Преброяване на населението в Турция (1965)


Документи от преброяването, съхранени в исторически музей в град Самсун. 2013 г.

Преброяването на населението в Турция през 1965 година се провежда от Статистическия институт на Турция на 24 октомври.

Резултати

Езици

Език	Говорими езици към 24 октомври 1965 г.^[1]
Език	Майчин език^[2]	%	Владеят един език	Втори език
Общо	31 391 421	100,00	28 583 607	2 786 610
Турски	28 289 680	90,12	26 925 649	1 387 139
Курманджи	2 219 502	7,07	1 323 690	429 168
Арабски	365 340	1,16	189 134	167 924
Зазаки	150 644	0,48	92 288	20 413
Кабардино-черкезки	58 339	0,19	6409	48 621
Гръцки	48 096	0,15	3203	78 941
Грузински	34 330	0,11	4042	44 934
Арменски	33 094	0,11	1022	22 260
Английски	27 841	0,09	21 766	139 867
Лазки	26 007	0,08	3943	55 158
Помашки	23 138	0,07	2776	34 234
Бошняшки	17 627	0,06	2345	34 892
Албански	12 832	0,04	1075	39 613
Ладински	9981	0,03	283	3510
Чеченски	7563	0,02	2500	5063
Сръбски	6599	0,02	776	58 802
Немски	4901	0,02	790	35 704
Абазински	4563	0,01	280	7556
Български	4088	0,01	350	46 742
Френски	3302	0,01	398	96 879
Италиански	2926	0,01	267	3861
Испански	2791	0,01	138	4297
Руски	1088	0,00	284	4530
Персийски	948	0,00	72	2103
Цигански	406	0,00	53	6909
Нидерландски	366	0,00	23	219
Чешки	168	0,00	25	76
Полски	110	0,00	20	377
Португалски	52	0,00	5	3233
Хърватски	45	0,00	1	1585
Кърманджи	45	0,00	5	308
Кърдаш	42	0,00	1	109
Други	34 967	0,11	6	1583

Вилаети

Численост

Численост на населението по майчин език, по вилаети (подредени по азбучен ред):^[3]

