Гръцки език в Турция
Според преброяването на населението през 1965 г. в Турция гръцкият език е майчин за 48 096 души (или 0,15 % от населението на страната).
Численост и дял
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на жителите с майчин език гръцки, според преброяванията на населението през годините:[1][2][3][4]
| Година | Численост | Дял (в %) |
| 1927 | 119 824 | 0.87 |
| 1935 | 108 725 | 0.67 |
| 1945 | 88 670 | 0.47 |
| 1965 | 48 096 | 0.15 |
Вилаети
[редактиране | редактиране на кода]
1927 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на жителите с майчин език гръцки, според преброяването на населението през 1927 г., по вилаети (подредени по азбучен ред):[1]
| Вилаети | Численост | Дял (в %) |
|---|---|---|
| Турция | 119 824 | 0.8779 |
| Адана | 1160 | 0.3458 |
| Айдън | 1322 | 0.6219 |
| Аксарай | 1 | 0.0007 |
| Амасия | 2 | 0.0017 |
| Анкара | 179 | 0.0442 |
| Анталия | 1324 | 0.6478 |
| Артвин | 0 | 0.0000 |
| Афионкарахисар | 73 | 0.0281 |
| Балъкесир | 1513 | 0.3593 |
| Баязид | 0 | 0.0000 |
| Биледжик | 1 | 0.0008 |
| Битлис | 0 | 0.0000 |
| Болу | 18 | 0.0082 |
| Бурдур | 34 | 0.0406 |
| Бурса | 1445 | 0.3598 |
| Ван | 0 | 0.0000 |
| Газиантеп | 36 | 0.0166 |
| Гиресун | 0 | 0.0000 |
| Гюмюшхане | 5 | 0.0040 |
| Диарбекир | 0 | 0.0000 |
| Денизли | 73 | 0.0297 |
| Джебелиберекет | 641 | 0.5952 |
| Елязъг | 8 | 0.0037 |
| Ерзурум | 6 | 0.0022 |
| Ерзинджан | 9 | 0.0068 |
| Ескишехир | 66 | 0.0427 |
| Зонгулдак | 119 | 0.0442 |
| Измир | 7531 | 1.4317 |
| Истанбул | 91 902 | 11.5680 |
| Ичел | 53 | 0.0582 |
| Йозгат | 0 | 0.0000 |
| Кайсери | 2 | 0.0007 |
| Карс | 0 | 0.0000 |
| Кастамону | 0 | 0.0000 |
| Кахраманмараш | 15 | 0.0080 |
| Коджаели | 899 | 0.3136 |
| Кония | 23 | 0.0045 |
| Кютахия | 78 | 0.0257 |
| Лозенград | 26 | 0.0023 |
| Малатия | 7 | 0.0022 |
| Маниса | 746 | 0.1994 |
| Мардин | 25 | 0.0136 |
| Мерсин | 1611 | 1.3525 |
| Мугла | 652 | 0.3717 |
| Нигде | 90 | 0.0541 |
| Одрин | 19 | 0.0125 |
| Орду | 2 | 0.0009 |
| Ризе | 1 | 0.0005 |
| Родосто | 32 | 0.0243 |
| Самсун | 27 | 0.0009 |
| Сивас | 411 | 0.1247 |
| Сиирт | 1 | 0.0009 |
| Синоп | 2 | 0.0011 |
| Токат | 19 | 0.0072 |
| Трабзон | 64 | 0.0220 |
| Хаккяри | 0 | 0.0000 |
| Чанаккале | 7938 | 4.3678 |
| Чанкъръ | 0 | 0.0000 |
| Чорум | 0 | 0.0000 |
| Шанлъурфа | 0 | 0.0000 |
| Шебинкарахисар | 0 | 0.0000 |
| Ъспарта | 254 | 0.1758 |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). – 4.1.5 Bulgarca Konuşan Nüfus, sayfa 107–108. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ T. C. Başbakanlık İstatistik Umum Müdürlüğü, İstatistik Yıllığı, Cilt: 10. Ankara: Hüsnütabiat Basımevi, 1938-39, sayfa 64–65.
- ↑ 4. Türkiye’nin Etnik Coğrafiyası (1927–1965). — 4.1.5 Bulgarca Konuşan Nüfus, sayfa 108. // Türkiye'nin Etnik Coğrafyası. Proje Kodu: 2013–26. Proje Yürütücüsü: Şükrü Aslan. Araştırmacılar: Murat Arpacı, Öykü Gürpınar, Sibel Yardımcı. İstanbul: Mimar Sinan Güzel Sanatlar Üniversitesi, 2015, 204 sayfa. ISBN 978-605-5005-19-1
- ↑ Composition linguistique des nations du monde. 1. L'Asie du Sud: secteurs central et occidental. Auteurs – Heinz Kloss, Grant D. McConnell. Centre international de recherches sur le bilinguisme. Québec: Les Presses de l'Université Laval, 1974, pages 331-354. ISBN 978-0-7746-6710-4
| ||||||||||||||||||||
