Абазински език
Абазински език абаза бызшва | |
Страна | Карачаево-Черкезия |
---|---|
Регион | Кавказ |
Говорещи | около 50 000 |
Писменост | кирилица |
Систематизация по Ethnologue | |
Кавказки Севернокавказки Северозападнокавказки Абхазо-абазински Абазински | |
Официално положение | |
Официален в | Карачаево-Черкезия |
Регулатор | – |
Кодове | |
ISO 639-1 | – |
ISO 639-2 | cau |
ISO 639-3 | abq |
Абазинският език е кавказки език, говорен от малобройно население (абазини) в руската автономна република Карачаево-Черкезия (около 35 000)[1], както и от изселнически групи в Турция (около 10 000). Близък е до абхазкия език.
История на езика
[редактиране | редактиране на кода]Абазинският език е безписмен до създаването на СССР. Езиковеди предполагат, че произлиза от общ праезик с абхазкия език. Двата езика са се обособили напълно един от друг вероятно между 8 и 12 век. По-далечни родствени връзки извън абхазо-адигейските езици не са доказани.
Фонетика
[редактиране | редактиране на кода]Абазинският език се характеризира с голям брой съгласни звукове, някои от които са шушкави и цъкащи и с малък брой гласни (2 на брой: широк /а/ и тесен /ы/, които могат да се асимилират с полугласни и да преминават в звукове подобни на /е/, /и/, /о/, /у/).
Диалекти
[редактиране | редактиране на кода]Абазинският език има два основни диалекта:
- тапантски
- ашхарски: по-архаичен и по-близък до абхазкия език.
Писменост
[редактиране | редактиране на кода]Използва разширен вариант на руската кирилица.
А а | Б б | В в | Г г | Гв гв | Гъ гъ | Гъв гъв | Гъь гъь |
Гь гь | ГӀ гӀ | ГӀв гӀв | Д д | Дж дж | Джв джв | Джь джь | Дз дз |
Е е | Ё ё | Ж ж | Жв жв | Жь жь | З з | И и | Й й |
К к | Кв кв | Къ къ | Къв къв | Къь къь | Кь кь | КӀ кӀ | КӀв кӀв |
КӀь кӀь | Л л | Ль ль | М м | Н н | О о | П п | ПӀ пӀ |
Р р | С с | Т т | Тл тл | Тш тш | ТӀ тӀ | У у | Ф ф |
Х х | Хв хв | Хь хь | ХӀ хӀ | ХӀв хӀв | Ц ц | ЦӀ цӀ | Ч ч |
Чв чв | ЧӀ чӀ | ЧӀв чӀв | Ш ш | ШӀ шӀ | Шв шв | Щ щ | Ъ ъ |
Ы ы | Ь ь | Э э | Ю ю | Я я |
Допълнителна литература
[редактиране | редактиране на кода]- Генко А. Н. Абазинский язык. Грамматический очерк наречия Тапанта. Москва-Лениград: АН СССР, 1955.
- Ломтатидзе К. В. Тапантский диалект абхазского языка (с текстами). Тбилиси: Издательство Академии Наук Грузинской ССР, 1944.
- Ломтатидзе К. В. Ашхарский диалект и его место среди других абхазско-абазинских диалектов. С текстами. Тбилиси: Издательство Академии Наук Грузинской ССР, 1954.
- Мальбахова-Табулова Н. Т. Грамматика абазинского языка. Фонетика и морфология. Черкесск, 1976.
- Чирикба В. А. Абазинский язык. В: Языки Российской Федерации и Соседних Государств. Энциклопедия. В трех томах. Т. 1. A-И. Москва: Наука, 1998, с. 1 – 8.
- Allen, W. S. Structure and system in the Abaza verbal complex. In: Transactions of the Philological Society (Hertford), Oxford, 1956, p. 127 – 176.
- Bouda K. Das Abasinische, eine unbekannte abchasische Mundart. In: ZDMG, BD. 94, H. 2 (Neue Folge, Bd. 19), Berlin-Leipzig, 1940, S. 234 – 250.
- O'Herin, B. Case and agreement in Abaza. Summer Institute of Linguistics, September 2002.
Източници
[редактиране | редактиране на кода] Северозападнокавказки езици
| |||
Абхазо-абазински | абазински | абхазки | ||
Адигейски | адигейски | кабардински | ||
Убихски | убихски† | ||
Забележки: †мъртъв език |