението на Петрич // Исторически музей Петрич. Архивиран от оригинала на 2019-01-17. Посетен на 6 януари 2017.
| |||||
