Направо към съдържанието

Демирхисарска българска община

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Демирхисарска българска община
Печат на общината с надпис „Казалиски советъ въ Демирь Хисаръ“ от Мемоара от 20 май 1878 г.
Печат на общината с надпис „Казалиски советъ въ Демирь Хисаръ“ от Мемоара от 20 май 1878 г.
Информация
Типучилищно-църковна организация
ОснованаXIX век, Османска империя
Закрита1913 година, Гърция
Положениенесъществуваща
СедалищеДемир Хисар
Езицибългарски
Демирхисарска българска община в Общомедия

Демирхисарската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Демир Хисар (или Валовища), Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите гръцки власти.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Писмо от Демирхисарската българска община до екзарх Йосиф I Български за броя ученици в околията, подписано от председателя йеромонах Евгений Рилски, 8 февруари 1901 година

От 70-те години на XIX век във Валовища функционира българска община, която работи за разкриването на българско училище. Председател на общината е поп Ангел, а нейни членове са Кочо Харизанов и Попангелов от самия град, а също и Харманов, Гиздавков, Гологанов и поп Кръстьо от околията.[1] На 20 май 1878 година общината във Валовища се присъединява към Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония до Великите сили с искане за влизане в сила на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към България, с подписите на поп Димитър Кърчовски и Иван Гологанов.[2] Българските жители на града участват активно в Кресненско-Разложкото въстание и в революционната дейност на ВМОРО в четата на местния войвода Илия Кърчовалията.

Опит да открие българско училище прави Стоян Божов, но гъркоманите и владиката не му позволяват. Българското училище е открито в 1893 година от учителя Георги Гърнев. Гърнев преподава във Валовища две години заедно с неврокопчанката Мария Попдимитрова. След тях идват Константин Мавродиев и Констанца Хр. Балева от Битоля. В учебната 1897/1898 година учител в българското училище в града е Константин Мавродиев.[3] От 1898 година две години преподава Александър Хаджиев от Голешово.[4]

В началото на 1900/1901 учебна година общината наема хана на Ангел Кърчовалията за своя канцелария и за жилище на българските ученици от околните села. Местната турска власт по настояване на демирхисарските патриаршисти и мелнишкия митрополит на 8 ноември 1903 година изгонва учениците и даже заличава българския надпис над вратата на хана. Вследствие на оплакването на българската църковна община и родителите на децата пред солунския валия, учениците пак се събират в хана.[5] През 1901/1902 година председател на общината е отец Евгений Рилски, а главен учител в българското второкласно училище е Константин Найденов (27-годишен) от Велес, завършил, Солунската гимназия в 1894 година. Учители са и Никола Янишлиев от Дойран за първото полугодие,[6] Констанца (Коца) Хр. Балева от Битоля (или от Охрид), Иван Димитров, Екатерина Шумкова от Солун. С идването на йеромонах Евгений като председател на общината настъпва съживяване на дейността ѝ и е направен ремонт на българската църква с пари от Екзархията[4] и от селяните от околията. В следващата учебна 1901/1902 година Балева напуска и на нейно място идва учителят Атанас Думчев. Сградата на училището е стара с 1 стая на първия и 4 на втория етаж. Тъй като е под наем Екзархията от 3 години се опитва да я купи, но гръцката община прави пречки.[7]

Учители в 1900/1901 година
Номер Име Възраст Месторождение Образование
1. Константин Найденов 27 Велес Солунската българска мъжка гимназия в 1894 година
2. Иван Димитров 25 Русиново IV клас на Цариградската българска духовна семинария в 1899 година
3. Констанца Балева 26 Битоля V клас на Солунската българска девическа гимназия в 1889 година
4. Екатерина Шумкова 20 Солун III клас през 1895 година[4]
Демирхисарското българско училище в 1908 – 1909 година

През 1902 година Евгений Рилски той подписва поздравителен адрес до екзарх Йосиф I за 25 години на престола, в който трите български общини на Мелнишката епархия - Петричката, Демирхисарската и Мелнишката изразяват молба от името на българското население за назначаване на български владика.[8] След Солунските атентати от април 1903 година, българите в Демир Хисар са подложени на голям гръцки терор. Йеромонах Евгений е арестуван и след 52 дена екстерниран. Затворени са повече от 300 свещеници, учители и първенци от демирхисарските села, понеже не признават Патриаршията.[9] По същото време българско училище с пансиона е затворено. През ноември същата година гръцки ученици счупват преградата между гръцкото от българското училище, нахлуват в последното, изпочупват прозорците, чиновете и стълбата, откъртват мазилката от тавана и стените, разграбват много учебни помагала. По искане на гръцкия владика, властта не е позволява да се отвори българско училище в града и през 1904 година.[10]

