Георги Зердев

Георги Зердев
	Георги Зердев
български революционер и учител
Роден	26 октомври 1877 г. Прилеп, Османска империя
Починал	неизв. София, България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
Награди	„За заслуга“

Георги Иванов Зердев е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Биография

Зердев е роден в Прилеп, тогава в Османската империя. В 1896 година завършва с осмия, последен випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.^[2] Работи като учител в Тиквешко в 1899/1900 година и влиза във ВМОРО. Учителства първо в родния си град,^[3] а след това в Неготино. В 1901 година докато е учител в Неготино, Зердев заедно с поп Ташо Стефанов е заточен след Солунската афера в Бодрум кале.^[4] Престоява на заточение до 1903 година. През 1904/1905 година е учител в Прилеп. Преследван от властите, обаче скоро е принуден да емигрира в Свободна България. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 4 рота на 6 охридска дружина. Награден е с бронзов медал с корона.^[5]

През 1934 година е в ръководството на Прилепското благотворително братство като касиер.^[6]

Умира в София.^[1]

Вижте също

Бележки

↑ ^а ^б Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 147.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 113.
↑ Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 14.
↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 70.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 268.
↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 601.

[Адамов-1] а ^б Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 147.

[Кандиларовъ_113-2] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 113.

[3] Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 14.

[4] Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 70.

[5] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 268.

[6] Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 601.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]