Казанлък
Казанлък | |
Девиз: Силата е в съгласието[1] | |
Площад „Севтополис“ в Казанлък | |
Местоположение в България | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 48 551 души[2] (15 март 2024 г.) 1349 души/km² |
Землище | 36 km² |
Надм. височина | 407 m |
Пощ. код | 6100 |
Тел. код | 0431 |
МПС код | СТ |
ЕКАТТЕ | 35167 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Стара Загора |
Община – кмет | Казанлък Галина Стоянова (ГЕРБ; 2011) |
Адрес на общината | |
бул. „Розова долина“ 6 тел.: 0431/65280 | |
Уебсайт | www.kazanlak.bg |
Казанлък в Общомедия |
Казанлъ̀к (изписване до 1945 година: Казанлѫкъ) е град в централна България, административен център на едноименната община в област Стара Загора. Броят на населението му го поставя на 2-ро място в областта и на 20-о в страната. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 48 551 души по настоящ адрес и 53 644 души по постоянен адрес.асатдадшоготон
Казанлък е център на Розовата долина. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната тракийска гробница включена в списъка на ЮНЕСКО и Музеят на розата. Наблизо е античният град Севтополис и Долината на тракийските царе.
Произход на името
[редактиране | редактиране на кода]Сегашното име на Казанлък датира от османското му създаване и произлиза от турското Акче Къзанлар (akçe kızanlar – бели момичета), когато султан Мурад I съзира посрещащите го момичета. В началото на XV век използваното име на града в османски документи е Акче Къзанлък. Съвременният начин на изписване на името се свързва с руските войски, които провеждат няколко военни действия в района на Балканския полуостров. Това било съпроводено с изготвянето на топографски карти. В тях руските военни вписват градчето с характерната славянска транскрипция и така в Акче Къзанлък буквата „ъ“ е заместена с „а“ и приема името Казанлък. Така постепенно името Акче Къзанлък се замества от използваното и днес Казанлък.[3]
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположение
[редактиране | редактиране на кода]Казанлък е разположен в Казанлъшката котловина, която е част от Задбалканските котловини. През Казанлък минава Европейски транспортен коридор № 9.[4] Казанлък се намира на 194 км източно от София, на 185 км западно от Бургас, на 36 км северозападно от Стара Загора, на 114 км североизточно от Пловдив и на 320 км югозападно от Варна. През Казанлък се пресичат пътищата София-Бургас и Стара Загора – Велико Търново. В близост е Националният балнеоложки комплекс в град Павел баня.
Казанлък е важен транспортен, стопански, научен, културен, търговски и здравен център, който оказва влияние не само върху общината, но и върху област Стара Загора и Южен централен район.
Туристически обекти
[редактиране | редактиране на кода]В Казанлък се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:
- Литературно-художествен музей „Чудомир“
- Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“
- Казанлъшката гробница – най-добре запазената в България тракийска гробница
- Връх Шипка
- Връх Бузлуджа
- Голямата Косматка – гробница на тракийския цар Севт
- Художествена галерия – Казанлък
- Дом на културата „Арсенал“
- Военен клуб – Казанлък
- Театър „Любомир Кабакчиев“
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът е преходно-континентален, с по-голям брой слънчеви дни, със средногодишна температура от 10,7 градуса по Целзий. Лятото е умерено топло, валежи падат рядко, а зимата е мека, с редки снеговалежи. Средната температура през януари е над 0 градуса, докато средната температура през юли е 23 градуса по Целзий.
Климатични данни за Казанлък | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Средни максимални температури (°C) | 4 | 6 | 12 | 17 | 22 | 26 | 29 | 29 | 25 | 19 | 12 | 5 | 17,2 |
Средни минимални температури (°C) | −3 | −2 | 2 | 7 | 11 | 14 | 17 | 17 | 12 | 8 | 3 | −1 | 7,1 |
Средни месечни валежи (mm) | 20 | 22 | 24,5 | 30,8 | 41,5 | 32 | 35,8 | 25,6 | 32 | 21,8 | 30,5 | 37,7 | 354,2 |
Източник: WeatherBug |
Население
[редактиране | редактиране на кода]- Численост
Численост на населението според преброяванията през годините:[5]
|
Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
Етническа група | 2011 | |
---|---|---|
Брой | % | |
Българи | 40,360 | 85,28% |
Роми | 2,073 | 4,38% |
Турци | 1,462 | 3,09% |
Други | 311 | 0,66% |
Не се самоопределят | 207 | 0,44% |
Неотговорили | 2,912 | 6,15% |
Общо | 47,325 |
История
[редактиране | редактиране на кода]История на града
[редактиране | редактиране на кода]Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (неолита). През енеолита и бронзовата епоха животът на селището продължава. През V – IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I, става столица на тракийската Одриска държава – една богата цивилизация в долината на древната Тонзос – днешната река Тунджа. Днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града. Разкрит е при строителните работи на язовира. Археологическите разкопки са в периода 1948 – 1954 г. и са ръководени от проф. Д. П. Димитров и проф. М. Чичикова. От това време са откритите вече 12 гробници начело с Казанлъшката, които дават отлична представа за бита на траките. На територията на общината се намират доказателства за походите на Александър Македонски и Филип Македонски. За кратко време тук са обитавали и гръцки, келтски и персийски завоеватели.
