Солунска афера
- Тази статия е за аферата на ВМОРО от 1901 година. За тази от 1906-1907 вижте Мацанова афера.
Солунска афера | |
— афера — | |
Място | Солунско, Османска империя |
---|---|
Дата | 1901 г. |
Солунската афера от началото на 1901 година е най-големият провал на ВМОРО в Османската империя, в резултат на който следват много разкрития и арести на дейци на организацията.
Разкритие
[редактиране | редактиране на кода]На 23 януари 1901 година в Солун при рутинна проверка у Александър Ников, секретар на ЦК на ВМОРО, и редовия член на ВМОРО Милан Михайлов са открити револвери. Ников успява да избяга, но Милан Михайлов е задържан и след тежки инквизиции започва да издава познатите му нелегални революционери. В резултат са арестувани седмокласникът в Солунската българска мъжка гимназия Коце Лазаров, Христо Матов, Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Пере Тошев, Стамат Танчев, Диме Палашев, Васил Мончев и други. Заловени са още кукушанецът Анго Арабаджията, в чиято кола са скрити Александър Ников, ученикът Милан Ризов и четникът Тодорчо от Серменин. Ников успява да се самоубие, но Милан Ризов издава члена на местния комитет Атанас Ангелов, при когото се е укривал.
Според Ангел Динев аферата започва след предателство от страна на Мито Петров от Мурарци, който разкрива на властите лекуващия се в Солун нелегален четник Кочо Карловалията от Карлово. Последният е арестуван и разкрива имената на Ников и Милан Михайлов.[1]
Разкритията продължават и извън Солун, като само в Кукуш са арестувани и инквизирани десетки. В същото време войводата Христо Чернопеев дава голямо сражение на турски аскер при село Баялци, след което започва Баялската афера, при която допълнително са разбити структури на организацията в Гевгелийско, Тиквешко, Дойранско и Радовишко.[2]
Дела
[редактиране | редактиране на кода]В резултат на разкритията голяма част книжа и архиви попадат в турските власти. Централният комитет на ВМОРО е парализиран, тъй като членовете му са арестувани. Иван Хаджиниколов е единственият член на ЦК, който успява първоначално да избегне ареста и успява да конституира нов ЦК, в който влизат Иван Гарванов, Димитър Мирчев, Спас Мартинов и Йосиф Кондов (който по-късно се отказва). Хаджиниколов е арестуван на 5 март и на следния ден в полицейския участък прави опит да се самоубие с прерязване на вените, но е спасен.
Делата по Солунската и Баялската афера са разгледани до началото на май. Повечето задържани са освободени. Общо осъдени са 101 души, от които 84 са заточени в Бодрум кале в Мала Азия и в Акра. На 14 март трима души получават смъртни наказания – Милан Михайлов, Кочо Георгиев Карловали, роден в 1881 година в Карлово, четник при Чернопеев в Кукушко и Струмишко и Кочо Цонков.[3]
|
Заточени
[редактиране | редактиране на кода]Подрумкале
[редактиране | редактиране на кода]Заточени на 6 юли, пристигнали в Бодрум кале на 12 юли 1901 година:
Номер | Име | Родно място | Длъжност |
---|---|---|---|
1 | Христо Татарчев | Ресен | лекар в Солун, председател на ЦК на ВМОРО |
2 | Христо Матов | Струга | учител в Солунската българска гимназия, член на ЦК на ВМОРО |
3 | Иван Хаджиниколов | Кукуш | български книжар в Солун, член на ЦК на ВМОРО |
4 | Пере Тошев | Прилеп | екзархийски училищен инспектор в Солунско, член на ЦК на ВМОРО |
5 | Никола Бояджиев | Велес | директор на Сярската девическа прогимназия |
6 | Христо Стоянов | Мързенци | главен учител в Кавадарци |
7 | Антон Костов | Дойран | главен български учител в Гевгели |
8 | Христо Динков | Долни Порой | учител в Гевгели |
9 | Стефан Димитров | Зелениче | учител в Кукуш |
10 | Никола Минцев | Дойран | учител в Кукуш |
