Членуване
Членуването в езика има за цел да изрази граматическата категория определеност/неопределеност.
В различните езици има различни видове членове (определителни и неопределителни), а в някои езици членуването отсъства. Въпреки че в езици като китайския, индонезийския, японския, руския и хинди теоретично няма членуване, на практика някои думи могат да се използват като определителен или неопределителен член, когато това е необходимо.
На български за категория определеност се употребява определителен член[1] (на английски това е the, който се нарича definite article, букв. „определен член“). Наименованието за член при неопределеност е неопределителен член, какъвто има в английски: a и an (които са indefinite forms of the grammatical article, букв. „неопределени форми на граматичния член“). В българския език има спор дали формите един/една/едно/едни са форми на неопределеност.[2]
Славянски езици
[редактиране | редактиране на кода]Български език
[редактиране | редактиране на кода]В българския език определителният член е задпоставен, т.е. поставя се като окончание на съществителното име. Морфологично пълният и непълният член в българския език съвпадат за всички родове, освен за мъжки род единствено число:
|
|
Северномакедонска писмена норма и родопски диалекти
[редактиране | редактиране на кода]В македонската литературна норма, както и в част от родопските диалекти, формите на определителния член се различават в зависимост от отдалечеността на предмета от говорещия, като във връзка с това съществува троен член:
- определителен член за близки предмети;
- определителен член за отдалечени предмети;
- универсален определителен член.
Формите на определителния член, разбира се, се различават и според рода и числото на съществителните имена:
Мъжки род ед.ч. |
Мъжки род мн.ч. |
Женски род ед.ч. |
Женски род мн.ч. |
Среден род ед.ч. |
Среден род мн.ч. | |
---|---|---|---|---|---|---|
Универсален член | – от | – те | – та | – те | – то | – та |
За близки предмети | – ов / – ос | – ве / – се | – ва / – са | – ве / – се | – во / – со | – ва / – се |
За отдалечени предмети | – он | – не | – на | – не | – но | – на |
Романски езици
[редактиране | редактиране на кода]В езиците, които произлизат от латинския, определителните и неопределителните членове се поставят пред съществителното име, за което се отнасят, за разлика от членовете в българския език, които се изписват като окончания на думата.
Определителният и неопределителният член в романските езици имат различни форми за различните род и число на съществителните имена, които дефинират. Въпреки това, в латинския език, от когото произлизат романските езици, няма нито определителен, нито неопределителен член.
Испански език
[редактиране | редактиране на кода]В испанския език определителният[3] и неопределителният[4] член имат следните форми:
|
|
Употребата на неопределителния член в множествено число в испанския език е сравнително рядка.
Италиански език
[редактиране | редактиране на кода]В италианския език определителният[5] и неопределителният[6] член имат следните форми:
|
|
При мъжки род само съществителните имена, които започват със s+съгласна и z+съгласна, се използват с определителен член lo (ед.ч.) и gli (мн.ч.) и с неопределителен член uno (ед.ч.) и degli (мн.ч.).
Пред съществителни имена от мъжки и женски род в единствено число, които започват с гласна, се използват съкратени форми на определителния и неопределителния член – l' (за м.р. и ж.р.), un (само за м.р.) и un' (само за ж.р.). Това явление в езикознанието се нарича елизия на гласен звук.
Португалски език
[редактиране | редактиране на кода]В португалския език определителният и неопределителният член имат следните форми:
|
|
Както в останалите езици, така и в португалския език съгласуването на члена по род и число със съществителното име е задължително.[7]
Френски език
[редактиране | редактиране на кода]Във френския език определителният[8] и неопределителният член имат следните форми:
|
|
Подобно на италианския език, във френския също се среща елизия на определителния член, който се изписва като l' пред думи в единствено число, които започват с гласна или с нямо h.
Немски език
[редактиране | редактиране на кода]В немския език определителният член винаги се поставя преди съществителното, към което се отнася, или пред определенията предхождащи съществителното. Членът се скланя като се съгласува по род и падеж в единствено число и само по падеж в множествено число със съществителното, към което се отнася.[9]
|
|
Английски език
[редактиране | редактиране на кода]В английския език, подобно на останалите западноевропейски езици, членът се поставя преди съществителното име, за разлика от българския език.
