Преброяване на населението в Царство България (1934)
Преброяването на населението в Царство България през 1934 година се провежда на 31 декември.[1] То се извършва по силата на Закона за общите преброявания и Указ № 2 от 18 април 1934 г.[2] За първи път в програмата на преброяването са включени промишлените и търговските стопанства. Данните за населението са обвързани с данни за икономиката. За първи път се обхваща образователната структура на населението, с което се поставят основите на статистиката на образованието. Разширена е информацията за броя на децата в семействата на разведените и овдовелите жени. Разработват се подробно данни за структурата на домакинствата в България по вид и състав.[1]
Отделят се необходимото време и ресурси за подготовка на населението за участие в преброяването. Като част от разяснителната кампания през декември 1934 г. служители на Главната дирекция на статистиката организират и провеждат конференции във всички градове и много села на околиите. За да се спечели доверието на населението, се изнасят беседи, отпечатват се позиви, в ежедневниците се публикуват статии и апели. Към българското учителство се отправя призив не само да вземе пряко и активно участие, но и да събуди у своите питомци интерес към преброяването. Министерството на просветата предписва на учителите в периода 17–20 декември да разяснят на учениците в два учебни часа ползата от него и да ги запознаят с всички видове преброителни карти и начини за попълването им.[2]
Преброяването започва в определения ден в цялата страна, във всичките 5752 населени места. С тази общонационална задача са ангажирани 45 112 преброители, като 6151 от тях са агент-контрольори. На всеки преброител се падат 135 преброени лица.[2]
Резултати
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи:[3]
| Етническа група | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 6 077 939 | 100.00 |
| Българи | 5 204 217 | 85.62 |
| Турци | 591 193 | 9.72 |
| Цигани | 149 385 | 2.45 |
| Друга | 133 144 | 2.19 |
| Не се самоопределя | – | – |
Вероизповедание
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по вероизповедание:[4]
| Вероизповедание | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 6 077 939 | 100.00 |
| Православие | 5 128 890 | 84.38 |
| Ислям | 821 298 | 13.51 |
| Юдаизъм | 48 398 | 0.79 |
| Католицизъм | 45 704 | 0.75 |
| Армено–грегорианска църква | 23 476 | 0.38 |
| Протестантство | 8371 | 0.13 |
| Друго и непоказано | 1802 | 0.02 |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б „Кратка историческа справка за преброяванията на населението в България“ // nsi.bg. Посетен на 28 юли 2017.
- ↑ а б в „Преброяване 1934 в дигитален формат“ // nsi.bg. Посетен на 28 юли 2017.
- ↑ Население по местоживеене, пол и етническа група // НСИ. Посетен на 15 август 2017.
- ↑ „Структура на населението по вероизповедание“ // nsi.bg. Посетен на 28 юли 2017.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Преброяването на населението в България през 1934 г.
| ||||||||||||||||||||
