Гръцки език

Гръцки език
ελληνική
	Гръцки език ελληνική
/eliniˈka/
Страна	Гърция, Кипър, Австралия, Албания, Армения, Великобритания, Германия, Грузия, Египет, Израел, Италия, Казахстан, Канада, Русия, САЩ, Турция, Украйна, Швеция, Азербайджан, Румъния, Абхазия
Регион	Югоизточна Европа
Говорещи	13 100 000
Писменост	гръцка азбука
Диалекти	старогръцки, койне, средногръцки
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Гръцки; Атически; Гръцки;
Официално положение
Официален в	Гърция; Кипър; Европейски съюз; Акротири и Декелия
Малцинствен в	Албания, Аржентина, Армения, Австралия, Унгария, Италия (Пулия и Калабрия), Румъния, Турция, Украйна, САЩ, Русия
Регулатор	Център за гръцки език
Кодове
ISO 639-1	el
ISO 639-2	gre
ISO 639-3	ell
	; Области, в които се говори съвременен гръцки (в тъмносиньо са тези области, където е официален език)
	Уикипедия на Гръцки език
	Гръцки език в Общомедия

Гръцкият език (самоназвание: ελληνικά, произнесено елиника̀, старогръцко произношение хеленика̀) е индоевропейски език, говорен от около 13 000 000 души^[1] в Гърция, Кипър и гръцката диаспора в целия свят. Възникнал в южната част на Балканския полуостров, гръцкият език има най-дългата документирана история сред индоевропейските езици, обхващаща 34 века писмени сведения. През по-голямата част от това време той използва гръцката азбука, която произлиза от финикийската писменост и от своя страна служи за основа на писмени системи, като латиницата, кирилицата и коптската азбука.

Гръцкият език заема особено място в историята на Европа, християнството и Западния свят. Корпусът на старогръцката литература включва произведения, като епичните поеми „Илиада“ и „Одисея“, които имат огромно значение и оказват силно влияние върху по-късната европейска литература. Гръцкият е и езикът на много основополагащи текстове на западната философия, като съчиненията на Платон и Аристотел. Ключовият за християнството Нов Завет първоначално е написан на гръцки, а гръцкият и днес продължава да се използва в богослужението на някои християнски църкви.

През Античността гръцкият е лингва франка на Средиземноморието и Близкия изток, а по-късно е официалният език на Византийската империя. В съвременната си форма той е официален език на Гърция и Кипър и един от официалните езици на Европейския съюз. Много съвременни езици, включително и българският, използват голям брой думи с гръцки произход, като гръцки думи, наред с латинските, често служат за основа при образуването на неологизми.

Класификация

Гръцкият език е единственият съвременен представител на обособен клон на индоевропейското езиково семейство. Древните езици, които вероятно са най-тясно свързани с него, са древномакедонският (смятан от някои езиковеди за диалект на гръцкия) и фригийският, но сведенията за тях са оскъдни и не дават възможност за подробно сравнение. Тези и някои други близки древни езици понякога са обединявани в обособена палеобалканска група.

Някои учени смятат, че сред съвременните индоевропейски езици гръцкият е най-близък до арменския език и до индоиранските езици.^[2]^[3]^[4]

История

Основна статия: История на гръцкия език

Гръцкият език се говори на Балканския полуостров от началото на ІІ хил. пр. Хр. Най-ранните запазени писмени свидетелства за езика са глинени таблички с писмеността линеар Б, открити в Крит и датирани към ХV век пр. Хр. Те превръщат гръцкия в един от най-отдавна регистрираните езици, използвани и днес. Сред индоевропейските езици данни с такава възраст има само за изчезналите днес анатолийски езици.

Историята на гръцкия език обикновено се разделя на няколко обособени периода:

Протогръцки език – хипотетичният последен общ предшественик на всички известни варианти на гръцкия, за който няма преки данни. Говорещите протогръцки вероятно се заселват в южните части на Балканите в началото на ІІ хил. пр. Хр.
Микенски език – езикът на микенската цивилизация, известен от надписи с линеар Б, датирани от ХV век пр. Хр. насам.
Старогръцки език – езикът на Древна Гърция през архаичната и класическата епоха, известен в множество диалекти. Широко разпространен в Римската империя, старогръцкият губи значението си в Западна Европа през Средновековието, но продължава да се използва във Източната Римска империя и получава ново разпространение в Западна Европа през Ренесанса.
Койне (кини) – смесицата от различни диалекти въз основа на атическия, която през елинистичната епоха се превръща в лингва франка на Източното Средиземноморие и Близкия изток. Това е оригиналният език на християнския Нов завет.
Средногръцки език – говоримият и официален език в Източната Римска империя. Ρωμαϊκή γλώσσα (ромайки глосса = римска глосса, т.е. „римски език“) или Ρωμαίικη = ромеики (ромейки), т.е. [езикът] на римляните. Възникнал въз основа на койне (кини) и въведен като официален език в края на VІ век при управлението на император Маврикий. Изключително популярният в Империята ромейки в значителна степен е повлиян морфологично и лексикално от латинския език и е говорен в продължение на около тринадесет века. Той обхваща широк кръг от диалекти и стилистични разновидности. Разговорните форми на ромейки дори и днес присъстват в много от елементите на новогръцкия език. От тези разговорни форми след XI век се обособяват диалекти на ромейки като понтийски гръцки и кападокийски гръцки.
Новогръцки език – съвременният гръцки език, който започва формирането си след XV – XVI в.

Швайцер (E. Schwyzer) обособява следните периоди в развитието на гръцкия през следкласическия и средновековния период:

Койне (елинистически гръцки) – края на IV в. пр. н.е. – средата на VI в. от н.е.
Средногръцки – до 1453 г. (падането на Константинопол)
Новогръцки

Други автори като Янарис (A. Jannaris) и Браунинг (R. Browning) правят много по-детайлна историческа периодизация на развитието на езика^[5].

