Направо към съдържанието

Каталонски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Каталонски
català
/kətəˈla/
СтранаИспания, Франция,
Андора и др.
РегионЗападна Европа
Говорещи10 000 000
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Италийски
..-Романски
...-Западноромански
....-Галоромански
.....-Окситаноромански
......→Каталански
Официално положение
Официален в Андора
Каталония
РегулаторInstitut d'Estudis Catalans
Кодове
ISO 639-1ca
ISO 639-2cat
ISO 639-3cat

Разпространение на каталонския език в Европа
Каталонски в Общомедия

Каталонският език (самоназвание: català, произнесено [kətəˈɫa] или [kataˈla]) е романски език, говорен от около 11 милиона души[1] (за 6.5 млн. – роден, за 5 млн. – втори или трети език) в Испания, Франция, Андора, Италия и други.

Има сходство с френския, италианския и испанския език. Роден език е на около 6 500 000 души[2]. Официално включва в себе си три ясно обособени диалекта[3]: каталански (català), валенсиански (valencià)[4] и балеарски (balear)[5], които се говорят съответно в провинциите Каталония (включително в областта Русийон, намираща се в Южна Франция и граничеща с испанската провинция Каталония), Валенсия[6] и Балеарските острови[7], а също така и в град Алгеро на остров Сардиния, Италия[8].

Както останалите романски езици, каталунският език се изписва с латиница, като освен стандартните двадесет и шест букви използва и някои специални символи. Стандартизирането му е сред темите, обсъждани по време на първия Международен конгрес по каталунски език, проведен през октомври 1906 г. в Барселона. По-късно, през 1913 г., филологическата секция на Institut d'Estudis Catalans (Институт за изследване на каталунския език) публикува Normes ortogràfiques (Правописни правила) под ръководството на Антони Мария Алковер и Помпеу Фабра.

Каталунска и валенсианска азбука
Главни букви A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
Малки букви a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z

В употреба още са и комбинациите на буква с ударение: À à, É é, È è, Í í, Ï ï, Ó ó, Ò ò, Ú ú и Ü ü, както и Ç ç (което не се брои като отделна буква). K k and W w се използват само в заемки. Освен в заемки, буквите Q q and Y y се срещат само в диграфите qu, and ny. Y се е използвала до установяването на официалния правопис през 1913 г., когато е заменено с I, с изключение на диграфа ny и заемките от чужди езици.[9] В някои каталунски фамилни имена буквата y е запазена, заедно с диграфа ch (използван само в крайна позиция и произнасян като /k/), напр. Pinyol (бълг. произношение: Пиньол), Salarich (бълг. произношение: Саларик).

В следната таблица са представени буквите и техните наименования на стандартен каталунски (IEC) и стандартен валенсиански (AVL):

Буква Каталунски Валенсиански
Наименование Произношение Наименование Произношение
Aa a /ˈa/ a /ˈa/
Bb be, be alta /ˈbe/, /ˈbe ˈaltə/ be, be alta /ˈbe/, /ˈbe ˈalta/
Cc ce /ˈse/ ce /ˈse/
Dd de /ˈde/ de /ˈde/
Ee e /ˈɛ/ e /ˈe/
Ff efa /ˈefə/ efe, ef /ˈefe/, /ˈef/
Gg ge /ˈʒe/ ge /ˈdʒe/
Hh hac /ˈak/ hac /ˈak/
Ii i, i llatina /ˈi/, /ˈi ʎəˈtinə/ i, i llatina /ˈi/, /ˈi ʎaˈtina/
Jj jota /ˈʒɔtə/ jota /ˈdʒota/
Kk ca /ˈka/ ca /ˈka/
Ll ela /ˈelə/ ele, el /ˈele/, /ˈel/
Mm ema /ˈemə/ eme, em /ˈeme/, /ˈem/
Nn ena /ˈenə/ ene, en /ˈene/, /ˈen/
Oo o /ˈɔ/ o /ˈo/
Pp pe /ˈpe/ pe /ˈpe/
Qq cu /ˈku/ cu /ˈku/
Rr erra /ˈerə/ erre, er /ˈere/, /ˈeɾ/
Ss essa /ˈesə/ esse, es /ˈese/, /ˈes/
Tt te /ˈte/ te /ˈte/
Uu u /ˈu/ u /ˈu/
Vv ve, ve baixa /ˈve/, /ˈbe ˈbaʃə/ ve, ve baixa /ˈve/, /ˈbe ˈbajʃa/
Ww ve doble /ˈve ˈdobːlə/, /ˈbe ˈdobːlə/ ve doble /ˈve ˈdoble/, /ˈbe ˈdoble/
Xx ics, xeix /ˈiks/, /ˈʃeʃ/ ics, xeix /ˈiks/, /ˈʃejʃ/
Yy i grega /ˈi ˈɡɾeɡə/ i grega /ˈi ˈɡɾeɡa/
Zz zeta /ˈzɛtə/ zeta /ˈzeta/

Наименованията be alta (високо "бе") и ve baixa (ниско "ве") са използвани от говорещи езика хора, които не различават фонемите /b/ and /v/. Тези, които ги различават, употребяват простите наименования be and ve.[10]