Вилает	Общо	Майчин език
Вилает	Общо	Турски	Курманджи (кюрдски езици)	Арабски	Зазаки (кюрдски езици)	Кабардино-черкезки	Гръцки	Грузински	Арменски	Лазки	Помашки	Бошняшки	Албански	Ладински
Общо (в хил. души)	31391	28289	2219	365	150	58	48	34	33	26	23	17	12	9
Агръ	246 961	90 021	156 316	105	4	2	2	77	5	0	1	103	0	0
Адана (вкл. дн. вилает Османие)	902 712	866 316	7581	22 356	332	51	51	0	28	9	0	312	483	29
Адъяман	267 288	143 054	117 325	7	6705	0	0	0	84	4	0	0	0	0
Айдън	524 918	523 583	168	85	0	112	71	4	1	4	0	26	88	0
Амасия	285 729	279 978	2179	9	2	1497	6	1378	208	6	0	10	336	1
Анкара	1 644 302	1 590 392	36 798	814	21	393	124	41	66	120	7	126	833	64
Анталия	486 910	486 697	23	2	0	0	14	0	0	2	0	0	1	0
Артвин	210 065	190 183	46	4	0	0	4	7698	1	12 093	1	1	0	0
Афионкарахисар	502 248	499 461	125	19	1	2172	169	2	2	1	16	14	2	1
Балъкесир	708 342	698 679	560	38	8	3144	236	1273	9	205	1707	314	24	4
Биледжик	139 041	137 674	5	4	0	736	4	73	1	1	2	6	3	0
Бингьол	150 521	62 668	56 881	19	30 878	17	0	1	11	1	0	0	0	3
Битлис	154 069	56 161	92 327	3263	2082	205	1	5	16	0	0	0	1	2
Болу (вкл. част от дн. вилает Дюздже)	383 939	375 786	363	0	0	1593	3	1541	488	1791	0	40	6	1
Бурдур	194 950	194 910	2	7	0	0	3	12	0	0	0	0	1	0
Бурса	755 504	746 633	213	22	0	799	106	2938	35	517	65	1169	1928	69
Ван	266 840	118 481	147 694	557	3	1	2	1	1	8	0	1	1	66
Газиантеп	511 026	490 046	18 954	885	1	4	6	0	4	3	0	1	11	0
Гиресун	428 015	425 665	305	1	1	2	0	2029	0	5	0	0	0	0
Гюмюшхане (вкл. дн. вилает Байбурт)	262 731	260 419	2189	0	0	91	0	0	0	17	0	0	0	0
Денизли	463 369	462 860	283	28	5	8	97	1	1	0	2	1	3	0
Диарбекир	475 916	178 644	236 113	2536	57 693	1	1	3	134	3	48	1	5	0
Елязъг	322 727	244 016	47 446	17	30 921	0	2	0	2	30	12	3	2	0
Ерзинджан	258 586	243 911	14 323	13	298	4	5	0	12	2	3	0	1	0
Ерзурум	628 001	555 632	69 648	86	2185	109	8	4	11	24	7	1	5	1
Ескишехир	415 101	406 212	327	42	0	1390	4	3	0	14	23	114	78	0
Зонгулдак (вкл. от дн. вилает Бартън и част от дн. вилает Карабюк)	650 191	649 757	43	26	0	5	17	2	3	15	0	1	1	1
Истанбул	2 293 823	2 185 741	2586	2843	26	317	35 097	849	29 479	128	165	3072	4341	8608
Измир	1 234 667	1 214 219	863	352	5	1287	898	15	17	15	1289	2349	1265	753
Йозгат	437 883	433 385	2424	1	0	1597	2	0	118	0	0	14	1	0
Кайсери	536 206	509 932	8454	34	8	17 110	1	1	9	6	9	15	160	1