Традиционното състояние на диглосия, при което едновременно се използват разговорна и архаизирана форма, е характерно за гръцкия език още от византийския период, но е възобновено и в по-новата история. В началото на ХІХ век е създадена формата катаревуса („почистена“), която имитира класическия старогръцки в противовес на разговорния народен новогръцки – димотики. Катаревуса дълго време се използва за литературни, правни, административни и научни цели в новосъздадената самостоятелна гръцка държава. Проблемът с диглосията продължава до 1976 година, когато със закон, димотики става официалният език на Гърция.

Географско разпространение

Вижте също: Гръцки език в Турция

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Фонология

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Гласни

Гръцкият език има 5 гласни:

	Предни	Задни
Затворени	i	u
Полуотворени	e̞	o̞
Отворени	a

Често затворените гласни, когато се намират в последната сричка не се произнасят, особено ако се намират между беззвучни съгласни.

Съгласни

В гръцкия има 29 съгласни. Броят на фонемите зависи от анализа и може да бъде сведен дори до 15 ако се приеме например, че звукът [b] всъщност представлява /mp/, което е и стандартното писмено представяне.

	Двубърнени	Устнено-зъбни	Зъбно-венечни	Венечни	Небни	Заднонебни
Преградни	p b			t d	c ɟ	k g
Носови	m	ɱ		n	ɲ	ŋ
Трептящи				r
Проходни		f v	θ ð	s z	ç ʝ	x ɣ
Преградно-проходни				ʦ ʣ
Полугласни					j
Странични				l	ʎ

Сандхи правила

/n/ преди двубърнени и заднонебни става съответно [m] и [ŋ]. Пише се <μ> (συμπάθεια, „симпатия“) и <γ> (συγκρητισμός, „синкретизъм“). Преди устнено-заднонебните проходни съгласни <φ> и <β> също се пише <μ>, но се произнася [ɱ] (συμφωνία, „симфония“).

Комбинацията <μπ> се произнася [mb] след гласни (но често и [b]), а навсякъде другаде [b]. При някои думи, особено в северните диалекти, може да се произнесе [mp].

След гласни комбинациите <γγ> и <γκ> се произнасят [ŋg] (или [ŋɟ] преди предните гласни /e/ и /i/), но често се редуцира до [g] (или [ɟ]) в ежедневната реч. <γκ> винаги се произнася [g] (или [ɟ]) в началото на думата, докато <γγ> никога не се пише на това място.

Буквосъчетанието <ντ> се произнася [nd] след гласни (но често и [d]), а навсякъде другаде – [d]. При някои думи, особено в северните диалекти, може да се произнесе [nt].

Звуците /k/ и /g/, преди предните гласни /e/ и /i/, се палатализират (онебня̀ват), ставайки [c] и [ɟ]. В някои диалекти и особено в критския те стават [ʨ] и [ʥ].

Граматика

Основна статия: Гръцка граматика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В гръцкия език има следните граматически категории:

Род
Число
Време
Падеж
- именителен (изразява подлога в изречението)
- винителен (изразява прякото допълнение)
- родителен (изразява притежание)
- звателен (използва се при обръщения)
Залог
Наклонение

и други.

Лексика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Писменост

Основна статия: Гръцка азбука

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Бележки

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Правила за транскрипция и правопис на гръцките географски имена

↑ Greek language // SIL International, 2009. Архивиран от оригинала на 2013-06-07. Посетен на 2011-01-26. (на английски)
↑ Renfrew, A.C. Archaeology and Language: The Puzzle of Indo-European Origins. London, Pimlico, 1987. ISBN 0-7126-6612-5. (на английски)
↑ Renfrew, Colin. Time Depth, Convergence Theory, and Innovation in Proto-Indo-European // Languages in Prehistoric Europe. 2003. ISBN 3-8253-1449-9. (на английски)
↑ Gray, Russell D et al. Language-tree divergence times support the Anatolian theory of Indo-European origin // Nature 426. 2003. p. 435 – 439. Архивиран от оригинала на 2011-05-20. Посетен на 2011-01-26. (на английски)
↑ Анета Димитрова. Езикът на оригинала или как авторовият избор предхожда преводаческия (поглед върху езика и стила на византийската агиография) // Littera et Lingua. Архивиран от оригинала на 2021-03-02. Посетен на 2 декември 2020.

Уикикниги

В Уикикниги има на разположение:

Гръцки език

Външни препратки

Гръцкият език на Ethnologue Архив на оригинала от 2009-02-08 в Wayback Machine.

Уикипедия на Гръцки език

[ethnologue-1] Greek language // SIL International, 2009. Архивиран от оригинала на 2013-06-07. Посетен на 2011-01-26. (на английски)

[2] Renfrew, A.C. Archaeology and Language: The Puzzle of Indo-European Origins. London, Pimlico, 1987. ISBN 0-7126-6612-5. (на английски)

[3] Renfrew, Colin. Time Depth, Convergence Theory, and Innovation in Proto-Indo-European // Languages in Prehistoric Europe. 2003. ISBN 3-8253-1449-9. (на английски)

[4] Gray, Russell D et al. Language-tree divergence times support the Anatolian theory of Indo-European origin // Nature 426. 2003. p. 435 – 439. Архивиран от оригинала на 2011-05-20. Посетен на 2011-01-26. (на английски)

[5] Анета Димитрова. Езикът на оригинала или как авторовият избор предхожда преводаческия (поглед върху езика и стила на византийската агиография) // Littera et Lingua. Архивиран от оригинала на 2021-03-02. Посетен на 2 декември 2020.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]