Григор Алексиев

Григор Алексиев
	Григор Алексиев
български духовник и революционер
Роден	1850 г. Прилеп, Османска империя
Починал	не по-рано от 1913 г.
Партия	Съюз на българските конституционни клубове
Семейство
Съпруга	Сава Палашева
Подпис
	Григор Алексиев в Общомедия

Григор (Григорий) Константинов Алексиев или Попалексиев (изписване до 1945 година: Григоръ попъ Алексиевъ) е български духовник и просветен деец от Българското възраждане в Македония.

Биография

Роден е около 1850 година в Прилеп, Османската империя. Жени се за велешанката Сава Палашева, която става главна учителка в Прилепското девическо училище в 1870 година.^[1] Григор Алексиев става учител и преподава в българското училище в Скопие в учебната 1872 – 1873 година. След това три години, от 1874 до 1877 година, преподава в Прилеп,^[2] а в 1880 година – в Струмица. В същата 1880 година, преследван от властите, е принуден да бяга в София, където почва работа като учител.^[3] В 1882 – 1883 година е условен да преподава в Прилепското четирикласно училище, но отива една година учител в Скопие.^[4]

На 19 юли 1881 година е избран за председател на Българомакедонското благотворително дружество.^[5]

В 1891 година превежда и издава в Солун „Българско календарче“, а на следната 1892 година пак в Солун издава „Изкуството да обучаваш добре“. Приема духовен сан дякон и от 1894 до 1895 година и в 1898 – 1901 година преподава Закон Божи в Прилепското българско трикласно училище. Издава в Солун учебници по Закон Божи (1897 – 1898, 1904) и Славянски прочит (1894 – 1909).

Работи в Кукуш като черковен предстоятел/председател на Кукушката православна българска община (около 1898 година)^[6] и става член на ВМОРО. В 1901 година е арестуван в Кукуш при Солунската афера. Амнистиран е в 1905 година, но му е забранено да работи като свещеник.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Прилеп.^[7] Уредник е на излязлото в седем броя пловдивско списание „Неделна почивка“ (1908).^[8]

След навлизането на сръбската армия в Македония, майор Любомир Вулович отива през март 1913 година в Крива паланка и вечерта извиква в една турска къща българските учители, някои видни граждани и архиерейския наместник Григор Алексиев и с пистолет в ръка ги заплашва със смърт, ако не се обяват за сърби. Вследствие на тези заплахи голяма част от интелигенцията бяга в България в началото на април 1913 година. На Алексиев му е заповядано да напусне града и той избягва в родния си Прилеп.^[9]

Емигрира в Свободна България, където и умира.

Външни препратки

Писмо от архиерейския наместник в Крива паланка Григор К. Алексиев, училищния инспектор Стефан Йосифов и главния учител Юрдан Апостолов до министъра на външните работи Иван Евстатиев Гешов относно сръбския терор над българщината, 25 януари 1913 година

Бележки

↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 138.
↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 31.
↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 577.
↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 639.
↑ Уставъ на Българо-Македонското благотворително дружество въ София. София, Държавна печатница, 1881. с. 7.
↑ ДА Архиви, фонд 246К, опис 1, а.е. 168. Българска екзархия. Дело № 6. По незаконно обсебените от униатите българска църква, училище и църковни имоти в Кукуш
↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 50.
↑ Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 50. Посетен на 26 октомври 2013 г.

архимандрит Николай

→

председател на Ениджевардарската българска община
(1896 – 1897)

→

архимандрит Дионисий

[1] Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 138.

[2] Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 31.

[3] Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 577.

[4] Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 639.

[5] Уставъ на Българо-Македонското благотворително дружество въ София. София, Държавна печатница, 1881. с. 7.

[6] ДА Архиви, фонд 246К, опис 1, а.е. 168. Българска екзархия. Дело № 6. По незаконно обсебените от униатите българска църква, училище и църковни имоти в Кукуш

[7] Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.

[8] Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 50.

[9] Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 50. Посетен на 26 октомври 2013 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]