Карс (вкл. дн. вилаети Ардахан и Ъгдър)	606 313	471 287	133 144	61	992	215	6	8	5	24	1	5	4	1
Кастамону (вкл. част от дн. вилает Дюздже)	441 638	439 355	1090	2	0	3	2	180	849	1	0	0	0	0
Кахраманмараш	438 423	386 010	46 548	21	0	4185	0	0	13	3	0	0	9	0
Коджаели	335 518	320 808	235	0	10	1467	63	2755	46	2264	381	3827	22	7
Кония (вкл. дн. вилает Караман)	1 122 622	1 092 819	27 811	67	4	1139	3	7	1	5	1	11	75	0
Кършехир	196 836	185 489	11 309	4	0	2	0	0	0	1	0	1	0	0
Кютахия	398 081	397 221	105	13	2	17	4	2	88	9	0	0	34	0
Лозенград	258 386	252 594	602	136	24	5	3	5	3	7	3375	1148	144	11
Малатия	452 624	374 449	77 794	33	10	14	5	7	148	5	4	0	3	0
Маниса	748 545	746 514	241	15	0	488	42	67	2	6	54	116	192	3
Мардин	397 880	35 494	265 328	79 687	60	75	11	15	11	0	0	1	6	0
Мерсин	511 273	500 207	1067	9430	23	76	137	13	12	19	3	3	9	1
Мугла	334 973	334 883	6	4	1	0	28	0	0	0	1	0	0	4
Муш	198 716	110 555	83 020	3575	507	898	0	1	3	103	0	0	0	0
Невшехир	203 316	203 156	22	0	0	0	0	0	0	0	0	0	22	0
Нигде	362 444	353 146	8991	10	0	227	5	0	12	4	0	15	4	0
Одрин	303 234	290 610	386	104	21	9	18	2	12	3	10 285	329	58	92
Орду	543 863	538 978	12	0	0	5	0	4815	34	0	1	0	1	0
Ризе	281 099	275 291	11	1	1	0	9	4	0	5754	1	0	1	0
Родосто	287 381	284 222	548	76	18	5	19	52	8	2	1627	6	51	102
Сакария	404 078	388 481	2163	32	3	538	6	4535	2	2671	23	2899	794	1
Самсун	755 946	747 115	1366	3	0	3401	91	2350	5	51	319	10	610	0
Сивас	705 186	649 099	32 284	19	23	2086	0	0	217	1	0	515	0	0
Сиирт (вкл. дн. вилаети Батман и Шърнак)	264 832	46 722	179 023	38 273	484	1	0	15	98	3	0	10	0	0
Синоп	266 069	261 341	2126	0	0	659	1	1144	228	3	5	0	7	3
Токат	495 352	483 948	3974	7	3	5934	0	367	45	2	0	0	964	0
Трабзон	595 782	590 799	72	12	0	0	4535	1	11	0	0	0	0	0
Тунджели	154 175	120 553	33 431	20	2370	28	0	0	4	0	18	10	8	0
Ушак	190 536	190 506	16	2	0	1	0	0	4	1	0	0	0	0
Хаккяри	83 937	10 357	72 365	165	0	1	0	1	21	2	0	0	0	0
Хатай	506 154	350 080	5695	127 072	7	780	767	11	376	6	2	8	44	1
Чанаккале	350 317	338 379	443	0	25	1604	5258	4	9	12	3675	516	6	121
Чанкъръ (вкл. част от дн. вилает Карабюк)	250 706	250 510	158	1	0	0	1	0	3	2	0	0	0	0
Чорум	485 567	474 638	8736	4	0	1808	12	8	51	3	7	0	0	0
Шанлъурфа	450 798	207 652	175 100	51 090	14 554	3	0	5	2	4	0	2	0	0
Ъспарта	266 240	265 305	688	75	11	8	91	0	1	2	1	1	3	4

