Каталонски език
| Каталонски català | |
| /kətəˈla/ | |
| Страна | Испания, Франция, Андора и др. |
|---|---|
| Регион | Западна Европа |
| Говорещи | 10 000 000 |
| Писменост | латиница |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски ИталийскиРоманскиЗападнороманскиГалороманскиОкситаноромански Каталански | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Андора Каталония |
| Регулатор | Institut d'Estudis Catalans |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | ca |
| ISO 639-2 | cat |
| ISO 639-3 | cat |
 Разпространение на каталонския език в Европа | |
| Каталонски в Общомедия | |
Каталонският език (самоназвание: català, произнесено [kətəˈɫa] или [kataˈla]) е романски език, говорен от около 11 милиона души[1] (за 6.5 млн. – роден, за 5 млн. – втори или трети език) в Испания, Франция, Андора, Италия и други.
Има сходство с френския, италианския и испанския език. Роден език е на около 6 500 000 души[2]. Официално включва в себе си три ясно обособени диалекта[3]: каталански (català), валенсиански (valencià)[4] и балеарски (balear)[5], които се говорят съответно в провинциите Каталония (включително в областта Русийон, намираща се в Южна Франция и граничеща с испанската провинция Каталония), Валенсия[6] и Балеарските острови[7], а също така и в град Алгеро на остров Сардиния, Италия[8].
Писменост
[редактиране | редактиране на кода]Както останалите романски езици, каталунският език се изписва с латиница, като освен стандартните двадесет и шест букви използва и някои специални символи. Стандартизирането му е сред темите, обсъждани по време на първия Международен конгрес по каталунски език, проведен през октомври 1906 г. в Барселона. По-късно, през 1913 г., филологическата секция на Institut d'Estudis Catalans (Институт за изследване на каталунския език) публикува Normes ortogràfiques (Правописни правила) под ръководството на Антони Мария Алковер и Помпеу Фабра.
| Главни букви | A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Малки букви | a | b | c | d | e | f | g | h | i | j | k | l | m | n | o | p | q | r | s | t | u | v | w | x | y | z |
В употреба още са и комбинациите на буква с ударение: À à, É é, È è, Í í, Ï ï, Ó ó, Ò ò, Ú ú и Ü ü, както и Ç ç (което не се брои като отделна буква). K k and W w се използват само в заемки. Освен в заемки, буквите Q q and Y y се срещат само в диграфите qu, qü and ny. Y се е използвала до установяването на официалния правопис през 1913 г., когато е заменено с I, с изключение на диграфа ny и заемките от чужди езици.[9] В някои каталунски фамилни имена буквата y е запазена, заедно с диграфа ch (използван само в крайна позиция и произнасян като /k/), напр. Pinyol (бълг. произношение: Пиньол), Salarich (бълг. произношение: Саларик).
В следната таблица са представени буквите и техните наименования на стандартен каталунски (IEC) и стандартен валенсиански (AVL):
| Буква | Каталунски | Валенсиански | ||
|---|---|---|---|---|
| Наименование | Произношение | Наименование | Произношение | |
| Aa | a | /ˈa/ | a | /ˈa/ |
| Bb | be, be alta | /ˈbe/, /ˈbe ˈaltə/ | be, be alta | /ˈbe/, /ˈbe ˈalta/ |
| Cc | ce | /ˈse/ | ce | /ˈse/ |
| Dd | de | /ˈde/ | de | /ˈde/ |
| Ee | e | /ˈɛ/ | e | /ˈe/ |
| Ff | efa | /ˈefə/ | efe, ef | /ˈefe/, /ˈef/ |
| Gg | ge | /ˈʒe/ | ge | /ˈdʒe/ |
| Hh | hac | /ˈak/ | hac | /ˈak/ |
| Ii | i, i llatina | /ˈi/, /ˈi ʎəˈtinə/ | i, i llatina | /ˈi/, /ˈi ʎaˈtina/ |
| Jj | jota | /ˈʒɔtə/ | jota | /ˈdʒota/ |
| Kk | ca | /ˈka/ | ca | /ˈka/ |
| Ll | ela | /ˈelə/ | ele, el | /ˈele/, /ˈel/ |
| Mm | ema | /ˈemə/ | eme, em | /ˈeme/, /ˈem/ |
| Nn | ena | /ˈenə/ | ene, en | /ˈene/, /ˈen/ |
| Oo | o | /ˈɔ/ | o | /ˈo/ |
| Pp | pe | /ˈpe/ | pe | /ˈpe/ |
| cu | /ˈku/ | cu | /ˈku/ | |
| Rr | erra | /ˈerə/ | erre, er | /ˈere/, /ˈeɾ/ |
| Ss | essa | /ˈesə/ | esse, es | /ˈese/, /ˈes/ |
| Tt | te | /ˈte/ | te | /ˈte/ |
| Uu | u | /ˈu/ | u | /ˈu/ |
| Vv | ve, ve baixa | /ˈve/, /ˈbe ˈbaʃə/ | ve, ve baixa | /ˈve/, /ˈbe ˈbajʃa/ |
| Ww | ve doble | /ˈve ˈdobːlə/, /ˈbe ˈdobːlə/ | ve doble | /ˈve ˈdoble/, /ˈbe ˈdoble/ |
| Xx | ics, xeix | /ˈiks/, /ˈʃeʃ/ | ics, xeix | /ˈiks/, /ˈʃejʃ/ |
| Yy | i grega | /ˈi ˈɡɾeɡə/ | i grega | /ˈi ˈɡɾeɡa/ |
| Zz | zeta | /ˈzɛtə/ | zeta | /ˈzeta/ |
Наименованията be alta (високо "бе") и ve baixa (ниско "ве") са използвани от говорещи езика хора, които не различават фонемите /b/ and /v/. Тези, които ги различават, употребяват простите наименования be and ve.[10]
References
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.ethnologue.com
- ↑ www.ethnologue.com
- ↑ www.ethnologue.com
- ↑ www.avl.gva.es, архив на оригинала от 3 октомври 2010, https://web.archive.org/web/20101003021343/http://www.avl.gva.es/img/EdicionsPublicacions/AcordsGenerals/NOMENTITAT.pdf, посетен на 24 май 2008
- ↑ www.ethnologue.com
- ↑ www.avl.gva.es, архив на оригинала от 3 октомври 2010, https://web.archive.org/web/20101003021343/http://www.avl.gva.es/img/EdicionsPublicacions/AcordsGenerals/NOMENTITAT.pdf, посетен на 24 май 2008
- ↑ www.ethnologue.com
- ↑ www.ethnologue.com
- ↑ Altarriba, Núria. Cent anys de les Normes Ortogràfiques de l'Institut d'Estudis Catalans // Biblioteca de Catalunya, 2013-01-24.
- ↑ Estàndard oral valencià. L'alfabet, AVL, p. 36.
Bibliography
[редактиране | редактиране на кода]- Gramàtica normativa valenciana. Acadèmia Valenciana de la Llengua (AVL).
- Guia d'usos lingüístics. Institut Interuniversitari de Filologia Valenciana, 2002.
- Ortografia catalana. Institut d'Estudis Catalans (IEC).
- Diccionari normatiu valencià. Acadèmia Valenciana de la Llengua (AVL).
- Diccionari català-valencià-balear. Editorial Moll.
- Ús d'estrangerismes. Llibre d'estil. // Universitat Pompeu Fabra (UPF).
- ésAdir // Corporació Catalana de Mitjans Audiovisuals. Generalitat de Catalunya.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Каталанският език на Ethnologue
- Уикипедия на каталански
- Catalan 101 Learn Catalan online
|
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||