Направо към съдържанието

Членуване

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Членуването в езика има за цел да изрази граматическата категория определеност/неопределеност.

В различните езици има различни видове членове (определителни и неопределителни), а в някои езици членуването отсъства. Въпреки че в езици като китайския, индонезийския, японския, руския и хинди теоретично няма членуване, на практика някои думи могат да се използват като определителен или неопределителен член, когато това е необходимо.

Членуването в някои езици
  Има определителни и неопределителни членове
  Има само определителен член
  Има неопределителен член, а определителният член е задпоставен
  Само задпоставен определителен член
  Няма членуване

На български за категория определеност се употребява определителен член[1] (на английски това е the, който се нарича definite article, букв. „определен член“). Наименованието за член при неопределеност е неопределителен член, какъвто има в английски: a и an (които са indefinite forms of the grammatical article, букв. „неопределени форми на граматичния член“). В българския език има спор дали формите един/една/едно/едни са форми на неопределеност.[2]

В българския език определителният член е задпоставен, т.е. поставя се като окончание на съществителното име. Морфологично пълният и непълният член в българския език съвпадат за всички родове, освен за мъжки род единствено число:

Непълен член в български
род ед.ч. мн.ч.
м.р. -а/-я -(и)те
ж.р. -(а/я)та -(и)те
ср.р. -то -та
Пълен член в български
род ед.ч. мн.ч.
м.р. -ът/-ят -(и)те
ж.р. -(а/я)та -(и)те
ср.р. -то -та

Северномакедонска писмена норма и родопски диалекти

[редактиране | редактиране на кода]

В македонската литературна норма, както и в част от родопските диалекти, формите на определителния член се различават в зависимост от отдалечеността на предмета от говорещия, като във връзка с това съществува троен член:

  • определителен член за близки предмети;
  • определителен член за отдалечени предмети;
  • универсален определителен член.

Формите на определителния член, разбира се, се различават и според рода и числото на съществителните имена:

Мъжки род
ед.ч.
Мъжки род
мн.ч.
Женски род
ед.ч.
Женски род
мн.ч.
Среден род
ед.ч.
Среден род
мн.ч.
Универсален член – от – те – та – те – то – та
За близки предмети – ов / – ос – ве / – се – ва / – са – ве / – се – во / – со – ва / – се
За отдалечени предмети – он – не – на – не – но – на

В езиците, които произлизат от латинския, определителните и неопределителните членове се поставят пред съществителното име, за което се отнасят, за разлика от членовете в българския език, които се изписват като окончания на думата.

Определителният и неопределителният член в романските езици имат различни форми за различните род и число на съществителните имена, които дефинират. Въпреки това, в латинския език, от когото произлизат романските езици, няма нито определителен, нито неопределителен член.

В испанския език определителният[3] и неопределителният[4] член имат следните форми:

Определителен член Единствено число Множествено число
Мъжки род el los
Женски род la las
Неопределителен член Единствено число Множествено число
Мъжки род un unos
Женски род una unas

Употребата на неопределителния член в множествено число в испанския език е сравнително рядка.

В италианския език определителният[5] и неопределителният[6] член имат следните форми:

Определителен член Единствено число Множествено число
Мъжки род il/lo i/gli
Женски род la le
Неопределителен член Единствено число Множествено число
Мъжки род un/uno dei/degli
Женски род una delle

При мъжки род само съществителните имена, които започват със s+съгласна и z+съгласна, се използват с определителен член lo (ед.ч.) и gli (мн.ч.) и с неопределителен член uno (ед.ч.) и degli (мн.ч.).

Пред съществителни имена от мъжки и женски род в единствено число, които започват с гласна, се използват съкратени форми на определителния и неопределителния член – l' (за м.р. и ж.р.), un (само за м.р.) и un' (само за ж.р.). Това явление в езикознанието се нарича елизия на гласен звук.

В португалския език определителният и неопределителният член имат следните форми:

Определителен член Единствено число Множествено число
Мъжки род o os
Женски род a as
Неопределителен член Единствено число Множествено число
Мъжки род um uns
Женски род uma umas

Както в останалите езици, така и в португалския език съгласуването на члена по род и число със съществителното име е задължително.[7]

Във френския език определителният[8] и неопределителният член имат следните форми:

Определителен член Единствено число Множествено число
Мъжки род le les
Женски род la les
Неопределителен член Единствено число Множествено число
Мъжки род un des
Женски род une des

Подобно на италианския език, във френския също се среща елизия на определителния член, който се изписва като l' пред думи в единствено число, които започват с гласна или с нямо h.

