Никола Гологанов

Никола Гологанов
	Никола Гологанов
български просветен и църковен деец
Роден	около 1850 г. Търлис, Османска империя
Починал	1913 г. (63 г.) Араповски манастир, България
Религия	православие

Никола Илиев (Попилиев) Гологанов е български възрожденски просветен и църковен деец в Източна Македония, архимандрит.^[1]^[2]

Биография

Роден е в неврокопското село Търлис в свещеническо семейство и е по-малък брат на възрожденците Иван Гологанов и Теодосий Гологанов. Получава образование на гръцки език. Първоначално учи в град Сяр, а по-късно в Цариград в патриаршеското училище на Фенер. Проявява се като фанатичен гъркоманин. Издава и разпространява в Сяр и Неврокоп сатиричен вестник „Пальовулгарос“ с антибългарско съдържание.

Под влияние на брат си Теодосий Гологанов се записва в Пловдивската българска гимназия, където учи три години. Там осъзнава българските си корени и започва да работи за българщината. Гологанов става учител и преподава в селата Зърнево (1871), Скрижево (1873-1874), Старчища (1875-1878) и българското училище в Цариград (1880^[3] , 1883-1884), където е главен учител. В годините 1873 – 1876 участва активно в дейността на учителско дружество „Просвещение“, което го изпраща за учител в Скрижово и поема заплатата му за една година. През 1884 е преназначен за секретар на Училищното попечителство при Българската Екзархия.^[4]

По-късно Гологанов приема монашески сан под името Николай. Председател е на Сярската българска община (1889-1890)^[5], Горноджумайската българска община (1890-1894)^[6] и Ениджевардарската българска община (1895-1896). В Сяр преподава Закон Божий в Българското четирикласно училище.^[7] Заема длъжността игумен на Мулдавския манастир^[8] и Араповския манастир (1912-1913). Почива през 1913 година.^[9]

Родословие

Лазар Гологанов

Илия Гологанов
(1810 – 1865)

Теодосий Гологанов
(1800 – 1888)

Иван Гологанов
(1839 – 1895)

Теодосий Гологанов
(1846 – 1926)

Никола Гологанов
(1850 – 1913)

Илия Гологанов
(1865 – 1910)

Иван Гологанов
(1870 – 1908)

Спиро Гологанов
(1880 – 1917)

Александър Гологанов
(1893 – 1916)

Иван Гологанов
(1899 – 1969)

Димитър Гологанов
(1901 – 1987)

Бележки

↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 59-61.
↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.484.
↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.596.
↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 67.
↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 159.
↑ Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 77.
↑ Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 32.
↑ Списание "Тракия", кн.1, Пловдив, 1994, стр. 52.
↑ Туризъм и бизнес. Забележителност Араповски манастир^{[неработеща препратка]}

?

→

председател на Ениджевардарската българска община
(1895 – 1896)

→

свещеник Григор Алексиев

[1] Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 59-61.

[2] „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.484.

[3] „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.596.

[4] Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 67.

[5] Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 159.

[6] Стойчева, Станислава. „Етно-демографско и църковно състояние на Горноджумайската каза (1879-1902)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2013, стр. 77.

[7] Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 32.

[8] Списание "Тракия", кн.1, Пловдив, 1994, стр. 52.

[9] Туризъм и бизнес. Забележителност Араповски манастир^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]