Артефактите, намерени в Долината на розите, датиращи от римско време, са много. Оттогава за първи път се разбира, че в района се отглеждат рози. В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози. На един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Розата е гравирана на една от тракийските монети. Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между хан Омуртаг и Византия.
Днешният Казанлък е възникнал в края на XIV век на левия бряг на Старата река, след като османците унищожават българското селище на десния бряг на реката. До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани. Единствено на територията около Казанлък маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Мала Азия, намира благоприятни условия за развитие – висока влажност, подходяща температура и леки песъчливи канелено-горски почви. В Казанлък се създава първата розотърговска къща (на Дончо Папазов през 1820 г.). Казанлък става център на розопроизводството в България, а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен.
По време на Руско-турската освободителна война Казанлък е център на ожесточени бойни действия. След Освобождението на България от турско иго занаятите западат поради загубата на пазарите в огромната Османска империя и започва съвременното развитие на града. След Освобождението в града се развива много добре текстилната промишленост. На територията на града се намират военният завод „Арсенал“, както и заводът за самолетни части „Капрони“ – от 1930 до 1945 г. (от 1961 г. – завод за хидравлични зъбни помпи).
През 2004 г. проф. Георги Китов открива в могилата Голямата Косматка край Шипка (град) златната маска на Терес I и бронзовата глава на Севт III. Това значимо откритие обуславя непрестанния наплив на туристи към община Казанлък. Откритията на проф. Г. Китов, Тракийската гробница, древният град Севтополис, както и редица други исторически паметници, правят община Казанлък привлекателна дестинация както за българските, така и за чуждестранните посетители.
В ранно неолитната селищна могила в града от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от 8 вида птици – тетрев (Tetrao tetrix), голяма дропла (Otis tarda), сив жерав (Grus grus), ням лебед (Cygnus olor), скален орел (Aquila chrysaetos), глухар (Tetrao urogallus), бухал (Bubo bubo) и сива врана (Corvus cornix). Първите 3 вида са изчезнали от пределите на страната, а находката от тетрев е първото доказателство за принадлежността на тази ценна ловна птица към орнитофауната на България.[7][8]
През 1999 година в Казанлък започва работа първият в страната завод за производство на кабелни комплекти за автомобили на „Аркомат – България“. През следващите години той един от главните работодатели в града с повече от хиляда служители, но през 2019 година рязко ограничава дейността си.[9]
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Най-многобройни са представителите на източноправославното християнство. В града има също църкви и представители на другите клонове на християнската вяра: протестантство – петдесятници; баптисти; адвентисти и католицизъм – мисия на салезианите на Дон Боско.
Източноправославни храмове
[редактиране | редактиране на кода]- Православна църква „Успение Богородично“
- Православна църква „Света Троица“
- Православна църква при Девически манастир „Въведение Богородично“
- Православна църква „Рождество Христово“
- Катедрален храм „Свети Йоан Предтеча“
- Православна църква „Свети Пророк Илия“
Храмове на други религиозни общности
[редактиране | редактиране на кода]- Евангелска баптистка църква
- „Свети Йосиф“, източнокатолическа църква
- Евангелска петдесятна църква „Витания“
- Църква на адвентистите от седмия ден
- Българска евангелска църква – Казанлък
- Ески джамия (Старата джамия)
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Казанлък е втората по големина и значимост община в икономиката на област Стара Загора. В община Казанлък активна стопанска дейност през 2006 г. осъществяват 2541 фирми. Общите им приходи от дейността възлизат на 673 368 000 лв. Опериращата ефективност е 1,26. Производствените предприятия са 328. Най-голяма относителна тежест имат машиностроенето (оценка по приходи от дейността). В Казанлък има добре развито машиностроене, представено от предприятия като „М+С Хидравлик“, „Капрони“, „Зино“, „Суперабразив“, „Индустриалтехник“, „Катанимпекс ЕООД“, „Хидропневмотехника“, „Шипка ООД“. В града са концентрирани около 90% от мощностите в подотрасъл „Хидравлика и пневматика“ на страната.