В немския език определителният член винаги се поставя преди съществителното, към което се отнася, или пред определенията предхождащи съществителното. Членът се скланя като се съгласува по род и падеж в единствено число и само по падеж в множествено число със съществителното, към което се отнася.[9]

Определителен член
Падеж Мъжки род Женски род Среден род Множествено число
Именителен der die das die
Родителен des der des der
Дателен dem der dem den
Винителен den die das die
Неопределителен член
Падеж Мъжки род Женски род Среден род Множествено число
Именителен ein eine ein
Родителен eines einer eines
Дателен einem einer einem
Винителен einen eine ein

В английския език, подобно на останалите западноевропейски езици, членът се поставя преди съществителното име, за разлика от българския език.

Тъй като в английския отсъства граматическата категория род, определителният член има еднаква форма за всички съществителни имена, без значение от тяхното число – the. Определителният член се произнася като [ði] пред думи, които започват с гласен звук, и като [ðə] пред всички останали думи.

Неопределителният член в английския език има 2 форми – a (пред съгласни) и an (пред гласни).

Използва се също частичен член, определящ частично количество – some и any. Първата форма (some) се използва в съобщителни (разказни) изречения, а втората (any) – във въпросителни и отрицателни изречения. И 2-те форми са еднакви за всички съществителни имена, независимо от тяхното число.

Освен това има и отрицателен член, съобщаващ за отсъствие на количество – no.

В датския език, също както и в норвежкия и шведския (и подобно на българския), определителният член е постпозитивен, т.е. поставя се като окончание в края на съществителното име, вместо като самостоятелна дума пред него, какъвто е случаят в повечето германски езици, в т.ч. английския и немския език. В зависимост от рода и числото на съществителното име, определителният член в датския език може да приема три основни форми: -(e)n, -(e)t и -(e)ne. Налице е също така и неопределителен член, който се използва само в единствено число и само със съществителни имена, които могат да бъдат преброени. Неопределителният член има само две форми – en за т.нар. общ род (fælleskøn) и et за среден род (intetkøn). [10]

Хараткерно за определителния член в датския език е това, че когато пред съществителното име се постави прилагателно или числително, определителният член преминава от постпозитивен в самостоятелна дума (den, det или de), както е показано в таблиците по-долу:

Определителен и неопределителен член – общ род (fælleskøn)
единствено число,

неопределено

единствено число,

определено

множествено число,

неопределено

множествено число,

определено

en pakke

(пакет)

pakken(пакета, пакетът) pakker

(пакети)

pakkerne(пакетите)
en kirke

(църква)

kirken(църквата) kirker

(църкви)

kirkerne(църквите)
en by

(град)

byen(града, градът) byer

(градове)

byerne(градовете)
en gammel by

(стар град)

den gamle by

(старият град)

gamle byer

(стари градове)

de gamle byer

(старите градове)

Определителен и неопределителен член – среден род (intetkøn)
единствено число,

неопределено

единствено число,

определено

множествено число,

неопределено

множествено число,

определено

et bord

(маса)

bordet(масата) borde

(маси)

bordene(масите)
et barn

(дете)

barnet(детето) børn

(деца)

børnene(децата)
et hus

(къща)

huset(къщата) huse

(къщи)

husene(къщите)
et stort hus

(голяма къща)

det store hus

(голямата къща)

store huse

(големи къщи)

de store huse

(големите къщи)

Определителният член в датския език не се променя в зависимост от падежа, за разлика от немския. Не се използва определителен член в комбинация с личните местоимения, подобно на останалите германски езици.

  1. www.cmi-md.org[неработеща препратка]
  2. Десислава Тодорова, Елиза Василева, Един (една, едно, едни) като показател за референтна неопределеност Архив на оригинала от 2011-07-21 в Wayback Machine.
  3. spanish.about.com // Архивиран от оригинала на 2011-09-09. Посетен на 2011-09-01.
  4. spanish.about.com // Архивиран от оригинала на 2011-08-12. Посетен на 2011-09-01.
  5. italian.about.com // Архивиран от оригинала на 2011-08-30. Посетен на 2011-09-01.
  6. italian.about.com // Архивиран от оригинала на 2011-08-24. Посетен на 2011-09-01.
  7. flip.pt
  8. french.about.com // Архивиран от оригинала на 2011-09-05. Посетен на 2011-09-01.
  9. Атанасова, Вера и др. Кратна немска граматика. София, Наука и изкуство, 1990. с. 95.
  10. „Dansk mini-grammatik for udlændinge“, Povl Terkelsen, 2001