След Илинденското въстание, в 1904 година 30 къщи от Валовища минават под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 24 българи екзархисти, 864 българи патриаршисти, 245 гърци, 240 власи и 162 цигани.[12]

Учители в 1904/1905 година
Номер Име Възраст Месторождение Заплата (турски лири) Образование
1. Стефан Иванов 33 Битоля 67 педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия в 1890 година
2. Тольо Левов 46 Айватово 60 Робърт колеж в 1883 година
3. Иван Иванов 30 Гуменджа 36 Цариградската българска духовна семинария в 1898 година
4. Петър Лъжев 26 Воден 36 Битолската българска класическа гимназия в 1903 година
5. Мария Богданова 24 Прилеп 36 Солунската българска девическа гимназия в 1900 година
6. Бонча Пекова 20 Плевня 36 Солунската българска девическа гимназия в 1900 година[13]

В 1905 година общината празнува пищно деня на Св. св. Кирил и Методий, като на празника присъстват дори селяни от околните гъркомански села Латарево, Радево, Камаретово.[13] В 1905 година председател на общината е свещеник Е. Шуманов.[14]

До началото на Балканската война от 1912 година местната българска община поддържа във Валовища смесена прогимназия с икономически пансион и едно основно училище в които се обучават до 150 ученици. В града има и малка българска църква. Със собствени и екзархийски средства, общината купува голям парцел южно от града за строеж на къщички за българи-преселници от селата. В двора на старото училище през 1910 година започва строеж на триетажна прогимназиална сграда, която до началото на войната е покрита и почти готова. Сградата е построена главно с пожертвуванията на българите от околните села.[15]

  • Писмо от Демирхисарската българска община до екзарх Йосиф I Български, 8 февруари 1901 година
    Писмо от Демирхисарската българска община до екзарх Йосиф I Български, 8 февруари 1901 година
  • Писмо от Демирхисарската българска община до екзарх Йосиф I Български за трудностите, които има, подписано от главния учител Константи Найденов, 19 февруари 1901 година
    Писмо от Демирхисарската българска община до екзарх Йосиф I Български за трудностите, които има, подписано от главния учител Константи Найденов, 19 февруари 1901 година
  • Писмо на Демирхисарската българска община до екзарх Йосиф I Български, 16 юни 1905 година
    Писмо на Демирхисарската българска община до екзарх Йосиф I Български, 16 юни 1905 година

Председатели

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 62.
  2. ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 659.
  3. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 524.
  4. ↑ а б в Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 152.
  5. ↑ Цариградската патриаршия: поведението на патриаршеските органи, бел. 358.
  6. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 149.
  7. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 153.
  8. ↑ Българско книжовно дружество в София. Йосиф I Екзарх Български (1877 - 1902). Юбилеен сборник. София, Държавна печатница, 1904. с. 133.
  9. ↑ Цариградската патриаршия: поведението на патриаршеските органи, бел. 394.
  10. ↑ Цариградската патриаршия: поведението на патриаршеските органи, бел. 361, 362.
  11. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  13. ↑ а б Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 155.
  14. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 157.
  15. ↑ Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 310-311.
Банска (православна)  • Банска (протестантска)  • Битолска  • Ваташка  • Велешка  • Влахинска  • Воденска  • Гевгелийска  • Горноджумайска  • Гумендженска  • Дебърска  • Демирхисарска  • Дойранска  • Долноджумайска  • Драмска  • Емборска  • Ениджевардарска (православна)  • Ениджевардарска (униатска)  • Кавадарска  • Кичевска  • Костурска  • Кочанска  • Кратовска  • Кривопаланечка  • Крушевска  • Кукушка (православна)  • Кукушка (униатска)  • Кумановска  • Леринска  • Малешевска  • Мелнишка  • Мехомийска  • Неврокопска  • Неготинска  • Охридска  • Петричка  • Пехчевска  • Прилепска  • Радовишка  • Ресенска  • Скопска  • Солунска  • Стружка  • Струмишка  • Съботска  • Сярска  • Тетовска  • Хрупищка  • Щипска
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Демирхисарска_българска_община&oldid=12415885“.