Асен Василиев

Асен Василиев
български изкуствовед и художник
Роден	2 юни 1900 г. Кюстендил, Княжество България
Починал	21 юни 1981 г. София, Народна република България
Учил в	Национална художествена академия
Награди	Почетни граждани на Кюстендил Орден „Георги Димитров“ орден „Червено знаме на труда“ Св. св. равноапостоли Кирил и Методий
Семейство
Баща	Васил Стоянов

Асен Василиев Петров е виден български изкуствовед и художник, професор, народен деятел на изкуството, герой на социалистическия труд, почетен гражданин на Кюстендил, член на Съюза на българските художници.

Биография

Роден е в Кюстендил на 2 юни 1900 година. Дядо му Петре Кожаров е от Царево село, а баба му Ваклина е от село Вирче и е сродница на бабата на Владимир Димитров – Майстора. Баща му Васил Стоянов е фелдшер. Завършва гимназия в родния си град, а впоследствие – Художествената академия, София (1925), със специалност „Живопис“. През 1917 г. участва в изложбата на младите художници (организирана в училищната трапезария, Кюстендил) заедно с Владимир Димитров – Майстора, Кирил Цонев, Мориц Бенционов и други. Учителства в Берковица, Шумен и София. Като учител в Шумен (1927 – 1930) сътрудничи на читалището, изнася беседи върху изкуството, декоратор е на читалищния театър. Участва в археологически разкопки в Мадара и прави над 400 рисунки на откритите там находки; поставя началото на изкуствоведската си събирателска дейност.

Художник-изследовател в Археологическия музей в София (1940 – 1948), референт-ръководител на музеите в страната в Комитета за наука, изкуство и култура (от 1948). Участва дейно в изграждането на музейната мрежа в страната, в преустройството на Археологическия музей, на музеите в Русе, Шумен, Панагюрище и др. Един от основателите на Института за изобразителни изкуства при БАН. Научен сътрудник при БАН (1950), ст.н. сътрудник (1952), зам.-директор на Института за изобразителни изкуства (1957 – 1959). Професор по история на българското изобразително изкуство във ВИИИ, София (от 1974). Негова заслуга е полагането на основите на библиографията на българското изкуство, на архива на историята на българското следосвобожденско изкуство, на фонотеката към Института и др.

След пенсионирането си (1961) продължава да работи като изследовател на българското изкуство, общественик, член на художествените и реставрационни съвети при софийските музеи и галерии. Участва в многобройни художествени изложби на СБХ, открива самостоятелни изложби в Кюстендил (1970) и София (1975). Като художник застъпва предимно портретния жанр, пейзажа и натюрморта. Негови картини са притежание на НХГ, СГХГ, Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил и редица галерии в страната, държавни сбирки и частни колекции.

Половин век Асен Василиев изследва изкуството на Българското възраждане. През 1942 г. проучва паметниците на културата в Македония. Три пъти пътува до Света гора, занимава се със скалните манастири при с. Иваново, Тракийската гробница при Казанлък, възрожденските църкви в София, Бачковския манастир, Зографския манастир и с редица други паметници и теми. Проучва и най-отдалечените църкви и манастири. Създава уникални по своето богатство архив и картотека за всеки паметник и за отделните майстори на българското изкуство. Участва в научноизследователските експедиции на БАН и допринася за популяризиране на малко известни паметници на българското изобразително изкуство в Добруджа (1954), Северозападните Родопи (1956), Средните Родопи (1958), Северозападна България (1956), Западна България (1957 – 1958) и др. Творчеството му включва важни научни изследвания в областта на изкуствознанието. Автор е на повече от 30 книги и няколкостотин статии в периодичния печат. Инициатор е за създаване на първата регионална енциклопедия в България – „Енциклопедичен речник Кюстендил“ (1979), и пръв неин главен редактор.

В кв. Колуша в гр. Кюстендил на площада пред средновековната църква „Свети Георги“ е издигнат негов паметник. Народен деятел на изкуството (1970), почетен гражданин на Кюстендил (1980). Носител на ордените „Георги Димитров“ (1980), „Св. св. Кирил и Методий“ I и II степен и „Червено знаме на труда“ (1970).

Умира на 2 юни 1981 година в София.

Библиография

• Трем на българското възраждане, София 1936 (второ издание 1995)
• Черковно строителство в София до Освобождението, С. 1939
• Резбите на иконостаса в църквата „Св. Спас“ в Скопие, С. 1942
• Черепишки манастир, С. 1943
• Тетевенските църкви, С. 1948
• Ивановските стенописи, С. 1953
• Никола Ганушев (монография), С. 1953
• Е. Карамихайлова (монография), С. 1956
• Казанлъшката гробница, С. 1958
• Каменни релефи, С. 1959
• Ктиторски портрети, С. 1960
• Троянски манастир, С. 1962
• Възрожденски резби, С. 1962
• Иван Христов, С. 1965
• Български възрожденски майстори, С. 1965
• Бачковската костница, С. 1965
• Климент Охридски (албум), С. 1966
• Летописци на Априлското въстание (съавторство), С. 1966
• Образи на Климент Охридски (с И. Василиева), С. 1967
• Тома Вишанов – Молера, С. 1969
• Образи на Кирил и Методий в България, С. (1970)
• Бачковски манастир, С. 1971
• Араповски манастир (стенописи и архитектура), С. 1972
• Социални и патриотични теми в старото българско изкуство, С. 1973
• Каменна пластика, С. 1973 (с колектив)
• Борис Ненов (албум), С. 1975
• Ивановски стенописи, С. 1975
• Станислав Доспевски, С. 1975
• Ерминии. Технология и иконография, С. 1976
• История на българското изобразително изкуство, т.1, С. 1976 (съавтор)
• Художественото наследство на манастира Зограф, 1981 (съавтор)
• Български светци в изобразителното изкуство, С. 1987

Литература

• Гаврилова, М. „Асен Василиев“, сп. Музеи и паметници на културата, С. 1974, № 4, с. 68 – 70;
• Божков, А., „Делото на Асен Василиев“. – Изкуство, 31, 1981, кн. 7, с. 28 – 30, 40 – 41;
• Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 1, С., 1980, с. 135;
• Житейски щрихи (сборник с материали от архива на Асен Василиев; изд. „Графика 19“), С. 2004;
• Мавродинова, Лиляна, „Асен Василиев (1900 – 1981). Многолик талант с възрожденски порив и изследователски плам“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010, с.351 – 360.

Външни препратки

• От и за Асен Василиев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• „Асен Василиев: 105 години от рождението му живопис, рисунки, документи (10 ноември 2005 – 16 декември 2005)“, сайт на СГХГ
• „Отвориха архива на Асен Василиев“, в-к „Сега“, 29 юни 2004