За над 50 % от жителите роден език е турски.

За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е турски.

За над 50 % от жителите роден език е курманджи.

За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е курманджи.

Дял

Дял на доминиращия майчин език, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е турски, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е курманджи, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е арабски, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е зазаки, по вилаети.
Дял на жителите за, които майчин език е кабардино-черкезки, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е гръцки, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е арменски, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е грузински, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е лазки, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е помашки, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е бошняшки, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е албански, по вилаети.
Дял на жителите, за които майчин език е ладински, по вилаети.

Дял на населението по майчин език, по вилаети (в %, подредени по азбучен ред):^[3]

Вилает	Майчин език
Вилает	Турски	Курманджи (кюрдски езици)	Арабски	Зазаки (кюрдски езици)	Кабардино-черкезки	Гръцки	Грузински	Арменски	Лазки	Помашки	Бошняшки	Албански	Ладински
Турция	90,11	7,07	1,16	0,47	0,18	0,15	0,10	0,10	0,08	0,07	0,05	0,04	0,03
Агръ	36,45	63,29	0,04	0,00	0,00	0,00	0,03	0,00	–	0,00	0,04	–	–
Адана (вкл. дн. вилает Османие)	95,96	0,83	2,47	0,03	0,00	0,00	–	0,00	0,00	–	0,03	0,05	0,00
Адъяман	53,52	43,89	0,00	2,50	–	–	–	0,03	0,00	–	–	–	–
Айдън	99,74	0,03	0,01	–	0,02	0,01	0,00	0,00	0,00	–	0,00	0,01	–
Амасия	97,98	0,76	0,00	0,00	0,52	0,00	0,48	0,07	0,00	–	0,00	0,11	0,00
Анкара	96,72	2,23	0,04	0,00	0,02	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,05	0,00
Анталия	99,95	0,00	0,00	–	–	0,00	–	–	0,00	–	–	0,00	–
Артвин	90,53	0,02	0,00	–	–	0,00	3,66	0,00	5,75	0,00	0,00	–	–
Афионкарахисар	99,44	0,02	0,00	0,00	0,43	0,03	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Балъкесир	98,63	0,07	0,00	0,00	0,44	0,03	0,17	0,00	0,02	0,24	0,04	0,00	0,00
Биледжик	99,01	0,00	0,00	–	0,52	0,00	0,05	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	–
Бингьол	41,63	37,78	0,01	20,51	0,01	–	0,00	0,00	0,00	–	–	–	0,00
Битлис	36,45	59,92	2,11	1,35	0,13	0,00	0,00	0,01	–	–	–	0,00	0,00
Болу (вкл. част от дн. вилает Дюздже)	97,87	0,09	–	–	0,41	0,00	0,40	0,12	0,46	–	0,01	0,00	0,00
Бурдур	99,97	0,00	0,00	–	–	0,00	0,00	–	–	–	–	0,00	–
Бурса	98,82	0,02	0,00	–	0,10	0,01	0,38	0,00	0,06	0,00	0,15	0,25	0,00
Ван	44,40	55,34	0,20	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	–	0,00	0,00	0,02
Газиантеп	95,89	3,70	0,17	0,00	0,00	0,00	–	0,00	0,00	–	0,00	0,00	–
Гиресун	99,45	0,07	0,00	0,00	0,00	–	0,47	–	0,00	–	–	–	–
Гюмюшхане (вкл. дн. вилает Байбурт)	99,12	0,83	–	–	0,03	–	–	–	0,00	–	–	–	–
Денизли	99,89	0,06	0,00	0,00	0,00	0,02	0,00	0,00	–	0,00	0,00	0,00	–
Диарбекир	37,53	49,61	0,53	12,12	0,00	0,00	0,00	0,02	0,00	0,01	0,00	0,00	–
Елязъг	75,61	14,70	0,00	9,58	–	0,00	–	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	–
Ерзинджан	94,32	5,53	0,00	0,11	0,00	0,00	–	0,00	0,00	0,00	–	0,00	–