11 | Антон Костадинов | Струмица | учител в Кавадарци |
12 | Панайот Иванов | Неготино | учител в Кавадарци |
13 | Александър Станоев | Неготино | учител в Неготино |
14 | Янаки Илиев | Кавадарци | учител в Мачуково |
15 | Никола Дупков | Кукуш | учител в Морарци |
16 | Илия Докторов | Гевгели | учител в Смоквица |
17 | Христо Лисичков | Богданци | учител в Богданци |
18 | Георги Каракабаков | Стояково | учител в Баялци |
19 | Иван Бинов | Воден | току-що завършил Битолската българска гимназия |
20 | Христо Ников | Баялци | учител |
21 | Ангел Гълъбов | Барово | учител в Барово[4] |
22 | Гоно Проданов | Калиново | учител в Калиново |
23 | Коце Лазаров | Щип | ученик от VII клас |
24 | Милан Ризов | Велес | ученик от VII клас |
25 | Георги Зердев | Прилеп | учител в Неготино |
26 | Мито Ташакманов | Богданци | земеделец |
27 | Гьоро Грозданов | Кавадарци | търговец |
28 | Христо Деянов | Бегнище | земеделец |
29 | Димко Захариев | Кавадарци | касапин |
30 | Ризо Гърмев | Клиново | земеделец |
31 | Стойчо Куюмджиев | Аканджали | учител |
32 | Анастас Консулов | Бегнище | земеделец |
33 | Григор Алексиев | Прилеп | свещеник в Кукуш |
34 | Стамат Танчев | Бугариево | свещеник в Солун |
35 | Илия Антов | Мързен Ораовец | свещеник |
36 | Христо Зидаров | Мустафа паша | свещеник в Кавадарци |
37 | Григор Янев | Богданци | свещеник |
38 | Мито Гюзелев | Аканджали | свещеник |
39 | Христо Костов Шумаров | Баялци | свещеник |
40 | Атанас (Ташо) Стефанов | Неготино | свещеник |
Акра
[редактиране | редактиране на кода]Заточени на 8 август:
Номер | Име | Родно място | Длъжност |
---|---|---|---|
1 | Иван Ташев Гошев | Гевгели | учител в Гевгели |
2 | Тодор Чочков | Серменин | учител |
3 | Димитър Поппецев | Серменин | земеделец |
4 | Гоно Янев | Смоквица | земеделец |
5 | Дино Бейков | Гявато | земеделец, единствен починал в Акра |
6 | Мицо Трайков Бошков Хаджията | Гявато | земеделец |
7 | Васил Гонов Дуев | Гявато | земеделец |
8 | Анастас Христов Пецев | Гявато | земеделец |
9 | Андон Георгиев Грушев | Баялци | земеделец |
10 | Мицо Арабаджиев | Баялци | земеделец |
11 | Петър Дельов Попов | Баялци | земеделец |
12 | Гоно Арабаджиев | Баялци | земеделец |
13 | Гоно Костадинов Грушев | Баялци | земеделец[5] |
14 | Христо Георгиев Капиданчев | Серменин | земеделец |
15 | Христо Бачов | Конско | земеделец |
16 | Дельо Пецанов | Богданци | земеделец |
17 | Дино Петрушев | Богданци | земеделец |
18 – 19 | 2 | Калиново | - |
20 – 21 | 2 | Кукуш | - |
22 – 23 | 2 | Солун | - |
24 – 25 | 2 | Неготино | - |
26 – 31 | 6 | Кавадарци | - |
32 – 33 | 2 | Клиново | - |
34 – 35 | 2 | Рожден | - |
36 | 1 | Попчево | - |
37 | 1 | Крецово[6] | - |
Други последици
[редактиране | редактиране на кода]Турската власт започва системен тормоз над местното население, като така се стреми да предизвика нови големи разкрития. Разкритията провалят и опита на гемиджиите да взривят клона на „Отоман Банк“ в Цариград.[7]
След тайно споразумение между Високата порта и Княжество България голяма част от революционерите са амнистирани през 1903 година, но новосформираният ЦК на ВМОРО вече е взел решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 129 - 131.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 112-114.
- ↑ Татарчев, Христо. Д-р Христо Татарчев : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1989. с. 215, 336.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 69.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 70.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 71.
- ↑ Шатев, Павел, „В Македония под робство“, Изд. на Отеч. фронт, София, 1983 г.
|