Тъй като в английския отсъства граматическата категория род, определителният член има еднаква форма за всички съществителни имена, без значение от тяхното число – the. Определителният член се произнася като [ði] пред думи, които започват с гласен звук, и като [ðə] пред всички останали думи.
Неопределителният член в английския език има 2 форми – a (пред съгласни) и an (пред гласни).
Използва се също частичен член, определящ частично количество – some и any. Първата форма (some) се използва в съобщителни (разказни) изречения, а втората (any) – във въпросителни и отрицателни изречения. И 2-те форми са еднакви за всички съществителни имена, независимо от тяхното число.
Освен това има и отрицателен член, съобщаващ за отсъствие на количество – no.
Датски език
[редактиране | редактиране на кода]В датския език, също както и в норвежкия и шведския (и подобно на българския), определителният член е постпозитивен, т.е. поставя се като окончание в края на съществителното име, вместо като самостоятелна дума пред него, какъвто е случаят в повечето германски езици, в т.ч. английския и немския език. В зависимост от рода и числото на съществителното име, определителният член в датския език може да приема три основни форми: -(e)n, -(e)t и -(e)ne. Налице е също така и неопределителен член, който се използва само в единствено число и само със съществителни имена, които могат да бъдат преброени. Неопределителният член има само две форми – en за т.нар. общ род (fælleskøn) и et за среден род (intetkøn). [10]
Хараткерно за определителния член в датския език е това, че когато пред съществителното име се постави прилагателно или числително, определителният член преминава от постпозитивен в самостоятелна дума (den, det или de), както е показано в таблиците по-долу:
Определителен и неопределителен член – общ род (fælleskøn) | |||
---|---|---|---|
единствено число,
неопределено |
единствено число,
определено |
множествено число,
неопределено |
множествено число,
определено |
en pakke
(пакет) |
pakken(пакета, пакетът) | pakker
(пакети) |
pakkerne(пакетите) |
en kirke
(църква) |
kirken(църквата) | kirker
(църкви) |
kirkerne(църквите) |
en by
(град) |
byen(града, градът) | byer
(градове) |
byerne(градовете) |
en gammel by
(стар град) |
den gamle by
(старият град) |
gamle byer
(стари градове) |
de gamle byer
(старите градове) |
Определителен и неопределителен член – среден род (intetkøn) | |||
---|---|---|---|
единствено число,
неопределено |
единствено число,
определено |
множествено число,
неопределено |
множествено число,
определено |
et bord
(маса) |
bordet(масата) | borde
(маси) |
bordene(масите) |
et barn
(дете) |
barnet(детето) | børn
(деца) |
børnene(децата) |
et hus
(къща) |
huset(къщата) | huse
(къщи) |
husene(къщите) |
et stort hus
(голяма къща) |
det store hus
(голямата къща) |
store huse
(големи къщи) |
de store huse
(големите къщи) |
Определителният член в датския език не се променя в зависимост от падежа, за разлика от немския. Не се използва определителен член в комбинация с личните местоимения, подобно на останалите германски езици.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.cmi-md.org[неработеща препратка]
- ↑ Десислава Тодорова, Елиза Василева, Един (една, едно, едни) като показател за референтна неопределеност Архив на оригинала от 2011-07-21 в Wayback Machine.
- ↑ spanish.about.com // Архивиран от оригинала на 2011-09-09. Посетен на 2011-09-01.
- ↑ spanish.about.com // Архивиран от оригинала на 2011-08-12. Посетен на 2011-09-01.
- ↑ italian.about.com // Архивиран от оригинала на 2011-08-30. Посетен на 2011-09-01.
- ↑ italian.about.com // Архивиран от оригинала на 2011-08-24. Посетен на 2011-09-01.
- ↑ flip.pt
- ↑ french.about.com // Архивиран от оригинала на 2011-09-05. Посетен на 2011-09-01.
- ↑ Атанасова, Вера и др. Кратна немска граматика. София, Наука и изкуство, 1990. с. 95.
- ↑ „Dansk mini-grammatik for udlændinge“, Povl Terkelsen, 2001