Ерзурум	88,47	11,09	0,01	0,34	0,01	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Ескишехир	97,85	0,07	0,01	–	0,33	0,00	0,00	–	0,00	0,00	0,02	0,01	–
Зонгулдак (вкл. от дн. вилает Бартън и част от дн. вилает Карабюк)	99,93	0,00	0,00	–	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	–	0,00	0,00	0,00
Истанбул	95,28	0,11	0,12	0,00	0,01	1,53	0,03	1,28	0,00	0,00	0,13	0,18	0,37
Измир	98,34	0,06	0,02	0,00	0,10	0,07	0,00	0,00	0,00	0,10	0,19	0,10	0,06
Йозгат	98,97	0,55	0,00	–	0,36	0,00	–	0,02	–	–	0,00	0,00	–
Кайсери	95,10	1,57	0,00	0,00	3,19	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,02	0,00
Карс (вкл. дн. вилаети Ардахан и Ъгдър)	77,72	21,95	0,01	0,16	0,03	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Кастамону (вкл. част от дн. вилает Дюздже)	99,48	0,24	0,00	–	0,00	0,00	0,04	0,19	0,00	–	–	–	–
Кахраманмараш	88,04	10,61	0,00	–	0,95	–	–	0,00	0,00	–	–	0,00	–
Коджаели	95,61	0,07	–	0,00	0,43	0,01	0,82	0,01	0,67	0,11	1,14	0,00	0,00
Кония (вкл. дн. вилает Караман)	97,34	2,47	0,00	0,00	0,10	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	–
Кършехир	94,23	5,74	0,00	–	0,00	–	–	–	0,00	–	0,00	–	–
Кютахия	99,78	0,02	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,02	0,00	–	–	0,00	0,00
Лозенград	97,75	0,23	0,05	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	1,30	0,44	0,05	0,00
Малатия	82,72	17,18	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,03	0,00	0,00	–	0,00	–
Маниса	99,72	0,03	0,00	–	0,06	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,01	0,02	0,00
Мардин	8,92	66,68	20,02	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	–	–	0,00	0,00	–
Мерсин	97,83	0,20	1,84	0,00	0,01	0,02	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Мугла	99,97	0,00	0,00	0,00	–	0,00	–	–	–	0,00	–	–	0,00
Муш	55,63	41,77	1,79	0,25	0,45	–	0,00	0,00	0,05	–	–	–	–
Невшехир	99,92	0,01	–	–	–	–	–	–	–	–	–	0,01	–
Нигде	97,43	2,48	0,00	–	0,06	0,00	–	0,00	0,00	–	0,00	0,00	–
Одрин	95,83	0,12	0,03	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	3,39	0,10	0,01	0,03
Орду	99,10	0,00	–	–	0,00	–	0,88	0,00	–	0,00	–	0,00	–
Ризе	97,93	0,00	0,00	0,00	–	0,00	0,00	–	2,04	0,00	–	0,00	–
Родосто	98,90	0,19	0,02	0,00	0,00	0,00	0,01	0,00	0,00	0,56	0,00	0,01	0,03
Сакария	96,14	0,53	0,00	0,00	0,13	0,00	1,12	0,00	0,66	0,00	0,71	0,19	0,00
Самсун	98,83	0,18	0,00	–	0,44	0,01	0,31	0,00	0,00	0,04	0,00	0,08	–
Сивас	92,04	4,57	0,00	0,00	0,29	–	–	0,03	0,00	–	0,07	–	–
Сиирт (вкл. дн. вилаети Батман и Шърнак)	17,64	67,59	14,45	0.18	0,00	–	0,00	0,03	0,00	–	0,00	–	–
Синоп	98,22	0,79	–	–	0,24	0,00	0,42	0,08	0,00	0,00	–	0,00	0,00
Токат	97,69	0,80	0,00	0,00	1,19	–	0,07	0,00	0,00	–	–	0,19	–
Трабзон	99,16	0,01	0,00	–	–	0,76	0,00	0,00	–	–	–	–	–
Тунджели	78,19	21,68	0,01	1,53	0,01	–	–	0,00	–	0,01	0,00	0,00	–
Ушак	99,98	0,00	0,00	–	0,00	–	–	0,00	0,00	–	–	–	–
Хаккяри	12,33	86,21	0,19	–	0,00	–	0,00	0,02	0,00	–	–	–	–
Хатай	69,16	1,12	25,10	0,00	0,15	0,15	0,00	0,07	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Чанаккале	96,59	0,12	–	0,00	0,45	1,50	0,00	0,00	0,00	1,04	0,14	0,00	0,03
Чанкъръ (вкл. част от дн. вилает Карабюк)	99,92	0,06	0,00	–	–	0,00	–	0,00	0,00	–	–	–	–
Чорум	97,74	1,79	0,00	–	0,37	0,00	0,00	0,01	0,00	0,00	–	–	–
Шанлъурфа	46,06	38,84	11,33	3,22	0,00	–	0,00	0,00	0,00	–	0,00	–	–
Ъспарта	99,64	0,25	0,02	0,00	0,00	0,03	–	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00

