Имиграция в България

Имиграцията към България има около 100-годишна история.

Правен режим

Нормален престой

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Режими на закрила

В България има няколко различни режима, по които чужденци, подложени на преследвания, могат да получат закрила в страната:^[1]

Убежище – право, предоставяно от Президента, обикновено в единични случаи. На практика дейността по предоставяне на убежище е делегирана на Вицепрезидента и се организира от специална служба в администрацията на Президента – Комисия по предоставяне на убежище.^[2]
Статут на бежанец – предоставян от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) на хора, за които има основателни опасения от преследване и не могат да получат защита от своята държава на произход.
Хуманитарен статут – предоставян също от ДАБ на хора, които не отговарят на условията за статут на бежанец, но са подложени на тежки рискове, най-често заради война.
Временна закрила – предоставяна на големи групи хора от Министерския съвет въз основа на общо решение на Съвета на Европейския съюз в случаи на война или други масови насилия. Този режим е въведен за подпомагане на бежанците от Руското нападение над Украйна през 2022 година.^[3]

Нелегална имиграция

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Всеки преминал нелегално държавната граница на Република България подлежи на задържане от Гранична полиция. Преминалите имат право да поискат статут на бежанец или хуманитарен статут. Паралелно с това преминалите границата подават и молба за временно пребиваване в България. Молбата за статут се разглежда от Държавната агенция по бежанците, а молбата за пребиваване от МВР.

Брой на имигрантите

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Брой на пребиваващите в страната лица без българско гражданство:^[4]

25 000

50 000

75 000

100 000

125 000

150 000

2010

2012

2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

2020

2021

2022

Броят на имигрантите в България е трудно да се установи, но се предполага, че техният брой е повече от 200 хиляди и се очаква да се увеличи след приемането на България в Европейския съюз през 2007.^[5]

През 2012 г. общо 1387 души са потърсили закрила в България.^[6]

Броят на заловените нелегални имигранти през 2013 година, когато броят им е необичайно голям, е около 11 хиляди души, почти всички влезли в страната от Турция.^[7] Между 1 януари и 3 декември 2013 г. 57% от нелегалните емигранти, заловени в България са от Сирия, следвани Афганистан – 16,3%, Палестина – 4,4%, Алжир – 4,2% и Мали – 2,9%.^[8]

Заедно със сирийските бежански семейства, много нелегални мигранти, предимно мъже, от страни като Алжир, Мароко, Тунис, Мали, Нигер, Чад, Еритрея, Сомалия, Афганистан, Иран и Ирак влизат нелегално в България през българо-турската граница.

В политическия живот

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

За разлика от някои страни в Западна Европа, където въпросът с имиграцията в продължение на десетилетия е важна политическа тема и основен за крайната десница, в България той придобива широка публичност само епизодично. Най-активно е обсъждане по време на миграционната вълна от 2013 година, съставена главно от търсещи закрила бежанци от Сирийската гражданска война. И преди това дестабилизирано от масови протести, правителството на Пламен Орешарски е подложено на критики за неспособността си да реагира на рязко увеличилия се брой имигранти, която довежда до безредици в съществуващите места за настаняване^[9] и местни протести срещу откриването на нови.^[10] Според социологическо проучване от края на годината 62% от анкетираните казват, че не искат повече бежанци в страната, а 65% смятат, че властите могат да се справят с проблема.^[11]

В този контекст правителството обявява, че имигрантската вълна носи рискове за националната сигурност и няколко сирийци са експулсирани по преценка на Държавна агенция „Национална сигурност“.^[12]^[13]^[14]

История

Първите имигранти в съвременната българска история, които са без българско етническо самосъзнание, са арменските бежанци, които бягат от арменския геноцид в Османската империя.

Следващата вълна на имигранти към България е по времето на социалистическото управление в страната, когато големи групи чуждестранни студенти идват да учат в български учебни заведения и много от тях остават в страната след завършването си, а мнозина се женят за български граждани. Също по това време много българи, предимно мъже, се женят за гражданки от тогавашния СССР, останалите страни от Варшавския договор и Куба.

Процесът продължава с още по-голяма имиграция към България след 1989, когато големи групи китайци, араби, но също виетнамци, албанци, африканци, сърби, руснаци и други се установяват за постоянно в България. След присъединяването на страната към ЕС^[15] се увеличава броят на имигрантите от страните на бившия СССР (Русия, Украйна, Молдова, Армения) и бивша Югославия (Северна Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина), като сред имигрантите се оформят нови големи групи на руснаци, украинци, араби, албанци, арменци, сърби, турци и др.

Острият недостиг на работна ръка, който се почувства след 2007 г., се попълва с ограничен внос работници от Виетнам, Турция и Северна Македония, като усилията на правителството се насочват към привличане на работници с български етнически произход. След създаването на възможност за покупка на недвижимо имущество в България се наблюдава приток на нов вид временни и постоянни жители на страната от ЕС – главно инвеститори в недвижимост и преселници от Великобритания, Гърция, Ирландия, Италия и Франция, както и от Русия, Украйна, САЩ, Кипър, Ливан, Израел, Канада, Австралия и страните на Балканите.

Редица програми на българските правителства, особено от 2000 г. насам, стимулират обучението в България, получаването на постоянно пребиваване и българско гражданство с цел постоянно преселване в страната на чужди граждани от български произход. Към края на 2008 г. броят на получилите българско гражданство лица е над 30 000. Те са основно от Северна Македония, Молдова, Сърбия, Русия и Украйна. Броят, положението и статутът на имигрантите от небългарски етнически произход в България се нуждае от допълнително внимание, в т.ч. по-подробни изследвания с оглед последиците върху всички области на живота в страната.

Имигрантски общности

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Източници

Вижте също

Външни препратки

Бежанци и имигранти на трудовия пазар в България през 1920-те години П. Пейковска
Имиграция от Австро-Унгария П. Пейковска
Руската имиграция, П. Пейковска, Н. Киселкова

[1] ttps://aref.government.bg/информация-лица-търсещи-и-получили-закрила/видове-закрила

[2] ttps://www.president.bg/cat23/Komisia-po-predostaviane-na-ubejishte/

[3] ttps://www.europeaninstitute.bg/novini/informatsiya-za-protsedurata-za-predostavyane-na-vremenna-zakrila-v-republika-balgariya/

[4] Eurostat. Population without the citizenship of the reporting country

[5] В България живеят близо 200 000 азиатци и араби

[6] Все повече бежанци търсят закрила в България

[7] МВР обмисля лагери от закрит тип за бежанците, създаващи риск, архив на оригинала от 23 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131023225544/http://www.dnevnik.bg/video/2013/10/21/2165394_mvr_obmislia_lageri_ot_zakrit_tip_za_bejancite/, посетен на 23 октомври 2013

[mediapool.bg-8] Над 11 000 нелегални имигранти са заловени на границата с Турция

[9] След бунта в Любимец двама имигранти са с гипсирани ръце, един – с пукната глава

[10] tvnews.bg

[11] „Сова Харис“: 62,2% от българите не искат повече бежанци

[12] Найденов: Бежанците носят риск за националната сигурност

[13] Дванайсет сирийци ще бъдат изгонени от България

[14] Екстрадират 30 бежанци, заплаха за националната ни сигурност

[15] В България живеят близо 200 000 азиатци и араби

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]