Най-динамично се развиват производството на химически вещества и влакна (оперираща ефективност от 28,47 пункта); дървообработващата промишленост (20,68 пункта ОЕ*) и текстилната промишленост (18,42 пункта ОЕ). С търговия и услуги се занимават 1294 фирми. Заети с трудова дейност в предприятия, работещи на територията на общината, са 21 915 души. През 2003 г. наетите работници (19 436 души) имат годишен доход от заплати и други възнаграждения от средно 2801 лв.
Предприятието от военно-промишления комплекс в страната „Арсенал“ осигурява работа на значителна част от населението на града и близките селища.
Казанлък е център на текстилната промишленост. На територията му работят предприятията „Катекс“ – за производство на вълнен текстил; „България — К АД“ (предприятие за производство на конци, прежди за ръчно и машинно плетене, хавлии и хавлиени изделия); „Севт“ (за технически тъкани); „Филтекс“ (текстилно предприятие за производство на изкуствена коприна). Млекопреработвателното предприятие „Маркели“ е специализирано в преработката на мляко и млечни продукти.
Казанлък е център на розопроизводителен район с вековни традиции при извличането на розово масло и на други етерични масла – мента, лавандула, босилек, невен. Цената на един килограм българско розово масло достига до 5000 евро на международните пазари.[10] През 1820 г. Дончо Папазоглу създава първата в България фабрика за розово масло. Добър потенциал имат овощните и фуражните култури. 2004 г. е една от най-успешните за стопаните и за преработвателите на розов цвят. В Казанлък се намира единственият Музей на маслодайната роза в света.
В град Казанлък се произвеждат струнни музикални инструменти и електропорцелан. Наблюдава се развитие в сферата на ИТ индустрията, продажбата и сервиза на компютърна и офис техника.
Туризмът в община Казанлък има утвърдени традиции и отлични предпоставки за бъдещо развитие на основата на близостта до живописния национален парк Централен Балкан; горещите минерални извори с лечебни свойства около с. Овощник; казанлъшката маслодайна роза. В Казанлък се намира и единственият в света Музей на маслодайната роза. Амбицията на община Казанлък е празникът на розата да се превърне в национален, а отглеждането на рози и производството на розово масло да се развива приоритетно.
През 2005 г. община Казанлък първа в област Стара Загора поема администрирането на местните данъци и такси – сума от над 5 млн. лв. годишно.
През 2008 г. в Казанлък ще бъдат построени шест големи обекта, които ще придадат нов облик на града и ще подобрят обслужването на населението в община Казанлък.[11] Част от библиотека „Искра“ ще се премести в нова сграда.[11]
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Казанлък има гара на Подбалканската жп линия София-Карлово-Тулово-Сливен-Бургас / Варна, с връзки от Тулово и Дъбово с влаковете за Стара Загора, Трявна, Велико Търново и Горна Оряховица / Русе. Градският транспорт се осъществява от автобусни линии (до 1999-и от тролейбуси). Автобусни линии с номера 1, 12 и 13 обслужват гражданите на община Казанлък. Други превозват хората от селата, както и от населените места на други общини до Казанлък. От началото на 2021 г. започват да се движат електробуси по вътрешноградските линии (1; 8; 10; 11; 12; 13) като това помага за опазването на чистотата на въздуха и по-комфортния превоз за пътниците. Летището на Казанлък се намира близо до града, до с. Овощник.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Кмет
[редактиране | редактиране на кода]Към 2024 г. кмет на община Казанлък е Галина Стоянова.
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]Казанлък е побратимен град с:[12][13]
Държава | Град | Дата |
---|---|---|
Франция | Грас | 2005 |
Франция | Сент Ерблен | 1986 |
Египет | Александрия | 2006 |
Египет | Луксор | 2005 |
Гърция | Верия | 2001 |
Русия | Толиати | 1994 |
Япония | Фукуяма | 1995 |
Северна Македония | Кочани | 1995 |
Унгария | Надканижа | 1970 |
Румъния | Търговище | 2004 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Читалище „Искра“ – едно от първите читалища в България, основано през 1860 г.
- Читалище „Възродена искра“
- Читалище „Жар“
- Палата на физиката – закрита през 2014 г.