За над 50 % от жителите роден език е турски.

За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е турски.

За над 50 % от жителите роден език е курманджи.

За мнозинство, но под 50 % от жителите роден език е курманджи.

Вероизповедания

Численост и дял на жителите по вероизповедание:^[4]

Вероизповедание		Численост и дял
Вероизповедание		Численост	Дял (в %)
Общо		31 391 421	100,00
Ислям		31 129 854	99,17
Християнство	Общо	206 826	0,66
	Православие	73 725	0,24
	Арменска апостолическа църква	69 526	0,22
	Католицизъм	25 833	0,08
	Протестанство	22 984	0,07
	Други християни	14 758	0,05
Юдаизъм		38 267	0,12
Други религии		14 661	0,05
Атеизъм		1212	0,00
Непоказано		602	0,00

Вижте също

Население на Турция

Източници

В Общомедия има медийни файлове относно Преброяването на населението в Турция през 1965 г.

↑ Composition linguistique des nations du monde. 1. L'Asie du Sud: secteurs central et occidental. Auteurs – Heinz Kloss, Grant D. McConnell. Centre international de recherches sur le bilinguisme. Québec: Les Presses de l'Université Laval, 1974, pages 331 – 354. ISBN 978-0-7746-6710-4
↑ Buran, Ahmet – Berna Yüksel Çak (2012), Türkiye’de Diller ve Etnik Gruplar, Akçağ Yayınları, Ankara, 318 s., ISBN 978-605-5413-54-5 (makale yazarı: Doğan Çolak), sayfa 231 // Dil Araştırmaları Dergisi (ISSN: 1307 – 7821). Güz 2012 Sayı 11. Genel Yayın Yönetmeni: Prof. Dr. Ahmet Bican Ercilasun. Ankara – 2012 – 235 sayfa.
↑ ^а ^б Türkiye'de Diller ve Etnik Gruplar. Yazarlar: Prof. Dr. Ahmet Buran, Berna Yüksel Çak. Ankara: Akçağ Yayınları, 2012, 318 sayfa. ISBN 978-605-5413-54-5
↑ Dördüncü Kesim. Türkiye'de Toplumsal Yapının ve Değişmenin Görünümleri. – Bölüm VII. Nüfus. – 3. Nüfusun Bileşimi, sayfa 525. // 21. Yüzyılda Türkiye: 2000'li yıllarda Türkiye'nin Toplumsal Yapısı. Yazar: Emre Kongar. 38. Basım^{[неработеща препратка]}. İstanbul: Remzi Kitabevi, 2006, 725 sayfa. ISBN 978-975-14-0624-8

[pages_331-354-1] Composition linguistique des nations du monde. 1. L'Asie du Sud: secteurs central et occidental. Auteurs – Heinz Kloss, Grant D. McConnell. Centre international de recherches sur le bilinguisme. Québec: Les Presses de l'Université Laval, 1974, pages 331 – 354. ISBN 978-0-7746-6710-4

[sayfa_231-2] Buran, Ahmet – Berna Yüksel Çak (2012), Türkiye’de Diller ve Etnik Gruplar, Akçağ Yayınları, Ankara, 318 s., ISBN 978-605-5413-54-5 (makale yazarı: Doğan Çolak), sayfa 231 // Dil Araştırmaları Dergisi (ISSN: 1307 – 7821). Güz 2012 Sayı 11. Genel Yayın Yönetmeni: Prof. Dr. Ahmet Bican Ercilasun. Ankara – 2012 – 235 sayfa.

[ISBN_978-605-5413-54-5-3] а ^б Türkiye'de Diller ve Etnik Gruplar. Yazarlar: Prof. Dr. Ahmet Buran, Berna Yüksel Çak. Ankara: Akçağ Yayınları, 2012, 318 sayfa. ISBN 978-605-5413-54-5

[4] Dördüncü Kesim. Türkiye'de Toplumsal Yapının ve Değişmenin Görünümleri. – Bölüm VII. Nüfus. – 3. Nüfusun Bileşimi, sayfa 525. // 21. Yüzyılda Türkiye: 2000'li yıllarda Türkiye'nin Toplumsal Yapısı. Yazar: Emre Kongar. 38. Basım^{[неработеща препратка]}. İstanbul: Remzi Kitabevi, 2006, 725 sayfa. ISBN 978-975-14-0624-8

[1]

[2]

[3]

[4]