Мадара
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мадара.
| Мадара | |
 Църквата „Св. Георги и Св. Тривелий“ в Мадара | |
  Мадара  Мадара | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1132 души[1] (15 март 2024 г.) 50,9 души/km² |
| Землище | 22,248 km² |
| Надм. височина | 203 m |
| Пощ. код | 9971 |
| Тел. код | 05313 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 46053 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Шумен Христо Христов (БСП – Обединена левица; 2023) |
| Кметство – кмет | Марияна Димитрова |
| Мадара в Общомедия | |
Ма̀дара е село, разположено в Североизточна България, намира се в община Шумен, област Шумен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Мадара е разположено на 17 км източно от град Шумен, в подножието на историко-археологическия резерват Мадара.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първите следи от античната история на Мадара се констатират в началото на 30-те години на XX век при разкопаването на две надгробни тракийски могили на платото от Р. Попов и В. Миков. Погребалният инвентар дава информация за търговските връзки на местните траки с гръцките колонии на малоазийското крайбрежие и близкото Черноморско крайбрежие. Намерените археологически материали, свързани с бита на траките, в подножието на скалите и района на Римската вила показват, че надгробните могили на платото са на голямо тракийско поселение след IV век пр. Хр. Един от най-сигурните белези са тракийските светилища. При селото са открити останките на късноантична църква, която изглежда е разширена и използвана като светилище при Първото българско царство.[2]
Още по времето на цар Иван Шишман, на мястото на днешното село е съществувала крепостта Мадара (Мадра, Матерн). Мадара е завладяна от турците през 1388 г. Завоевателите прогонили свещениците, разрушили църквите и опожарили манастирския комплекс. Всичко това извършили, за да унищожат християнската вяра у местното население и да наложат своята мохамеданска религия.
Според Стефан Недев през октомври 1444 г. сборната кръстоносна армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди достига укреплението Мадара, но установява, че то е изоставено от османския си гарнизон.[3]
През XV-XVI век селището попада във фокуса на важни политически събития, от които много пострадало:Селото е отбелязано в картите на турските военни и в описанията на възрожденски пътешественици като сателитно турско селище. Известно е, че в края на 19 век по потока, който изтича от Голямата пещера, са били разположени няколко воденички, свързани с легенди за скрито имане и кървави истории.
Днешното село Мадара е основано от заселници от село Кюлевча след Освобождението
и по-късни преселници от Трекляно, след това от Пиринско – през 1940-те години, през 1952, а след това и преселници от Софийско.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: [6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1158 | 100,00 |
| Българи | 1035 | 89,37 |
| Турци | 3 | 0,25 |
| Цигани | 98 | 8,46 |
| Други | ? | ? |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Неотговорили | 13 | 1,12 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Културни забележителности са Мадарският конник и археологическия резерват Мадара.
Археологическият резерват Мадара е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Той е с лятно работно време от 8:00 до 19:00 часа и зимно работно време от 8:00 до 16:00 часа. Има печат. Ако е затворено, печатът е в хижа „Мадарски конник“.
Религия
[редактиране | редактиране на кода]На 27 април 2011 година митрополит Кирил Варненски и Великопреславски, в съслужение с викарния епископ Йоан Главиницки и множество свещеници от епархията освещава първия православен храм в селото посветен на двама светци – Свети Георги и Свети Тривелий – Теоктист. Свети Георги от столетия е патронът на село Мадара (Според стари местни предания изображението на Мадарския релеф се свързва, макар и неправилно, със Свети Георги), а св. Тривелий – Теоктист е кан Тервел – владетелят, по чиято заповед, най-вероятно, е изсечен образа на конника в скалите над селото.[7] По този начин храмът се сдобива с два празника – 6 май и 3 септември. Основите на храма са положени при протойерей Тодор Рачев – дългогодишен енорийски свещеник и жител на селото. След известен период на застой, градежът е възобновен по време на кметицата на Мадара Христина Димитрова и новия енорийски свещеник Андрей Стефанов. Малко по-късно участие в делото взема и втория свещеник Неделчо Савов. Дарител, чието име не желае да бъде оповестявано, изгражда храма. Издигнат на възлово централно място, храмът се превръща в емблема на селото.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Гергьовден – общонароден събор на 6 май, възроден през 1996 година.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Мадара е наречена улица в кварталите „Бъкстон“ и „Гърдова глава“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 102.
- ↑ Ст. Нeдeв. Пътищата на Владислав III и Мурад II през 1444 г. Сборник «Варна 1444», стр. 223.
- ↑ „Справка за населението на село Мадара, община Шумен, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 8 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
- ↑ Двери БГ[неработеща препратка], Новини, В Мадара се готвят да честват за първи път св. цар Тривелий
| ||||||||||