- Национална школа по физика на Теодосий Теодосиев
Здравеопазване
[редактиране | редактиране на кода]Населението на пет общини – Казанлък, Павел баня, Николаево, Гурково и Мъглиж се обслужва от „МБАЛ – Казанлък“. В града има и частни болници.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]На територията на община Казанлък има 4 начални, 19 основни училища, средните общообразователни учебни заведения също са 4.
В град Казанлък се намира най-изявената в страната Школа по физика и приложна математика. Възпитаниците ѝ са носители на награди от международни и национални олимпиади. Във всички училища има изградени кабинети по информатика. Броят им във всички училища достига 310.
Основни училища
[редактиране | редактиране на кода]- ОУ „Георги Кирков"
- ОУ „Кулата“
- ОУ „Никола Вапцаров“
- ОУ „Мати Болгария“
- ОУ „Чудомир“
- ОУ „Св. П. Хилендарски“
- ОУ „Антон Страшимиров“
Гимназии
[редактиране | редактиране на кода]- Профилирана хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“
- Професионална гимназия по лека промишленост и туризъм
- СУ „Екзарх Антим I“
- Профилирана гимназия „Академик Петко Стайнов“
- ППМГ „Никола Обрешков“
- ПГ „Иван Хаджиенов“-наследник на най-реномирания Техникум по механотехника в града
- ПГ по транспорт и транспортен мениджмънт
- Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“
- Професионална гимназия по строителство
Култура и забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Музеи и други забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Дом „Петко Стайнов“
- Палата на физиката (клон на Национален политехнически музей)
- Къща музей „Ненко Балкански“
- Къща музей „Дечко Узунов“
- Исторически музей „Искра“
- Музей на розата
- Етнографски комплекс „Кулата“
- Долината на тракийските владетели
- Голямата Косматка
- Лъвова чешма
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Празник на розата
- Международен фолклорен танцов фестивал
- Бирен Фест „Долината на розите“
- Чудомирови празници
- Празници в долината на тракийските владетели
- Музикален празник „Академик Петко Стайнов“
- Национален фестивал „Театрални искри”
Личности, свързани с Казанлък
[редактиране | редактиране на кода]Кметове на Казанлък
[редактиране | редактиране на кода]- Кметове на Казанлък – Кметове на община Казанлък от 1878 г. до 2007 г.
Родени в Казанлък
[редактиране | редактиране на кода]- Петко Клисуров – художник
- проф. Ненко Балкански – художник
- Христо Манолов – композитор
- Иван Милев – художник
- Михаил Тенев – управител на БНБ, министър
- Матей Георгиев – учител, писател, адвокат
- Иван Найденов – просветен деец, журналист
- Димитър Душанов – учител, преводач
- проф. Генчо Пирьов – педагог
- ст.н.с. Генчо Скордев – архитект
- акад. Петко Стайнов – композитор
- проф. Петко Стайнов – юрист
- проф. Христо Стамболски – лекар-анатом
- акад. Дечко Узунов – художник
- Иван Вълков – български военен деец, генерал от пехотата
- проф. д-р Генчо Начев – сърдечен хирург, изпълнителен директор на УК „Света Екатерина“ – София
- проф. Георги Боршуков – преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, изследовател на историята на българската журналистика
- Стефан Гевгалов – просветен деец, бивш кмет на Пловдив
- проф. Никола Георгиев – литературовед
- проф. Здравко Чолаков – литературовед и писател
- д-р Никола Сукманджиев – дипломат
- Лора Георгиева – телевизионна водеща
- Жоро от Остава – музикант и автор на песни
- Любомир Николов – Нарви – писател и преводач
- Росен Кавръков – български художник
- Дарина Павлова – вдовица на Илия Павлов
- Ваня Пенева – Мис България 2011
- Любомир Кабакчиев – актьор
- Никола Василиев, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов[14]
- Стоян Коев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[15]
- Еню Ст. Какачев, български революционер от ВМОРО, четник на Панчо Константинов[16]
- Георги Дочев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[17]
- Почетни граждани на Казанлък
- Галактион Старозагорски, български духовник
- Гиньо Ганев, Омбудсман на Република България
- ст.н.с. д-р по история Георги Китов – археолог
- проф. д-р Генчо Начев
- проф. д-р Константин Чернев
- Теодосий Теодосиев – учител
- проф. Теньо Попминчев – физик
- Личности, свързани с Казанлък
- Димитър Чорбаджийски – Чудомир – писател и художник
- Видин Даскалов – оперетен певец
- Георги Кирков – български публицист, политик социалист и профсъюзен деец.
