Крушевска българска община
| Крушевска българска община | |
 Печати на българската църква, училище и църковна община | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | 1868 г., Османска империя |
| Закрита | 1913 г., Сърбия |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Крушево |
| Езици | български |
Крушевската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в град Крушево. Нейно задължение е поддръжката на българските училища, читалище и църкви, както и заплатите на учителите в града.
История
[редактиране | редактиране на кода]
През 60-те години на XIX век в града започва борбата на българите за самостоятелна църква и образование на български.[1][2] През 1863 година управителят на гръцките училища Иван Шумков открива първото българско училище, в което учител е Никола Ролев. Същата година в градската църква на българите е позволено да се водят литургии на църковнославянски. През 1868 година се открива българската църква „Успение на Пресвета Богородица“ и същевременно е създадена Крушевската българска община. Училището е официално признато от турските власти и през учебната 1868/1869 година в него двама учители преподават на 50 ученици.[3] През 1869 година става формално разделение на патриаршисти и българи екзархисти, а през 1872 година Крушевско минава под ведомството на екзархийския митрополит в Охрид заедно с архимандрит Софроний, който 40 години служи в града. Но църквите остават в ръцете на власите гъркомани и българите са принудени да построят параклис.[4] Начело на общината в 1884 година е поп Кръстю. Впоследствие се открива и българско девическо училище[5], което функционира наред с гръцките училища.[6]
През 1893/1894 година българското училище има един клас, с петима учители и 153 ученици. През 1902/1903 година в Крушево има трикласно смесено училище и две основни училища, общо с девет учители и 484 ученици. В селата Горно Дивяци и Пуста река има по основно училище, с по един учител и общо 40 ученици. Към 1911/1912 година в областта към вече съществуващите училища са отворени такива в Долно Дивяци, Арильово, Селце, Острилци и Зашле. В града общо са записани 156 ученици, а в селата 147 ученици. Директор на училищата е Яким Деребанов от Струга. Екзархията изплаща 37720 гроша за градските училища и 4250 гроша за заплати.[3]
След Младотурската революция в 1909 година българските жителите на Крушево изпращат телеграма до Отоманския парламент, с която искат отварянето на черквата „Свети Петър и Света Троица“:
| „ | Черквата „Свети Петър и Света Троица“, построена… с помощта на подведомственото на Екзархията население на гр. Крушово и околията и за построяването, на която е добито нужното позволително пак от българите и на името на българския епископ… от 15 години насам стои затворена и е на срутване… Ето защо умоляваме най-горещо от името на всичкото българско население за отварянето на черквата и предаването ѝ в наши ръце като законни собственици. Митрополийски наместник в Крушово: свещ. Лев, членове: свещ. Богдан Никола Йосифов, Гл. Димитров, Ставре Секулов, Мито Кръстов.[7] | “ |
Общината е закрита между 1912 и 1913 година от новите сръбски власти.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония, София 1917, с. 333
- ↑ Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането. София, Наука и изкуство, 1982. с. 115.
- ↑ а б Илюстрация Илинден, бр.102, стр.10-13
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877–1878. Том първи, книга първа, стр. 611.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878–1913, София 1982, с. 73
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877–1878. Том първи, книга първа, стр. 614.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 527 - 228.
| |||||
