Владимир Георгиев (езиковед)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Георгиев.

---

Владимир Георгиев
български езиковед
Роден	3 февруари 1908 г. (стар стил) село Габаре, Белослатинско, Княжество България
Починал	14 юли 1986 г. София, Народна република България
Учил във	Виенски университет Софийски университет
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Софийски университет Институт за български език при БАН
Подпис

Владимир Иванов Георгиев е български учен, езиковед, съставител на речници и енциклопедии, ректор на Софийския университет в периода 1951 – 1956 г.

Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за комунистическата реформа на българския правопис.

Главен редактор е на списанията „Български език“ и „Балканско езикознание“, както и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Участва в съставянето на 3 тома от „Български етимологичен речник“ през 1971 – 1986 г.

Биография

Образование

Роден е в с. Габаре на 3 февруари 1908 г. Завършва специалност „Класическа филология“ в Софийския университет (1930). През 1933 – 1934 година е на специализация по индоевропейско, славянско и общо езикознание във Виенския университет, където защитава докторат. През 1939 – 1940 година е на специализации в университетите в Берлин и Флоренция, а през 1946 – 1947 година е на специализация в Париж.

Професионално развитие

Асистент (1931 – 1941), доцент (1936 – 1945).

След Деветосептемврийския преврат (1944) обвинява свои колеги във фашистка дейност. Заедно с Христо Негенцов и Наум Чилев през октомври 1944 година подписва „Предложение за уволнение на преподаватели, обвинени във фашистка дейност“, в което са имената на професорите Богдан Филов, Борис Йоцов, Михаил Арнаудов, Иван Дуйчев, Веселин Бешевлиев, Димитър Яранов, Константин Гълъбов и Жана Николова.

През 1945 година става професор в Софийския университет.

През 1947 – 1948 година е декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет, през 1948 – 1951 година е заместник-ректор, през 1951 – 1956 година е ректор.

Между 1948 и 1974 година е ръководител на Катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на СУ.

През 1951 – 1957 година е директор на Института за български език при БАН. През 1952 година е избран за академик. През 1956 – 1963 година е секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН. През 1959 – 1972 година е заместник-председател на БАН. От 1972 година е директор на Единния център по език и литература.

Между 1962 и 1969 година е главен редактор на „Кратка българска енциклопедия“. През 1974 година става главен редактор на Енциклопедия „България А-Я“, а през 1978 година – главен редактор на Енциклопедия „България“, том 1.

Членства и председателства

• Международен комитет на славистите (председател 1958 – 1963; заместник-председател от 1963)
• Български национален комитет на славистите (председател от 1955),
• Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (председател от 1965 – 1967; почетен председател от 1967).
• Национален комитет за защита на мира (заместник-председател от 1973).
• Международен комитет по микенология (Член на Бюрото на Управителния съвет).
• Почетен доктор на Хумболтовия университет в Берлин (1960) и на Карловия университет в Прага (1968).
• Член-кореспондент на Френската АН (1967), Финландската АН (1966), Саксонската АН в Лайпциг (1968), Белгийската АН (1971), Атинската АН (1977).

Трудове

• 1932 – „Индоевропейските гутурали“ (монография)
• 1941 – 1945 – „Предгръцко езикознание“ (монография, в 2 тома)
• 1957 – „Тракийският език“ (монография), Издание на БАН, София
• 1958 – „Въпроси на българската етимология“ (монография)
• 1958 – „Увод в езикознанието“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
• 1958 – „Изследвания по сравнително-историческо езикознание“ (монография на руски)
• 1959 – „Езикознание“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
• 1960 – „Българска етимология и ономастика“ (монография)
• 1964 – „Вокалната система в развоя на славянските езици“ (монография)
• 1966 – „Увод в историята на индоевропейските езици“ (монография на италиански)
• 1969 – „Основни проблеми на славянската диахронна морфология“ (монография)
• 1977 – „Траките и техният език“ (монография)

Източници

• За Владимир Георгиев в Bibliotheca Slavica на Софийския университет Архив на оригинала от 2008-02-13 в Wayback Machine.
• Стефан Брезински, „Кой погреба „чорбаджийското Ъ“ и „Е-двойното“, в. „Дума“, 8 декември 2007
• Научна литература, свързана с Владимир Георгиев (езиковед), в Google Наука