- Емануил Манолов – композитор, преподавал в Педагогическото училище в Казанлък
- Онуфрий Попович Хилендарски – културен деец
- Хрисант Рашов – монах, фотограф
- Константин Бозвелиев – политик социалист, кмет, депутат
- Стефан Гецов – театрален и филмов актьор
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]- Стадиони: „Севтополис“, „Арсенал“.
- ФК „Розова долина“
- Волейболен клуб „Казанлък“
- Алпийски клуб „Казанлък“.
- Алпийски клуб „Селт“.
- Клуб по спортни танци „Роза“ – един от първите клубове по спортни танци в България.
- Клуб по лека атлетика СКА „Пендарева“
- Бридж клуб „Казанлък“
- Клуб по спортни танци „КИАРА-Н“ – треньори Николай Тенев и Антония Каярова.
- Спортен Клуб по Шах „КАЗАНЛЪК 21“основан 2000 година и негов пръв председател е Катя Киликчиева.
Организирана дейност по шах има в град Казанлък от 50-те – 60-те години на 20 век. Казанлъшките имена, с които е свързан този спорт: Треньорите: Иван Чапразов – открил и създал шампионите Петранка Драганова и сестрите Калмукови; Ради Стоянов – Петър Дренчев и Красимир Русев. Петранка Драганова е национален шампион във всички възрастови групи и признат майстор по шах на световно ниво. Първа шампионска титла на Петранка Драганова 1969 година още като пионерче, а през юли 2013 г.отново е шампион на България.
- Клуб за бойни изкуства „Имеон“ е основан в началото 2000 година. Той е пълноправен член на Българска Айкидо Федерация и има доджо – та в градовете София, Варна, Казанлък и Стара Загора.
Тренировъчния процес се води от квалифицирани инструктори, защитили майсторски степени пред японски майстори – шихани.
През 2002 година Клуб за бойни изкуства „Имеон“ става пълноправен член на спортен клуб „Левски“. През същата година се открива и новото доджо в спортен комплекс „Герена“.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Казанлък е наречена улица в София (Карта).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Казанлък в миналото и днес. Т. I – IX, 1912 – 2016.
- Стамболски, Хр. Автобиография, дневници и спомени; Т. ІІ. Дейността на д-р Стамболски в Цариград до заточението му в Арабия (1868 – 1877). С., 1927.
- Стамболски, Хр. Автобиография. Дневници. Спомени. С., 1972.
- Стефанов, Павел, йеромонах. Домашни библиотеки в Казанлък през XIX век. – Известия на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Т. 21 (27), 1993, 311 – 324.
- Кънчо Стоянов. Хайдути и поборници – Дейци на националноосвободителните борби от Казанлъшкия регион. С., Български писател, 2007.
- Людмила П. Китипова-Попова. Забравено и неизвестно за стария Казанлък. 2 прераб. изд. С., Хеликон, 2010.
- Иван Енчев-Видю. Розова долина и Казанлък. София, 1927.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Община Казанлък ще има герб след решение на Общинския съвет // Община Казанлък, 12 ноември 2012 г. Посетен на 28 септември 2022 г.
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Турски паша е дал името на Казанлък, Фокус, 5 август 2009.
- ↑ ((en)) TER and Pan-European Corridors Архив на оригинала от 2011-01-23 в Wayback Machine., UNECE.
- ↑ „Справка за населението на град Казанлък, община Казанлък, област Стара Загора, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 1 февруари 2020.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 февруари 2020. (на английски)
- ↑ Боев, З. 1988. Първи доказателства за съществуването на тетрева (Tetrao tetrix /L./) (Aves, Tetraonidae) в България. – Acta zoologica bulgarica, 36: 72 – 77.
- ↑ Боев, З. 1993. Неолитни птици от праисторическото селище при Казанлък. – Historia naturalis bulgarica., 4: 57 – 67.
- ↑ https://frognews.bg/biznes-turisam/turska-fabrika-kabeli-rabotila-folksvagen-zatvaria-vrati-nas.html
- ↑ Цената на розовото масло достига до 5000 евро, архив на оригинала от 6 март 2016, https://web.archive.org/web/20160306023215/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-06-24&article=237529, посетен на 18 юли 2008
- ↑ а б www.chambersz.com[неработеща препратка]
- ↑ Побратимени градове Архив на оригинала от 2012-05-01 в Wayback Machine., сайт на община Казанлък.
- ↑ Национално сдружение на общините в Република България, архив на оригинала от 13 април 2016, https://web.archive.org/web/20160413180955/http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls, посетен на 27 май 2008
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
|