Кичевска българска община
| Кичевска българска община | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | II половина на XIX век, Османска империя |
| Закрита | 1913 г., Сърбия |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Кичево |
| Езици | български |
| Кичевска българска община в Общомедия | |
Кичевската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Кичево, Османската империя, съществувало от XIX век до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според отец Тома Николов българската община в Кичево е призната през есента на 1872 година. Председател е поп Тома от Поповяни, а за членове са избрани Яким Стършенов, бояджия и църковен певец, Янко Гъргов, Иван Бунгуров и други. Поп Тома обаче скоро е отровен от гръцки лекар по поръка на владиката Антим Дебърски, който след като общината остава без водач успява да се наложи обратно на населението с помощта на османските власти.[1]
В началото на 1875 година общината отново е организирана с разрешение на новоназначения битолски валия Мехмед Теефет паша.[2] В общината влизат свещеник Димитър Брушков, председател, Иван Бунгуров, Цветан Стършенов, Илия Подвижанец, Илия Боженов, Христо Коренков от Чифлик и Марко Трайчев.[3]
В края на XIX век българската община е най-силната в града от трите православни - по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кичево има 1440 българи екзархисти, 32 българи патриаршисти гъркомани и 32 българи патриаршисти сърбомани.[4] До август 1892 година председател на общината е отец Христо Телятинов. Той е заменен от отец Иван Попкръстев, а секретар на общината е йеродякон Йосиф Пречистански.[5] По-късно същата година секретар на общината става учителят Иван Нелчинов.[6] Съветници в общината са свещеник Димитър, Насте Бунгуров, Кале Стоянов също и църковно-училищен настоятел, Цветан Стършенов, също и певец, учил при Иван Генадиев, Илия Кузманов, също и църковно-училищен настоятел, Христо Каренков, Илия Божинов и Яким Бабов. Основен проблем пред общината в края на века е собствеността върху църквата „Св. св. Петър и Павел“, която е в ръцете на влашката гъркоманска община. В 1893 година Бунгуров и Нелчинов дори я изгарят.[7] В началото на XX век комисията за спорните църкви предава новата църква на българите.
В писмо от 15 декември 1908 година председателят на Кичевската българска община Тодор Поповски моли Екзархията от името на общината да се назначи български лекар в Кичевско, тъй като практикуващият турски лекар в Кичево не успява да осигури медицинска помощ навреме, което кара българите да пътуват чак до Битоля за лекар. В писмото се споменава още, че назначаването на български лекар в града „ще спомогне не само в санитарно отношение, но и за повдигане престижа на българщината в този край.“[8]
- Председатели на общината
| Име | Години |
|---|---|
| Тома Поповянски | 1872 |
| Димитър Брушков | 1875 - ? |
| Христо Телятинов | ? – 1892 |
| Иван Попкръстев | 1892 – ? |
| Тома Николов | 1899 |
| Иван Попкръстев | 1899 – ? |
| Тодор Поповски | към 1908[8] |
| Иларион Нишавски | 1910 – 1913 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 11, 30, 31.
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 96 - 97.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 31.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 128.
- ↑ Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 129.
- ↑ Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 133.
- ↑ а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 44.
| |||||
