Аканджали
| Аканджали Μουριές | |
| — село — | |
  Аканджали  Аканджали  Аканджали | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Дойранска котловина |
| Надм. височина | 170 m |
| Население | 395 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 610 03 |
| Телефонен код | 2341 |
Аканджали, още Аканджели или Акинджали (на гръцки: Μουριές, Муриес, катаревуса: Μουριαί, Мурие, до 1926 година Ακίντζαλη, Акиндзали[1]), е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 170 m надморска височина,[2] на 38 km северно от град Кукуш (Килкис), в близост до североизточния бряг на Дойранското езеро.[3] Църквата „Свети Георги“ в селото е дело на Андон Китанов.[4] Към селото принадлежат махалите Савджели (Платаниес) на северозапад, Хаджоглу (Психовриси) и Литото на североизток, Карали (Сикаминия) на изток и Буламачли (Акакиес) на югоизток.
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност
[редактиране | редактиране на кода]В местността Пезули на 1950 m от езерото и на север от потока, който се влива в него е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник. Открити са повърхностна керамика и монети от елинистическо време.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Аканджели е смесено българо-турско село в Дойранската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Аканджали (Acanjali) е посочено като село в Дойранска каза със 75 къщи и 36 жители мюсюлмани и 272 българи.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Аканджели има 470 жители българи, 80 турци и 12 цигани.[7]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Аканджали (Akanjali) има 640 българи екзархисти и работи българско училище.[8]
През Балканската война в селото влизат части на българската армия.
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Според Карнегиевата анкета през лятото на 1913 година гръцките войски избиват 365 души българи, които са се струпали в селото. Паралелно извършват и грабежи и други насилия, а накрая подпалват селото. Част от населението му се изселва в Струмишко, България. През Първата световна война селото е на фронтовата линия и населението му е изселено от българската военна администрация във вътрешността на страната. След войната част от жителите на Аканджали се завръщат.[2]
В България след войната се изселват 188 жители и в селото остават само 80 души от български произход.[2] На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци от предимно от Източна Тракия и в по-малка степен от Понт и Кавказ.[2] През 1926 години селото е прекръстено на Мурие.[9] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 60 семейства и 257 жители бежанци.[10] Бежанците заселени в 1922 година са от чорленското село Чингене Сарай. На 28 юни 1924 година пристигат бежански понтийски семейства. Тракийските жители на селото са имали църква, посветена на Успение Богородично. В Аканджали посторяват в 1930 година църква „Св. св. Константин и Елена“.[11] През Гражданската война (1946 - 1949) някои жители на селото бягат в източноевропейските страни.[2]
Селото традиционно произвежда жито, тютюн, детелина, като е развито частично и сконовъдството.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дервент[3] | Ντερβέν | Перасма | Πέρασμα[12] | река на З от Аканджали, на границата със Северна Македония[3] |
| Кара дере[3] | Καρά | Маврорема | Μαυρόρεμα[12] | река на З от Аканджали[3] |
| Комитаджи[3] | Κομιτατζή | Рема | Ρέμα[12] | реката, преминаваща през Аканджали[3] |
| Чатал чешме[3] | Τσατάλ Τσεσμέ | Дикрунос | Δίκρουνος[12] | местност в Беласица на СЗ от Аканджали на границата със Северна Македония[3] |
| Политлик[3] или Палутлук[13] | Πολιτλίκ Μεσάδες | Псародасос | Ψαρόδασος[12] | местност на СИ от Аканджали[3] |
| Секи[3] | Σεκή | Пезули | Πεζούλι[12] | възвишение на Ю от Аканджали (170 m)[3] |
| Ходжа дере[3] | Χόντζια | Рема | Ρέμα[12] | река на Ю от Аканджали[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 377[2] | 218[2] | 342[2] | 641[2] | 491[2] | 502[2] | 425[2] | 409[2] | 305 | 755 | 555 | 395 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Аканджали
Дино Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[14]- Иван Кочев (? – 1932), председател на младежкия македонски съюз в Кючук Париж, Пловдив, убит от протогеровисти[15]
- Мито Гюзелев, български свещеник, заточен в 1901 година след Солунската афера в Бодрум кале[16]
- Стойчо Куюмджиев, български просветен деец, учител, заточен след Солунската афера в Бодрум кале[16]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 70. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 26 юни 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Εκκλησίες και ξωκλήσια του τόπου μου // Посетен на 27 януари 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
- ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 816 – 817.
- ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 70.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
