Мюсюлмани (народ)

Тази статия е за народността в бивша Югославия. За вярващите в исляма вижте Мюсюлмани.

---

Мюсюлмани
Общ брой	ок. 100 000
По места	Косово: 27 553 Черна гора: 20 537 Сърбия: 13 011 (2022г.) Босна и Херцеговина: 12 101 Словения: 10 467 Хърватия: 7558 Северна Македония: 2553 Румъния: 97
Език	сърбохърватски
Религия	ислям
Сродни групи	горани, бошняци, помаци
Мюсюлмани в Общомедия

Мюсюлманите по народност (или мюсюлмански народ) е изкуствено въведено понятие за народност (етническа група) в Социалистическа Югославия за етно-религиозната общност на мюсюлманите, говорещи предимно сърбохърватски език.

Разпределение

Населяват главно Босна и Херцеговина, в която са най-многобройният държавотворен народ – според преброяването от 1991 г. техният брой е 1 905 000 души или 44% от населението в републиката. След разпадането на СФРЮ (1992) и обявяването на независимостта на Босна и Херцеговина голяма част от така наречения „мюсюлмански народ“ се самоопределя със своето национално име бошняци.

Според новите преброявания в страните от бивша Югославия все по-голяма част се самоопределят като „бошняци“ и все по-малка част – като „мюсюлмани по народност“:

• в Сърбия (2002) – 136 087 бошняци и 19 503 мюсюлмани (в Автономна област Войводина са 3634 мюсюлмани и 417 бошняци);
• в Черна гора (2003) – 63 272 бошняци и 28 714 мюсюлмани;
• в Северна Македония (2002) – 17 018 бошняци и 2553 мюсюлмани при 15 315 мюсюлмани и 7244 бошняци през 1994 г.

Етнически групи

Бошняци

След Босна и Херцеговина голям брой бошняци живеят също в Сърбия и Черна гора, които населяват главно Санджак (на границата между Сърбия и Черна гора) и прилежащите райони.

Горани

Гораните населяват областта Гора в Южно Косово и част от Източна Албания. По времето на СФРЮ косовските горани също са се самоопределяли като мюсюлмани, а днес се самоопределят като горани и като такива са признати в преброяването на населението в Сърбия. Част от гораните са запазили своето българско самосъзнание.

Торбеши

Торбешите са българскоговорещи помаци, които по времето на СФРЮ също са се самоопределяли като мюсюлмани. Днес те са обект на македонизация, албанизация и бошняцизация.

Вижте също

• Славяни
• Южни славяни

Литература

• Ваня Иванова: Националната идентичност на босненско-херцеговинските мюсюлмани във ФНРЮ (1946 – 1961), в: Историческо бъдеще, Асоциация Клио, 2002, 1 – 2, стр. 37 – 60