Наречие
Тази статия е за частта на речта. За съвкупността от говори вижте Наречие (диалектология).
Наречието е самостойна, неизменяема част на речта, която най-често посочва признаците на глаголите, уточнява обстоятелствата, при които протича действието.
Морфологични характеристики на наречието
[редактиране | редактиране на кода]Основният морфологичен признак на наречието е неговата неизменяемост – наречието не се променя, за да изрази различни граматични значения. Наречията, образувани от качествени прилагателни, имат сравнителна и превъзходна степен (по-добре; най-добре), но според някои автори тези форми са получени чрез адвербиализация на степенуваните форми на прилагателните. Така например най-добре е наречие, което е образувано от превъзходната степен на прилагателното добър.[1] Известен брой наречия имат и различни фонетични разновидности (тук – тука; далеко – далече; бързо – бърже), но те не са различни граматични форми, а диалектни разновидности. В потока на речта наречието няма строго определена позиция в изречението – то може да стои пред или след поясняваната дума (Дойдох бързо, високо говориш), но може и да не е в съседство с нея (Той дойде, макар с известно закъснение, веднага).
Видове наречия
[редактиране | редактиране на кода]Наречията могат да бъдат класифицирани по няколко критерия.
По състав
[редактиране | редактиране на кода]- Прости – образувани от прости думи: горе, бързо, долу, кога, вътре
- Сложни – образувани от две думи (две коренни морфеми): отгоре, откога, многостранно
- Съставни – образувани от две или повече думи, но с единно лексикално значение: горе-долу, лека-полека.
По произход
[редактиране | редактиране на кода]По произход наречията се делят на обикновени и местоименни.[2] Обикновените наречия произлизат от съществителни имена, прилагателни имена, числителни имена, глаголи, предлози и различни съчетания между тях.
- От съществителни имена – това са стари падежни форми: денем, нощем, горе, зиме, лете, снощи
- От прилагателни имена – тази група наречия са образувани чрез директно заемане на определена граматична форма на прилагателното име. Характеризират се със завършеци на -о, -и, -е, -ата
- От числителни имена – тези наречия произлизат от числителни редни: първо, второ, трето
- От глаголи – тази група произлизат от стари форми за сегашно деятелно причастие на глаголите, най-често със завършек -тичешком, тичешката, лежешком, лежешката
- От предлози – съчетания от предлог и съществително име, прилагателно име или наречие: наляво, вляво, направо, навътре, навън
- Местоименните наречия традиционно се причисляват към различни групи местоимения, но по значение (вид на назовавания признак) могат да бъдат включени в едни и същи групи заедно с неместоименните. В таблицата долу са посочени основните представители на местоименните наречия, без да се изброяват всички формални, както и архаичните вече варианти:
| За време | За начин | За място | За количество | За причина | За посока | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Показателни | За близост | За отдалеченост | За близост | За отдалеченост | За близост | За отдалеченост | За близост | За отдалеченост | ||
| сега | тогава | така | иначе | тук(а) | там | толкова | затова | насам | натам | |
| Въпросителни | кога | как | къде | колко | защо | накъде, закъде, откъде | ||||
| Относителни | когато | както | където | колкото | защото | закъдето, откъдето, накъдето | ||||
| Неопределителни | някога | някак | някъде | няколко | – | нанякъде | ||||
| Отрицателни | никога | никак | никъде | николко | – | наникъде | ||||
| Обобщителни | всякога | всякак | всякъде | всяколко | – | навсякъде | ||||
По значение
[редактиране | редактиране на кода]По значение наречията се делят на определителни и обстоятелствени.[3]
Определителни наречия
[редактиране | редактиране на кода]Те се делят на три групи:
- Наречия за начин – уточняват начина, по който се извършва действието (признак на действието): готвя вкусно. Отговарят на въпроса „Как?“
- Наречия за количество и степен – уточняват количеството на предмети или поясняват многократната поява на даден признак: много пари, много работя. Отговарят на въпроса „Колко?“
- Наречия, които показват отношението на говорещия към съдържанието на изречението: известно е, че…, хубаво е да…, уместно би било да припомним…
Обстоятелствени наречия
[редактиране | редактиране на кода]Обстоятелствените биват:
- Наречия за място – конкретизират местоположението на предмета или действието, както и посоката на движение: наляво, вляво, надясно, вдясно, отгоре, нагоре
- Наречия за време – уточняват времето според гледната точка на говорещия или календара: вчера, зиме, лете, рано, току-що
- Наречия за логическо уточняване и модалност – внасят допълнителен смисъл или уточняват смисъла на изречението: може би, следователно, навярно
Синтактични характеристики на наречието
[редактиране | редактиране на кода]От гледна точка на синтаксиса, наречията в изречението могат да изпълняват функциите на обстоятелствено пояснение и несъгласувано определение. Могат да функционират и като отделни изречения – Бързо![4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иван Куцаров, Теоретична граматика на българския език. Морфология (2007), стр. 68.
- ↑ Стоян Стоянов (отг. ред.), Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2 (1983), стр. 388.
- ↑ Стоян Стоянов (отг. ред.), Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2 (1983), стр. 394.
- ↑ Руселина Ницолова, Българска граматика. Морфология (2008), стр. 445.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
|
