Иван Гологанов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Гологанов.
| Иван Гологанов | |
| български просветен деец и фолклорист | |
| Роден |
1839 г.
|
|---|---|
| Починал | 1895 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | Етнография |
Иван Илиев (Попилиев) Гологанов е изтъкнат български възрожденски деец, фолклорист и участник в църковно-националните борби на българите в Македония.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден в село Търлис, Неврокопско в свещеническо семейство. Брат е на видния български духовник и книжовник Теодосий Скопски и на архимандрит Никола Гологанов. Първоначално се нарича Економов, но по-късно променя фамилното си име. Учи в гръцкото училище в родното си село. През 1853 година продължава образованието си в драмското село Просечен при прочутия учител Георги Зимбилев, а от 1855 година учи в централното гръцко училище в село Алистрат. Учителства в село Търлис (1856 - 1860, 1861 - 1862), където въвежда изучаването на български език. През 1860 година открива новобългарско училище в село Крушево - първото във Демирхисарска каза, където учителства до 1861 и от 1862 до 1865 г. През 1865 - 1867 година е писар и учител в манастира „Свети Йоан Предтеча“, край град Сяр, където игумен е чичо му Теодосий Гологанов. Участва активно в борбите за църковно-национална независимост на българите в Източна Македония, за което е преследван и затварян от османските власти и патриаршисткото духовенство.
През 1865 година чрез брат си Теодосий се запознава със Стефан Веркович и става най-ревностният му сътрудник. Започва да събира и записва народни умотворения, които му предоставя. Предава му и описания на няколко кази. По внушение на Веркович се заселва в село Крушево и с негова материална помощ разкрива бакалница. Наред с търговската си дейност, продължава да събира фолклорни материали и активно да участва в църковното движение.
По време на Руско-турската война от 1877 - 1878 е арестуван и затворен. На 20 май 1878 година Иван Гологанов от името на Демирхисарската българска община подписва Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[3] През годините 1879 – 1890 отново е учител в село Крушево.[4] До 1891 година е в постоянна връзка с Веркович и притежавал от него значителен брой писма, които обаче унищожил.
Въз основа на предоставените от Гологанов фолклорни материали, Стефан Веркович издава два тома от сборника „Веда Словена“, който предизвиква широка дискусия в научните среди относно автентичността на съдържанието си. Участва с преводи в „Неделни и празнични слова и поучения, извлечени из творенията на църковните проповедници. Издадени под редакцията на Христо Г. Данов. 1868.“ и е временен сътрудник на вестник „Македония.“[5]
През 1893 година Атанас Шопов, пише за него:
| „ | Тоя г-н Ив. Гологанов се е ползувал и се ползува с голямо значение и известност в Серско. Серските влиятелни гръцки кръгове, както и началството на Серския манастир „Св. Иван Предтеча“ му правят големи почести, щото има влияние между еднородците си. Г-н Иван Гологанов притежава дълбоки познания в гръцкия език, а в българската книга е самоук.[6] | “ |
Синове на Иван Гологанов са Илия Гологанов, Иван Гологанов и Спиро Гологанов.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Лазар Гологанов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Гологанов (1810 – 1865) | Теодосий Гологанов (1800 – 1888) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Гологанов (1839 – 1895) | Теодосий Гологанов (1846 – 1926) | Никола Гологанов (1850 – 1913) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Гологанов (1865 – 1910) | Иван Гологанов (1870 – 1908) | Спиро Гологанов (1880 – 1917) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Гологанов (1893 – 1916) | Иван Гологанов (1899 – 1969) | Димитър Гологанов (1901 – 1987) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Потомък на Иван Гологанов нищи мистерията „Веда Словена“
- „Прозрения на Иван Гологанов“ - новата книга на инж. Христо Спириев
- „Народни Песни от селата Крушево и Търлис“
- Стефан Веркович, Иван Гологанов и епохалният им труд „Веда Словена
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 215.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.153-156.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 654-659.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, 2014, 72.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 159.
- ↑ Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 138.
