Иван Генадиев
Иван Генадиев | |
български учител и общественик | |
Роден |
1830 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Атински университет |
Семейство | |
Деца | Павел Иванов Генадиев Михаил Генадиев |
Иван Генадиев, наречен Хармосин, е български общественик, учител и писател, деец на късното Българско възраждане в Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Генадиев е роден около 1830 година в Охрид, тогава в Османската империя, в семейството на архимандрит Генадий, бъдещ велешки митрополит. Завършва класното училище в Битоля, където баща му е протосингел на митрополита, и учи гръцка филология в Атинския университет. Работи като учител. Пише поезия на гръцки език. Става секретар на деркоския митрополит,[1] но в 1865 година вече е в Дебър, като секретар на баща си, назначен за митрополит в града в 1864 година. Генадиев събира народни напеви и превежда от гръцки на български църковни песни и в 1869 година издава в Цариград „Пасхалия“, църковна песнопойка нотирана с невми. Вторият му сборник „Велики воскресник“ е загубен. В 1870 година отново следва баща си като секретар на новата му катедра във Велес. А в 1873 година двамата се местят в Битоля. След смъртта на баща си Иван Генадиев се установява в Цариград, а от 1876 година е учител по история и музика в Пловдивската гимназия. След 1878 година е секретар на пловдивския митрополит. В 1887 година издава „Брачник. Книга за сродствата и други отношения на брака“. В ръкописното си наследство оставя църковповечески сборници и сатирична комедия писана на гръцки.
Иван Генадиев е баща на журналиста Харитон Генадиев, на видния общественик и политик министър Никола Генадиев и на революционера, деец на ВМОРО Павел Генадиев.[2]
Родословно дърво
[редактиране | редактиране на кода]Лампо | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Димитър Мокрянин (? — 1832) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Генадий Велешки (1800 — 1876) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Иван Генадиев (около 1830 — 1890) | Василикия Генадиева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ираклий (Райчо) Генадиев (1859 — ?) | Харитон Генадиев (1861 — 1914) | Михаил Генадиев (1863 — 1945) | Никола Генадиев (1868 — 1923) | Павел Генадиев (1873 — 1959) | Невена Кесякова | Екатерина Венедикова (? — 1945) | Йордан Венедиков (1892 — 1919) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Иван Генадиев (1897 — 1941) | Фео Мустакова (1909 — 2011) | Асен Генадиев (1909 — 1987) | Василка Генадиева (1905 — 1973) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Пасхалия“ книга на Йоан Генадиев Хармосин Охридски, издадена през 1869 г. от печатница „Македония“ в Цариград.
- "Брачник; Книга за Сродствата и други отношения на Бракът" книга на Йоан Генадиев Хармосин Охридски, издадена през 1887 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Коџабашија, Јане. Будителскиот дух, црковно-музичките дејци
- ↑ Енциклопедия „България“, том 2, Българска академия на науките, София, 1981, стр. 34.