Малтийски език
| Малтийски език Malti | |
| Страна | Малта |
|---|---|
| Регион | Южна Европа |
| Говорещи | 330 000 |
| Писменост | латиница |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Афро-азиатски СемитскиЗападносемитскиЦентралносемитскиАрабски Малтийски | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Малта |
| Регулатор | Национален съвет за малтийски език |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | mt |
| ISO 639-2 | mlt |
| ISO 639-3 | mlt |
 Разпространение на езика | |
| Малтийски език в Общомедия | |
Малтийският език е семитски език, близък до арабския, говорен от около 370 хиляди души в Република Малта. Малтийският, наред с английския, е официален език на Малта. Езикът е и единственият в рамките на Европейския съюз, притежаващ семитски произход. Малтийският е наследник на сицилианско-арабската езикова група, като значителна част от речниковия състав представлява заемки от италианския език и сицилианския диалект. Останалата част от лексикалния запас се съставлява от думи с арабски корени, като влияние върху езика има и английският. Това е единственият семитски език, използващ латиницата като своя официална азбука.
Писменост
[редактиране | редактиране на кода]Съвременната малтийска азбука е съставена през 1924 г., основавайки се на латиницата. Липсват буквите „c“ и „y“, а са включени 4 видоизменени посредством диакритични знаци букви (ċ, ġ, ħ, ż) и 2 диграфа (għ, ie).
Тъй като в малтийския език има значителни заемки от романската езикова група, в писмената реч – предимно в чуждици от италиански произход – се срещат краесловни гласни с остро ударение (à, è, ì, ò, ù).
| Буква | Звук (МФА) | Приблизително българско съответствие |
|---|---|---|
| A a | ɐ | потъмнено българско а (няма, наша, отивам) |
| B b | b | б, в края на думата се обеззвучава до п |
| Ċ ċ | t͡ʃ | ч |
| D d | d | д, в края на думата се обеззвучава до т |
| E e | ɛ | е |
| F f | f | ф |
| Ġ ġ | d͡ʒ | дж, в края на думата се обеззвучава до ч |
| G g | ɡ | г, в края на думата се обеззвучава до к |
| GĦ għ | ˤː, ħː | удължава и фарингализира гласни звукове (GĦI = [aˤj]; GĦU = [oˤw]). В края на думата или веднага след „h“ придобива стойност на двойно Ħ (ħː) |
| H h | – | не се произнася, освен ако не е в края на думата. Тогава придобива стойност на ħ. |
| Ħ ħ | ħ | наподобява придихателно х, но гърлено |
| I i | ɪ | и |
| IE ie | iɛ, iː | йе |
| J j | j | й, ь |
| K k | k | к |
| L l | l | л |
| M m | m | м |
| N n | n | н |
| O o | ɔ | ударено българско о (ко̀тка) |
| P p | p | п |
| Q q | ʔ | т.нар. ларингален експлозив, съответсващ на гърления кратък звук в българското отрицателно възклицание „ъ—ъ!“ /ʔɤ-ʔɤ/ |
| R r | r | р |
| S s | s | с |
| T t | t | т |
| U u | ʊ | приблизително у, подобно на неударения звук о в думата „корѐм“ |
| V v | v | в, в края на думата се обеззвучава до ф |
| W w | w | кратък звук у, подобно на беларуското ў |
| X x | ʃ / ʒ | ш / ж |
| Z z | t͡s / d͡z | ц / дз |
| Ż ż | z | з, в края на думата се обеззвучава до с |
История
[редактиране | редактиране на кода]Произходът на малтийския език се обяснява с пристигането на преселници от съседна Сицилия през XI век, където се е говорил сицило-арабският диалект. Това твърдение е подкрепено от генетични изследвания, които показват, че съвременните малтийци делят общи предци със сицилианците и калабрийците, както и с някои други народи от Северна Африка и Левант. Нормандското нашествие през 1090, следвано от изгонването на мюсюлманите, трайно изолира езика от арабския си източник, създавайки условия за развитието му като отделен език. За разлика от Сицилия (където сицило-арабският изчезва, заменен от сицилианския италиански), езикът в Малта продължава да се развива заедно с италианския, като в крайна сметка го заменя като официален език през 1964 г. (наред с английския език).
Първото писмено позоваване на малтийския език е в завещание от 1436 г., където се наричал lingua maltensi. Най-старият известен документ на малтийски е Il Cantilena (Xidew il-Qada) от Пиетро Кашаро. Датира от XV век.
Граматика
[редактиране | редактиране на кода]Малтийската граматика е фундаментално произлязла от сицило-арабския, въпреки че романските езици и английският са имали голямо влияние върху образуването на множественото число.
Прилагателни и наречия
[редактиране | редактиране на кода]Прилагателните следват съществителните. Не съществуват свободно формирани наречия и словоредът е доста гъвкав. Както съществителните, така и прилагателните имена от семитски произход вземат определителния член ил – (например: It-tifel il-kbir, „По-голямото момче“). Това правило не важи за прилагателните с романски произход.
Съществителни имена
[редактиране | редактиране на кода]Съществителните имена са множествени, които могат и да образуват двойствено число. Множественото число в семитските езици е сложно: ако са правилни, те се маркират с -iet/-ijiet, н.п., art, artijiet. Ако са неправилни, падат под т.нар. категория pluralis fractus, където думата образува множествено число, променяйки вътрешни гласни: ktieb, kotba „книги“, raġel, irġiel „мъж“, „мъже“.
Думи от романски произход обикновено образуват множествено число по два начина: добавяйки -i или -jiet. Например lingwa, lingwi „езици“, от сицилиански – lingua, lingui.
Думи от английски произход образуват множествено число, като се добавя окончание „-s“ или „-jiet“, например friġġ, friġis от английската дума fridge (хладилник).
Определителен член
[редактиране | редактиране на кода]Морфемата il- е определителният член в малтийския език, българският еквивалент на – я, – а, – ът, – ят и т.н.
Членът става l- преди или след гласна.
- l-omm (майката)
- rajna l-Papa (видяхме папата)
- il-missier (бащата)
Глаголи
[редактиране | редактиране на кода]Глаголите имат трибуквен семитски модел, в който глаголът се спряга с префикси, суфикси и инфикси (например: kitbna, на арабски katabna, на иврит kathabhnu, „той писа“). Има две времена: сегашно и минало.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||
|
